Изповедта на един велик шампион! Пинчера за върховете, болката и депресията (видео)
Изповедта на един велик шампион! Пинчера за върховете, болката и депресията (видео)
2 сеп 2020 | 15:00
13653
0
Олимпийският шампион Даниел Петров гостува в токшоуто на Sportal TV "От дузпа в тъч". Легендарният боксьор даде откровено интервю, в което разказа лични неща. Пинчера се върна към златната почетна стълбичка в Атланта'96, но говори и за своите житейски разочарования.
"Постигнах като спортист всичко, за което съм мечтал като дете. Олимпийският връх беше най-голямото, имам няколко европейски титли, световен шампион станах, имам много медали от турнири, републикански шампион, четири пъти спечелих Странджата. Мъжество и дисциплина ми даде боксът, това е мъжки спорт. Взе ми малко от здравето. С това спазване на диети и пазене на килограми хванах остър, хроничен гастрит. От три години съм на хапчета, пия ги всяка сутрин.
С бокса започнах в началото на 1 клас. Това е 1977 година. Залата ни беше на Колхозния пазар във Варна. Баща ми ме заведе при треньора Атанас Атанасов - Анчо, той почина, Бог да го прости. Голям педагог, страшен треньор. Така започнах. Искаха ме плувец, гимнастик, футболист, но аз си исках само бокс. Нашият род е боксов. Така започнах, после ме взеха в юношеския национален отбор. В друг спорт не се пробвах.
С Ивайло Маринов сме много добри приятели. След Олимпийските игри в Атланта той ми направи голямо посрещане в неговия ресторант във Варна "При шампиона". Танци, оркестър, програма. Много съм му благодарен. Христо Кирчев, който тогава беше кмет на Варна, ме направи почетен гражданин на Варна, даде ми ключа на града. В София г-н Софиянски направи почетни граждани Вальо Йорданов и Стефка, мен не. Виках си: "Сега трябва да е моят ред", но до ден днешен - не.
Прякорът ми? През 1990 година бяхме на световно първенство в Сидни, там станах трети. Нашият спонсор Неделчо Бабачев, който дълги години живее в Германия и ни е уреждал да играем в боксовата лига, ми го измисли. От бате Дельо тръгна. Питах го защо съм пинчер. Защото съм бил гърчав и защото като захапа като пинчер, не пускам. Харесвам си прякора. Обичам да гледам борба, щанги, не съм много голям привърженик на футбола.
Преди финала в Барселона'92 срещу кубинеца Марсело бях много уморен, чувствах се адски изтощен. Още при загрявката бях преуморен, изцеден като лимон. Имах лошото предчувствие, че няма да се справя. Изкарах до край като пинчер, но загубих. На финала на световното в Тампере'93 загубих от арменеца Мунчян, който беше много техничен и хитър боксьор. С него сме приятели. В Атланта през 1996 г. бяхме 34 боксьора, един арабин изгоря на кантара, станахме 33. При жребия бате Геле идва и вика: "Пинчеееер, много си карък". И четирите ми мача само с тежки противници. Първия мач още - срещу Мунчян. С него бяхме най-добрите в категорията, но единият трябва да отпадне. Играхме след една седмица. Имаше някои наши момчета, които вече бяха загубили и се бяха прибрали в България, а аз още не се бях качил на ринга. С Тончо и Сарафа само бягахме, тренирахме, сваляхме килограми. Цяла нощ не можах да спя преди мача с арменчето. Все едно беше финал. Мобилизирах се и го излъгах.
На финала бях притеснен срещу Мансуето Веласко, защото очаквах друг Веласко - брат му, когото бях бил в Германия. Видях го сутринта на кантара и викам: "Мале, бате Геле, тука сериозна работа…". Ако не беше финал, на 15-ата точка спираха мача за технически нокаут. На финала не беше така и си го бих до края. И аз получих удари де. Краката на един боксьор са по-важни от ръцете. Те могат да те изкарат от ъгъл, въже. Всичко е до бързина и хитрина.
Преди Атланта'96 си направих прическа на главата с три черти. Опитаха се да ми направят отзад олимпийските кръгове, но не успяха. Във фризьорския салон в олимпийското село ми направиха четвърта черта. След финала не можех да повярвам, че съм спечелил. Допинг контролът беше след награждаването. Наредили сме се за медалите и една българка, която много години е живяла там, се разплака. Тя ме разплака и мен. Качих се горе и си викам: "Даниеле, няма да плачеш". Но не можах да се сдържа, идва ти отвътре.
