Любомира Бачева дълго време беше сред водещите български тенисистки. Тя е бивша №68 на сигъл и №53 на двойки в ранглистата на WTA. Талантът й е открит рано, когато печели европейската титла до 14 г. през 1989-а. Участвала е в 7 мача за България във „Фед къп". Играла е в основните схеми и на четирите турнира от Големия шлем. Има 9 титли на сингъл от ITF и 11 на двойки, както и 2 титли на двойки от WTA. В момента Любомира живее със семейството си в Нидерландия, където заедно със съпруга си Анатоли Стоянов, развива свое тенис училище. Тя е поредният гост в рубриката ни "Авантаж", която представя българи, работещи за тениса зад граница.
- Да започнем с това, което вълнува всички българи в послeдните дни. Какво е мнението ви за това, което Цветана Пиронкова сътвори на US Open?
- Цвети направи фурор на US Open. Тя показа, че е страхотно подготвена кондиционно, въпреки че само преди известно време е родила. Игра освободено и за малко да победи Серина. Гордея се с това нейно постижение. Наистина заслужава уважение.
- Вие също имате сериозен опит в основните схеми на Големия шлем. Какво е важно, за да оцелееш там и как човек успява да държи ниво топ 100 в света?
- За да стигнеш далеч на турнир от Големия шлем, трябва най-вече да си повярваш, че можеш, че мястото ти наистина е там, сред най-добрите състезателки на света. След това - да избуташ първия кръг с неперфектна игра и да се надяваш, че в следващите кръгове играта ти ще се подреди и ще издържиш кондиционно до края. А за да се задържиш в топ 100, се изискват умения на всички настилки. Най-вече на твърд корт.
- Доколко едни такива успехи се отразяват върху мотивацията на малките да се запалят по тениса?
- Мисля, че малките децата могат да се впечатлят от дадени детайли. Например как Серина е ударила три поредни аса и се е спасила от загуба на сет или колко пари печели победителката в турнира. Също как Доминик Тийм се движи по корта и как свисти топката му като удари форхенд... и т.н. Децата се впечатляват от тези неща и искат да подражават на своите идоли.
- Именно малки, тепърва развиващи се звезди, са около вас постоянно заради работата ви. Често сте участвали и в инициативи с малки таланти в България. Какво ви носят тези срещи и моменти?
- Освежават ме. Карат ме да се замисля за времето когато аз бях малка. Принуждават ме да сравнявам и съпоставям тениса преди и сега.
- Успя ли България да напредне в последните години в създаването на условия за развитие на младите таланти?
- Приятно съм изненадана от условията, които Българската федерация предоставя на нашите таланти. Програмите са наистина чудесни, работи се професионално. Отдава се внимание на кондиция, възстановяване и ментална устойчивост. Не може да има сравнение с времето, в което аз играех.
- Това ли е правилният път? Голяма масовост и отсяване на най-добрите?
- Да, който е по-силен психически и физически оцелява и става добър.
- Можете ли да направите паралел в това отношение със ситуацията в Нидерландия?
- В Нидерландия отсяването става по-рано. Тук като че ли нямат характер да се справят с трудните ситуации, които са необходими, за да те направят истински боец. Отказват се преди да им е станало трудно, само при мисълта за това. Но затова пък тенисът е масов спорт. Има около 1 милион членове на федерацията.
- Има ли разлика между българските и нидерландските деца и в какво се изразява тя?
- Разликата е в манталитета.
- Вие самата сте от тенис семейство, това може ли да е предимство за едно дете и ако да, как се компенсира от другите?
- Предимствата и удобствата са много.Тази всеотдайност, грижа, емоция и безрезервна подкрепа е трудно да се намери в чужд човек.
- А как се съчетават ролите на майка и треньор?
- Това е опит. Лично аз търся ежедневно баланса между двете. Опитвам се да не пренасям недоволството от корта вкъщи. Коментирам всичко на корта. Вкъщи съм майка, а не треньорка.
- Разкажете ни повече за тенис училището си в Нидерландия и ежедневието там.
- Имаме тенис училище, което играят от 4-годишни деца до възрастни на 80 години. Желанието ни е да даваме качество и персонално внимание. Целта ни е да помогнем на всеки да постигне максимума на възможностите си. Занимаваме се и със състезатели, които са в топ 4 във възрастовата си група. Имахме и момиче, което беше сред първите 500 в световната ранглиста. Тренираме и двете ни дъщери, които са на 14 и 10 години. Миналата година едната завърши пета, а другата - втора във възрастовите си групи. Радваме се, че харесват тениса, но и че са сериозни в училище. Желанието ни е да им дадем добра основа, за да могат, когато станат на 16 години, да преценят сами дали искат да поемат по пътя на професионалния спорт. Доста ни е трудно да комбинираме двете неща - тренировките с дъщерите и уроците с клиентите. За щастие тенисът е нашата страст и затова ни е забавно.
- С оглед настоящата работа, която се върши за тениса в България, оптимист ли сте за бъдещето и развитието на спорта у нас?
- Тенисът е станал по-масов в последните години. Няма как да не изпъкне някой талант, продукт на усилени грижи и тренировки. Абсолютно съм убедена в това. Въпрос на време е.