Миналата седмица Душко Иванович направи нещо немислимо, като изведе Баскония до златните медали в испанското баскетболно първенство. Не че не го е правил и преди, но сега бе в момент, в който малко хора са вярвали, че отборът е способен на чудеса. През декември Иванович пое един обезверен тим, намиращ се на седмо място в класирането, а няколко месеца по-късно той е неоспорим шампион в най-силното баскетболно първенство в Европа.
На полуфинала тимът от град Витория победи домакина на заключителния турнир Валенсия, а в битката за трофея надделя с 69:67 над суперотбора на Барселона, воден от Светислав Пешич, с победен кош на Лука Вилдоса 3.4 секунди преди сирената.
Душко Иванович остава в Баскония
Всъщност за мнозина триумфът на Иванович не е изненада, защото Душко познава испанския баскетбол като дланта на ръката си. Историята започва още в началото на 90-те, когато той играе в продължение на три сезона (1990-1993) в отбора на Жирона. В треньорската си кариера пък в три периода е водил Баскония (2000-2005, 2008-2012 и от 2019-а досега) и в един Барселона (2005-2008).
Въпреки че е бил в много отбори от различни страни в Европа, Душко винаги е казвал, че се "завръща у дома" при всяко идване в отбора от град Витория. Миналата година, през декември, той пое тима, за да гаси пожар, а в крайна сметка направи така, че сезонът да завърши с шампионски фойерверки.
Шампионите на Испания се задействаха на трансферния пазар
"Паузата заради коронавируса облагодетелства Иванович и той направи така, че да имплантира своя печат върху отбора.„Баскония се превърна в силен физически тим, с агресивна защита, който играе до краен предел", заяви Фернандо Сан Еметерио, добър познавач на системата на Иванович.
Трофеите, които е спечелил в Испания, са много. Има три титли на страната с Баскония (2001/2002, 2009/2010 и 2019/2020) и четири купи – три с Баскония (2002, 2004 и 2009) и една с Барселона (2007). Всички в страната казват, че железният манталитет е това, което отличава тимовете на Иванович и което им носи успехи.
Героят Вилдоса: Не знаете колко изстрадахме, за да стигнем дотук
Душко пое миналата година Баскония, който бе в криза, и го направи шампион точно 10 години след последната му титла. Още с пристигането му на пейката се усети промяна на манталитета и характера в клуба. Нещо, което той търсеше от първия момент и което се оказа основно за напредъка на отбора, за да стигне той до ниво да се бори за титлата. Всъщност работната етика на Душко го прави сигурен, че играчите му ще дадат сто процента в мачовете въпреки невероятната умора с натрупването на много двубои.
Всеизвестно е, че неговата максима "без оправдания" е един от ключовите фактори за промяната в мисленето на играчите. Няма извинения, няма болка - всеки трябва да превъзмогне физическите си проблеми и да забрави за всичко друго, освен за това, което се случва да паркета. Така Баскония започна да гребе в посоката, зададена от Душко. Неговата трофейна витрина казва колко голям е той като треньор и истинско светотатство ще е, ако някой му противоречи.
"Усещаме, че това е нашият момент", заяви Лука Вилдоса преди финала за титлата срещу Барселона. И точно той, воден от тази несломима увереност, имплантирана от Иванович, донесе титлата с кош малко над 3 секунди преди края на двубоя. Самият треньор пък си заслужи договор и за следващия сезон, а всички в Испания знаят – щом Душко е в Лига Енседа, винаги е интересно.
Георги Пехливанов, "Меридиан Мач"