Тончо Тончев игра малко след мен. Беше побеждавал вече своя противник на финала - Солтани от Алжир. На финала обаче подцени ли го, не го ли подцени, не знам. За малко загуби, накрая като видя, че губи, хвърли се, но вече беше късно. После рева, успокоявах го. На другия ден игра Сарафчето с Камсинг от Тайланд. Загуби си... Можеше и той... Ако се бяхме върнали с три златни медала, щеше да е... Това е най-големият ни успех в бокса досега. Не вярвам в заговор срещу България в Атланта. Съдиите си бяха коректни, нямаше ощетяване.
Защо не стигнах до професионалния бокс ли? Там съдиите си затварят очите, по-груб бокс е, а и по-леките категории като моята са по-неплатени. На 28 години се отказах. Как дойдох в Славия ли? През 1992 година се уволних от ЦСКА, обади ми се Гошо Терсенето, който беше треньор там. Предположиха ми апартамент в "Слатина", от бившето ГУСВ. Да си го купя с намаление. За четири години направих най-големите ми успехи за Славия. През 1997 г. почнаха да куцат нещата, спонсор ни беше Калоян Стоянов. Гошо Юнака ме покани в Левски, искаше да ме военизира към полицията. Станах младши лейтенант, окръг София, отдел "Тежки престъпления". Нагледах се на много тежки неща, вечер съм ги сънувал. Бяхме на ненормирано работно време. Прибирал съм се 5.30 часа, разсъблека се точно, викнат ме пак. Водих делото на убития Юри Галев, разпитвахме свидетели къща по къща, доста време мина, докато се открият извършителите.
През 2018 г. изпаднах в криза. Жена ми ме напусна безпричинно, с детето. Заведе дело срещу мен и така. Без детето не мога, много си го обичам. На 13 годинки е. Изпаднах в нервна криза, получих припадъци. Отивах до аптеката, залитал съм, мой комшия ме е видял и ме прегърна. Качиха ме на колата, закараха ме в спешното на "Софиямед", при д-р Христов... Една седмица бях там. След това бях в психодиспансера на Сточна гара, изкарах с лудите там една седмица, хапчета. После домашно лечение с един куп хапчета. Добре че майка ми дойде от Варна да ме гледа, да ми помага. Преодолях го и напред. Животът не е свършил! Другия вторник ставам на 49 години. Ще се боря, самичък съм засега, имам приятели. Имам и по-голяма дъщеря, преди година се омъжи на 7 септември. Тя е шампионка по спортни танци, сега работи в банка.
На Белмекен много играехме футбол. Със Свилен Нейков сме играли, той беше много добър футболист. Сега не спортувам, правя само разходки. Понеже нямам оросяване на краката, обикалям езерото в "Дружба". Следобед най-вече. Стана така или от спорта, или от депресията. Натрових се с хапчета. Бях за малко общ работник в една детска градина. Когато напуснах полицията, бях треньор в Левски. После отидох в ЦСКА при Мишо Таков, с Фикрет от Русе като помощник треньор. Ходихме по състезания, но беше отговорно. С деца 6-7 клас, палава възраст, те в хотелите слагат столчета да гледат отгоре... Напуснах. Сега съм наникъде.
На Кобрата няма да му е лесно срещу Джошуа. В колкото и часа да играе, ще го гледам. Ще му е трудно, но ще го излъже. Ако направи като мен срещу филипинеца, няма да има проблеми. Какво като е Джошуа. Случайно видях, че филипинецът играе във филм със Скалата. Познах го веднага. Даниел Асенов - Тайсънчето остава олимпийската ни надежда в бокса. Не знам какво не му достига на Олимпийски игри и на световно, не съм в националния отбор, не знам подготовката каква е. От него зависи, горе на ринга си сам. Двете ръце, главата да мисли и краката. И трябва да си много трениран, за да ти стигне и въздухът. Трябва да си много подготвен.
За какво мечтая ли? Да съм здрав, децата ми да си здрави. Младите спортисти трябва да са много амбицирани, да си обичат спорта, да спазват режим, да са дисциплинирани и да се борят напред, да имат успехи. После ще са доволни. Можех да емигрирам в Германия, в Чехия, но си останах тук. Обичам си България", заяви Даниел Петров в "
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)