)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
В забързаното си ежедневие Ивайло Маринов отдели време, за да поговори с „Меридиан Мач“ за славната си кариера, за настоящото трудно положение у нас заради коронавируса и за надеждите си за бъдещето.
- Ивайло, как ще отпразнуваш 60-годишния си юбилей? Ще събереш ли много гости в твоето заведение край морето?
- А-а, не… Спазвам всички противоепидемични мерки. Няма да празнувам с много хора сега. Да не кажат, че новото огнище на заразата е тръгнало от празненството на Ивайло Маринов. Да не стане като с турнира, на който участваше Григор Димитров и с купона след него. Сега ще го отбележа само в тесен семеен кръг. По-нататък, като се пооправи положението с коронавируса, ще събера повече хора. Защото искам да поканя кмета на Варна, който много ми помага, министъра на спорта и още много приятели.
- Какво те прави най-щастлив в момента, а и като погледнеш назад през тези 60 години?
- Много голямо щастие ми е внучката Ивайла от дъщеря ми Неда, кръстена на мен. На три години е, скоро и на нея ще честваме рожден ден. Иначе в кариерата ми не може да бъде друго най-голямото постижение, освен олимпийската титла. Много съм благодарен, че ме допуснаха до Сеул, защото и това можеше да не се случи.
- Казвал си, че докато не си се бил качил в самолета за Сеул и ти самия не си бил сигурен, че ще участваш…
- Така беше. Знаете, че преди това две години не ме пускаха в чужбина. Къде от страх да не избягам, къде заради други интереси… Но добре, че до мен през цялото време бе съпругата ми Пенка, с която тогава още не се бяхме оженили. Тя ме остави в спорта, аз бях обезверен и ни виждах светлина в тунела. Тя обаче постоянно ми повтаряше: И твоят ден ще дойде. Караше ме да тренирам, когато на мен въобще не ми беше до тренировки. Но този ден дойде и станах олимпийски шампион.
- През 1989-а във Варна бе организиран страхотен бенефис за теб, за който в твоя чест дойде сборен отбор на Европа. Това обаче не бе краят на твоята кариера, която продължи чак до 1995-а…
- В края на 1990-а Николай Джелатов напусна треньорския пост и на негово място дойде Мишо Таков. Той тепърва прохождаше в треньорството, имаше нужда от моята помощ. Дойде във Варна, за да ме помоли да се върна в националния и да му помогна. Така от началото на 1991-а пак обратно бях в отбора и станах по-късно за четвърти път европейски шампион в Гьотеборг.
- Не те допуснаха обаче до олимпиадата в Барселона 1992 заради правилото, че боксьори, навършилите 32 години преди старта на Игрите, нямат право да участват…
- Касаеше се за 12 дни. Аз навърших 32 на 16 юли, а олимпиадата започна на 25 юли. Писахме писма и до АИБА, и до МОК, но те бяха непреклонни, какво да се прави.
- Можеше да станеш професионалист в САЩ и да подпишеш със сегашния мениджър на Кобрата Ивайло Гоцев, но в последния момент отказваш договора, защо?
- Не ме устройваха доста неща в договора. Той беше 5-годишен, но можех да се прибирам само по един пън в годината в България. Исках семейството ми да е до мен, но в договора това го нямаше. Освен това имаше и други неща, които не ми допаднаха.
- Имаш купища медали и трофеи, къде държиш всички тези отличия?
- Повечето са у дома, но една част дарих за експозиция в Юнашкия салон. Доста медали и грамоти, пояси и бронзовото ми отличие от олимпиадата в Москва 1980 са там и варненци, както и гостите на града могат да ги видят.
- С какво се занимават синовете ти?
- Севдалин е треньор в моя клуб „Ивайло Маринов“, а Огнян е в Германия.
Това е Ивайло Маринов
Роден: 13 юли 1960 година
Родно място: Варна
В България се състезава само за Черно море.
В края на кариерата си две години е състезател на Партизан Белград, а после и на германския Аален
УСПЕХИ
Олимпийски шампион от Сеул 1988
Бронзов олимпийски медалист от Москва 1980
Световен шампион от Мюнхен 1982
Носител на Световната купа от Монреал 1981
Бронз от Световната купа в Рим 1983
Европейски шампион от Тампере 1981
Европейски шампион от Варна 1983
Европейски шампион от Атина 1989
Европейски шампион от Гьотеборг 1991
Европейски вицешампион от Будапеща 1985
Балкански шампион за 1985 г.
Девет пъти шампион на България: 1980, 1981, 1985, 1986, 1987, 1988, 1989, 1990, 1992
В кариерата си е изиграл 296 срещи и има едва 16 загуби
Боксьор №1 на България за ХХ век
Спортист №1 на Варна за ХХ век
Почетен гражданин на Варна
ГЕОРГИ ПЕХЛИВАНОВ, "Меридиан Мач"
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)