Горан Пандев реализира своята мечта да стане добър футболист, който да играе на най-високо ниво в италианската Серия "А". Именно там мина почти цялата кариера на момчето от Струмица - Анкона, Лацио, Наполи, Дженоа и Интер. Постигна неща, за които много мечтаят, но малко достигат.
Спечели Шампионската лига с тима, който го откри за Италия и го накара да се влюби в калчото - Интер. Той стори това в легендарния сезон на "нерадзурите", когато спечелиха историческия требъл под ръководството на Жозе Моуриньо - 2009/2010 година. При това, след като бе титуляр на финала в Мадрид и цяла пролет, помагайки много с голове, аститенции и най-вече с играта си. Много не помнят, че това се случи, след като първите шест месеца от сезона президентът на Лацио Клаудио Лотито не му позволяваше да тренира с отбора и да изиграе нито един мач, тъй като не подписваше нов договор. Македонецът обаче издържа психически и демонстрира характер на шампион, който е готов на всичко, за да постигне целите и мечтите си.
След близо 600 мача и почти 140 гола на клубно ниво, 20 сезона в Италия, една Шампионска лига, една титла в Серия "А", световно клубно първенство, пет купи на Италия и една Суперкупа на Италия, една титла и една купа на Турция, Пандев бе категоричен: "Това е най-важният мач в моя живот".
Той обяви това в навечерието на баража на Северна Македония с Грузия в Тбилиси. Трепетът в гласа му в часовете преди мача показваха, че при най-добрият футболист в историята на съседите вълнението е голямо. Страхът от провал също, но мечтата е там и е жива, а той на 37 години чувства този двубой повече от всеки друг свой сънародник на планетата.
Рекордьорът по мачове (114) и голове (36) с националната фланелка на Македония (който дори не игра за националния отбор между 2013-2016) знаеше, че такъв шанс никога повече нямаше да се отдаде в живота му.
И като в приказките, баража в Тбилиси го реши именно той. Завършвайки хубава атака на македонците с технично изпълнение, с този магически ляв крак, в който Станимир Стоилов се влюби преди около 15 години, докато следеше Дарко Тасевски преди трансфера му в Левски.
Това леко копване на топката донесе първото и историческо класиране на Европейско първенство на една млада държава с много стар народ. Скопие бе в екстаз, Пандев и компания празнуваха, а опитният Горан плачеше, както никога преди това. Защото футболът освен игра е също така страст, любов, емоция, религия, но най-вече начин на живот за влюбените в нея. Ако футболът е универсален език, ако футболът е най-красивият спорт в света, заслугата определено се дължи на играчи като Пандев, който вече е със статут на цар в родината си.