Защитникът на Реал Мадрид Даниел Карвахал даде обширно интервю пред Esquire, в което говори по множество интересни теми.
За Зидан
Най-голямата му добродетел е спокойствието, което ни придава. Никога не се разстройва и, независимо дали нещата вървят добре или зле, той запазва самообладание. Това е нещо, което дава голямо спокойствие на нас, играчите. Също така силната му страна е, че много вярва в състава. Той ни кара да се чувстваме сякаш всички можем да допринесем с нещо и точно това ни прави отбор победител. Имам много години и титли при него. Всеки ден се уча от неговия опит. Идентифицирам се и със стила на Юлен Лопетеги, който е пресиращ и атакуващ. С него поддържаме добри взаимоотношения.
За Неймар
Неймар е нападателят, когото ми е било най-трудно да пазя. Той е много неуловим играч, чудесен е технически. Търси и намира пространства, иска топката и притежава голов нюх. Трудно е да го пазиш.
За мечтите
Бих искал да спечеля много титли и да се оттеля с белия екип. Спечелил съм всичко с клуба и по отношение на титли е трудно да искам повече, но би било добре да спечеля за пети път Шампионската лига с Реал Мадрид. Тази ера ще бъде запомнена като една от трите най-добри в клуба. Бих искал да спечеля Европейско или Световно първенство. Затова работя усърдно.
За най-добрите мачове
Мисля, че най-добрият ми индивидуален мач в моята кариера беше финалът на ШЛ в Лисабон (срещу Атлетико Мадрид през 2014 г. - б.р.). Това беше красив мач, който никога няма да забравя. Най-добрият мач на Реал Мадрид като отбор? Играли сме много добри двубои, но мисля, че финалът на ШЛ срещу Ювентус в Кардиф (през 2017 г. - б.р.) беше много завършен мач и тимът прегази своя опонент.
За влизанията
Най-лошото влизане, от което съм пострадал беше от времето ми в юношеския състав. Отидох да тренирам при мъжете и при една спорна топка Марсело закова бутоните си в глезена ми. След това ми каза: “За спомен”. Беше доста тежко влизане. Моето най-силно влизане? Аз съм всеотдаен играч, но не помня да съм правил влизане, което да е наранило или контузило някой съперник.
За приятелствата в Реал
Не е лесно да се сприятеляваш в Реал. Когато отидох в Байер (Леверкузен), където средната възраст беше 23 години, беше по-лесно. Всички имахме едни и същи интереси, нямахме съпруги, нито деца. В Мадрид всеки си е уредил живота, а клубът е доказан. Всеки се бори толкова много, че няма време за други неща и така личният живот остава настрана.
За детските спомени
Голът на Миятович срещу Юве на финала в ШЛ (през 1998 г. - б.р.) Помня, че бях много малък и започнах да подскачам из хола. Това са моменти, които остават в паметта ти, и ги помниш с голяма емоция. Снимката с Ди Стефано, поставяйки първия камък на “Валдебебас”? Бях толкова нервен, че го поставих и избягах.
За идолите
Чендо беше в отбора много години, Пако Хенто има най-много трофеи в ШЛ, а Салгадо беше един от идолите ми. Бих запазил частица от всеки един от тях. С кого бих играл в защита? Серхио Рамос ми беше идол, така че щом той не се брои, би ми харесало да деля една съблекалня с Фернандо Йеро. На кого бих искал да вкарам? На Икер Касийяс, но тъй като това вече би било трудно, бих искал да вкарам на вратаря на Барселона, защото искам да се разпиша в Ел Класико.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)