Карл Люис: Разбрах, че мога да бъда новият Джеси Оуенс
Карл Люис: Разбрах, че мога да бъда новият Джеси Оуенс
1 юли 2020 | 17:17
5306
0
Една от най-големите легенди в историята на спорта - Карл Люис, навършва 59 години днес. Американецът е 9-кратен олимпийски и 8-кратен световен шампион на 100, 200 метра и дълъг скок. Лекоатлетът е обявен за №1 в историята на олимпийските спортове за миналия век, а в момента е треньор в Университета в Хюстън.
- Как постигна тези успехи?
- Много съм мислил по въпроса. Може би имах късмета да бъда около хора, които бяха герои на своето време, като Джеси Оуенс например. Когато аз влязох в спорта, той бе по-скоро аматьорски, докато след като напуснах, вече бе професионален. Събитията се промениха много – олимпиадите не бяха толкова излъчвани по телевизията, но след мен това вече не бе така. Някак се появих в точното време, на точното място.
- Като дете кои бяха нещата, които ти помогнаха, за да станеш това, което си в момента?
- Имах страхотно детство. По-големият ми брат игра професионален футбол, сестра ми бе атлетка, друг от братята ми също. Родителите ми бяха спортисти в колежа, след което станаха учители. Нямаше как да имам по-добра среда, за да стана успешен атлет. Аз започнах късно със спорта и не съм мислил, че ще бъда успешен. Но имах нужната подкрепа, за да се фокусирам върху себе си. Жаждата ми бе там, особено защото не бях достатъчно добър, колкото другите деца и това ме подтикваше да тренирам още. Прекарах много допълнително време на пистата. Желанието ми бе огромно и не се промени през годините.
- Какво те подтикваше да го правиш? Обичта към победата или омразата към загубата?
- Желанието ми за победа надделяваше. Докато бях млад, обожавах всякакъв вид спорт. и когато остарявах разбрах каква е разликата между всеки един. Част от мотивацията ми бе да направя така, че олимпийските спортове да станат глобални, за да може хората, които ги практикуват, да печелят достатъчно пари, за да живеят спокойно. Както бе в НБА, НХЛ, НФЛ и този тип професионални спортове в САЩ. Имаше огромна разлика и това ме подтикваше. Ако това не бе така, може би нямаше да я имам тази жажда за победа. Хората не искаха да сме професионалисти и осъзнах, че това е нещо, което не могат да контролират – ако печеля, няма как да ме спрат. След това разбрах и че мога да печеля на няколко дисциплини. Разбрах, че мога да бъда новият Джеси Оуенс, което също ме мотивира допълнително. Всеки един елемент ме превърна в това, което съм сега. Исках да съм успешен, богат и известен. И така стигнах до 84-а, когато вече бях успешен и известен, остана само да бъда богат. И въпреки че орязваха парите ми, факторът за желание за победа надделяваше постоянно.
- Защо мислиш, че доминираше по такъв начин?
- Може би започна с желанието ми да бъда перфектен. Изучавах много техники, нямахме интернет, но знаех всеки един съперник на какво е способен. Част от стратегията ми бе, че ако бягам бързо в дадения ден, ще убия желанието на повечето от тях да ме победят. Стратегически подхождах много правилно. Първо печелех състезанието в главите им, а след това на пистата. Не го правех с приказки, а с представяне. Нарочно давах повече в първите стартове, за да ги откажа още в сериите. Другото – давах всичко на големите състезания. Не исках да губя пред камери и се концентрирах именно върху важните събития. Спечелих 17 старта от 20, в които участвах (олимпиади и световни). Има и нещо друго – не участвах в много надпревари, не го правех за пари от отделни състезания, а просто се съхранявах.
- Мислиш ли, че това че си по-висок, ти донесе предимство?
- Един треньор в колежа ми каза – високите винаги побеждават по-ниските. Тоест – да си висок никога не може да е недостатък. Ако погледнете световните рекорди и начинът, по който са подобрени, обикновено хората, които ги постигат са над 1.80 метра. Виждате и Болт, който е над 1.90. Рекордите принадлежат на нас, макар да има разбира се случаи на по-ниски спринтьори, които ги постигат, но те са по-скоро изключение от правилото.
- Усеща ли се разликата между 9.90 и 10 секунди?
- Повечето време се усеща. Лесно е да усетя тази дистанция. Когато си на пистата, може да проумееш всяка една стотна.
- Кой е бил най-трудният момент, който си преживял на пистата?
- Определено бе квалификацията на дълъг скок през 1992-а за олимпийския ни тим. Не усещах добре пистата, имах инфекция, но не знаех каква точно. Бях далеч от най-добрите си времена. Бях на 31 години тогава и се провалих на 100 и 200 метра, остана ми само дългия скок. Все пак успях да се справя с квалификацията и влязох в състава, но наистина бях притиснат до стената. Мислех си, че съм приключил, че нямам сила за повече, но после разбрах, че съм бил болен и отново повярвах в себе си.
- Има ли съперник, който те е карал да си по-добър?
- Може би Лирой Бърел, защото той счупи световния рекорд, а аз участвах в това състезание. От съотборниците ми той извади най-доброто от мен. Беше №1 в света на 100 метра и ме провокира да дам повече от себе си. След това Майк Пауъл също счупи световния ми рекорд и ме накара да дам най-доброто през 1992-а.
- Мислил ли си някога, че участваш в прекалено много дисциплини?
- Много добър въпрос. Най-добрият начин да отговоря е, че трябваше да участвам на повече. В един период от време бях над всички на 100, 200 и дълъг скок. Но после започнах да си задавам въпроса дали мога да продължа да доминирам. Без съмнение дългият скок помогна да развия спринта си. Ако не бях участвал на толкова дисциплини, сигурно нямаше да съм толкова добър във всяка от тях. Не съм се замислял тогава, но определено сега е по-различно. Честно казано, сега дори е по-лесно и ми се иска по наше време също да бе така.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)