Работил в щаба на Льов мечтае да помага на "лъвовете"

Изисква се много труд, воля и постоянство, когато мечтата ти е да бъдеш в големия европейски футбол. Задачата се усложнява допълнително, ако си българин и не си направил кариера като играч нито у нас, нито зад граница.  В това се убеждава Лъчезар Димов, но така и не се отказва от високите цели. Още в самото начало на мъжкия футбол, докато е част от първия отбор на „Спартак“ (Пловдив), той осъзнава, че лутането по долните дивизии няма да го отведе под прожекторите на международната сцена. И решава да поеме по изцяло нов път. Пловдивчанинът отново си поставя трудна задача и кандидатства в реномираната кьолнска треньорска школа. Успява, а там се запознава с хора, които в по-късен етап ще спомогнат за част от мечтите му. Днес, Димов е наставник на юношите на „Кьолн“ до 14 години, а зад гърба си има сериозен опит на най-високо ниво, въпреки че е едва 27-годишен. Работил е за националния отбор на Германия по пътя към Евро 2016. По това време се среща с настоящия треньорски хит Ханс-Дитер Флик, който изведе „Байерн“ до тазгодишния финал в Шампионската лига. Имал е и серия разговори със селекционера Йоахим Льов, световен шампион от 2014 година.

„Като разбереш, че качествата ти не са достатъчни за футболист, решаваш, че трябва да направиш нещо, което да те задържи в големия футбол – разказва Димов. - Затова се обърнах към треньорството. Тук в Германия има университет, към който е известната Кьолнска треньорска школа. Известна е, защото се преподава немския стил на треньорство - с много детайли и структура, всичко е подредено и дисциплинирано. Има много изисквания и изпити, за да вземеш лиценз. Това го прави трудно постижимо и качествено като знания. От цял свят идват хора, за да учат тук.“
По време на успешното дипломиране Димов прави впечатление на местни преподаватели и професори, които му препоръчват да кандидатства за работа в немската футболна федерация.
„Бях първи курс, когато ми казаха за тази възможност – обяснява Димов. - Пуснах си документи. Имаше входни нива, където те тестват докъде ти стигат знанията и как можеш да боравиш с техните програми. Не мога да кажа колко души точно кандидатстваха заедно с мен, може би са били поне стотина. Има и нещо друго – това не е отборен кастинг, защото не афишира масово теста. Никъде няма публикувани обяви и съобщения. За тази позиция се казва само на хора, които дават заявка, че имат нужните качества.“

Първият сериозен тест се оказва успешен за Димов, който успява и влиза в щаба на Бундестима: „Работих за „А“ националния отбор две години. Бяхме екип от 30 души, които подготвяхме противниците на Германия за година напред. Правихме същото и за потенциални следващи съперници, които се избират чрез алгоритъм. Обучават те как се прави анализ на най-високо ниво. Не само на противник, но и на играта. Видео анализът е нещо много модерно, но има и игрови. Две години работих на тази позиция и научих много. За пръв път се запознах с професионализма в най-истинското му значение. В играта на Германия няма нищо случайно.

Анализирахме не само мачовете, не само индивидуалното представяне, а и цялостното състояние в страната на съперника. Включително медийните отзиви за отбора и отделните играчи. Накрая излизаха около 220 страници доклад за съперник. Успях да се докосна до  целия треньорски щаб на Германия. Помощник-треньори бяха Томаш Шнайдер и Ханзи Флик, който сега е начело на „Байерн“. Идвали са при нас или разговаряхме чрез видео връзка. Правили сме работни обяди и вечери, за да обсъдим нашата работа. Говорил съм им за България. Треньор на вратарите е Андреас Кьопке, който има лоши спомени от мачове с „лъвовете“. Чувствах се странно, защото не бях заставал до такива хора. Видях и купата от Мондиала... беше нещо специално и различно. Имах досег до толкова успели хора и смея да твърдя, че това много ми помогна. Да говориш с тях е голямо богатство. Започваш да се учиш да разговаряш с такива личности. С времето имах и други подобни срещи. С Льов, например. Беше различно, защото той е някак тих.“

Въпреки престижната работа, Димов решава, че е дошъл моментът за промяна. По това време той работи в регионален клуб като треньор, но осъзнава, че да бъде анализатор на Бундестима му отнема цялото време. Новото предизвикателство е точно зад ъгъла... 
„Тогава ме взеха в „Кьолн“, след като кандидатствах и реших, че искам да се занимавам само с треньорство – разкрива Димов. - Ако искаш да го правиш правилно, трябва да инвестираш много време и средства. Не трябва да забравяме, че аз съм чужденец тук и нищо не става по лесния начин. Нямах контакти в Германия. Всичко постигам стъпка по стъпка. Така се развиваха нещата, че благодарение на знанията и убежденията, които показвах на останалите, нещата се случваха. Когато нямаш контакти, трябва да впечатлиш с друго. Кандидатствах за работа в „Кьолн“ с още 10 души, от тях поканиха трима на разговори, сред които и мен. Говорихме дълго, изпитваха ме, за да видят какво знам и какво мога. Успях да получа мястото пред двама немци, един от които е бивш играч на клуба.“

Но дори и тук няма нищо случайно. Мотивираният българин се е подготвял в продължение на 2 години, преди да кандидатства. За целта веднъж седмично ходи на тренировки на „Кьолн“, за да се запознае с методите на работа.
„Инвестирах страшно много, когато ми се даде този шанс – доверява Лъчезар. - Идвах първи, тръгвах си последен. Дадоха ми отбора до 10-годишна възраст, сега водя 13-14-годишни. Когато започнах, бях най-младият специалист в школата, сега вече има други с 2-3 години по-малки от мен.“
Успоредно с работата при „козлите“, наставникът обучава негови колеги с аматьорски статут. Част от работата му е да посещава лагери на младежките национали на Германия, за да анализира тренировки и мачове. Кара стажове и в България, за да се запознае с методите у нас. Вече е бил в представителните отбори на пловдивските „Ботев“ и „Локо“, „Арда“, „Лудогорец“, „Берое“. Посещава още школите на ЦСКА и „Ботев“ (Пд). 

В края на 2019-а пловдивчанинът постигна впечатляващи резултати начело на „Кьолн“ по време на гостуване в Англия. Там тимът му побеждава връстниците от „Ливърпул“ (1:0), „Тотнъм“ (5:2) и „Уулвърхямптън“ (2:0).
„Определено на Острова ми хареса не само заради победите – констатира Димов.  - Запознах се с различни хора и може да ми се отдаде възможност да отида на стаж. А един ден, когато му дойде времето, да се установя в Англия. Усещането ми е, че бих се справил там. Другите планове са свързани с България, а също да се докажа като специалист в Германия. У нас съм си подавал няколко пъти документите за асистент в националните формации, но никога не получих отговор. Нямам претенции за кой отбор на България бих работил. Исках да го правя за опита и без средства. Щеше и да ми помогне за визитката на което в Западна Европа се държи много.
До ден днешен имам такова желание. Можем да си бъдем взаимно полезни. Смело опитах три пъти, подходих изключително професионално с препоръка от националния отбор на Германия, написана на английски. Патриот съм, обичам страната си, искам да направя нещо за България, с което да помогна. Това ми е мечта! Затова потърсих този контакт. Това, което мога да дам, бих го дал безрезервно. И без да търся финансови средства. Ще се съглася само, за да бъда част от екипа като помощник треньор. Националният отбор е лицето на българския футбол, което презентираме пред Европа и света и за мен би било голяма чест и привилегия да бъда част от този тим.“

/Владимир Иванов - trud.bg/