Добромир Карамаринов: Олимпиада трябва да има, иначе световният спорт тръгва в опасна посока

- Г-н Карамаринов, ще има ли въобще лека атлетика тази година?
- Спорт винаги ще има. Ако разделим нещата, на национално ниво, макар и доста ремонтиран, календарът започна да се изпълнява. За да завърши с първенството за мъже и жени на 8-9 август. На балканско най-голямата ни цел е да проведем игрите в Клуж на 19-20 септември, маратона в Кюстендил и колкото можем повече състезания. На европейско и световно ниво нещата още са объркани. Отпаднаха много състезания. Но голямата надежда е да се направи турнирът от “Диамантената лига” в Монако на 14 август. Домакините смятат да пуснат 5000 зрители.

- Ще има ли български атлети там?
- Ще има. Доколкото знам, Ивет Лалова вече е получила покана. Домакините са доста големи оптимисти, като очакват дори американци и етиопци. Княжеството не е засегнато толкова от пандемията. Там има около 100 заразени и само двама починали. Провеждането на един такъв турнир ще е малка светлина в тунела, но ще покаже на света, че съществуваме, че ни има. Това е много важно. Да, отложихме европейското първенство, отложихме световно първенство, отложихме олимпиада. Вече нищо не е това, което беше. И трябва да свикваме с тази мисъл. Но се надявам през есента да започнат кросовите бягания, след това да се мине постепенно към сезона в зала, където вече ще има европейско и световно, и постепенно да се нормализират нещата. Колкото е възможно в тази ситуация.

- Как виждате ситуацията в момента?
- Като едно изпитание. Голямо изпитание, особено на характера и психиката. Загуби се една година от живота на спортистите, а не трябва да забравяме, че той е лимитиран. В елита си между 5 и 8 години, от които сега едната е загубена.

- Освен ако не си Ивет Лалова.
- Без да искаш, уцели точния пример. Ивет в момента е много важен пример за всеки един спортист. Подходи философски на нещата, с оптимизъм. Нямаше време за ядове и пустосване. Пък и от тях няма никаква полза. Заради това казах, че времената са на изпитание на характера. Да, физически също ще имаш проблеми, но те са преодолими. Но ако се предадеш психически, си загубен. Когато си голям обаче, ще се справиш.

- На този фон как се справя федерацията по лека атлетика?

- Според мен в момента сме изключително добре. Имам наблюдение върху процесите в целия свят. България е една от малкото страни, които не намалиха държавната субсидия за федерациите. В други държави орязаха парите с 50 до 70 на сто. За което почтено и искрено благодаря на министър Кралев. Защото това е визия. Най-лесното в този момент е да се скриеш зад пандемията. А това решение ни даде спокойствие и запази потенциала ни. Когато спреш състезанията, ако спреш и подготовката на един атлет, много лесно можеш да го загубиш. При нас нямаше намаление на договорите, нямаше някакви сериозни трусове. Което ни дава оптимизъм за бъдещето.

- Но вече се чува, че провеждаето на олимпиадата и догодина е под въпрос.
- Това ще е доста фатално решение. Ако не се проведат игрите, има опасност световният спорт да тръгне в посока, която ще го погуби. В името на човешкия дух трябва да се проведе олимпиадата. За да покаже, че спортът е жив. Защото той трябва да живее, а не само да съществува. Да гори, да бъде ярък. Знам, че това са малко силни думи, но е истина.

- В световната атлетика обаче остава проблемът с Русия. Няма ли да се реши най-накрая?
- Руснаците много добре знаеха какво ги чака. Бяха наясно с последиците от всяка своя стъпка. Сега могат да загубят дори неутралния статут на своите атлети. Но не може да се говори за някаква вина извън Русия. Те приеха условията и сроковете, поставени от световната федерация. И не ги изпълниха. Опитаха измама в момента, в който проблемите бяха започнали да се решават. Това не го разбирам. Да, на следващото заседание на световната федерация ще се занимаваме отново с този проблем. Той продължава да ни виси със страшна сила.

- Всъщност атлетиката успя ли въобще да излезе от кризата на този скандал?
- О, да. И бяхме готови да направим летящ старт, ако не бе пандемията. Върнахме доверието на хората, на партньорите си. Много съжалявам, че точно сега се случи тази криза, защото щяхме да покажем на света едно ново лице на спорта. Чисто и неопетнено. Да, имаме проблеми, които трябва да се решават, но повечето вече са зад нас.

- В тази ситуация, след като има опасност много руснаци да станат “свободни агенти”, няма ли да привлечем някого да се състезава за България?
- Това вече е изключително трудно след последните промени, които направи световната федерация. Пък и личното ми мнение е, че това не може да бъде политиката на една национална федерация. Един човек, който не знае песните ти, не е ял от храната ти, няма как да представлява държавата ти. Клубната политика е друго нещо. Клубовете имат право да вземат самостоятелни решения.