Ще ви разкажа една история. Поучителна. За едно момче, родено на брега на река Марица, за манталитета на българите, за родния ни футбол. Годината е 2015. Селекционерът на Лудогорец Методи Томанов е пратен в Испания да търси футболисти. Роденият в Огняново, Пазарджишко специалист не тръгва с особен оптимизъм. Добрите играчи в испанския елит взимат луди пари, а и кой ще замени едно от най-силните първенства в света за българското, дори и с перспективата да играе в евротурнирите.
Мето, останал завинаги в историята на ЦСКА с паса към Стойчо Младенов за гола срещу Ливърпул при успеха 2:0, се насочва към по-слаби отбори. Попада на мач на Алмерия, скромен тим, който се бори да не изпадне. 90 минути не особено качествен футбол не очароват българина. Харесва само едно младо момче от гостите. Африканче, слабичко, но с качества.
Мениджъри му казват, че Лудогорец с лекота ще вземе въпросния футболист. Казва се Томас Парти. Преотстъпен е от Атлетико, но грандът има сигурно над 50 подобни футболисти, които едва ли някога ще се върнат в Мадрид. Речено-сторено. Мениджърите се свързват със семейството на младежа и агента му. Поисканата заплата напълно е по възможностите на Лудогорец. Двете страни си стискат ръцете. Атлетико трябва да го даде в Разград.
В клуба са ОК. Треньорът Чоло Симеоне също няма планове за Томас. Но хитрият аржентинец не пропуска детайл. И пита къде отива този път младият ганаец. В България, Лудогорец, отвръщат му. "Чакайте, тези не играха ли Шампионска лига", сеща се Чоло. И нарежда мачовете на Томас Парти да бъдат прегледани детайлно, а халфът да започне с Атлетико Мадрид.
Останалото е история! Халфът записва всеки нов сезон все повече мачове, за да стане твърд титуляр в тактиката на Симеоне. Сега откупващата му клауза е 50 милиона евро, а на опашка да я платят са се наредили всички английски грандове. Очаква се Арсенал да спечели състезанието с най-добри лични условия, а на есен Томас да радва феновете в Северен Лондон. Ще видим!
Парти е на върха на славата, а Мето, скромен и тих човек, почива в родното Огняново. Вече почти две години. Отказа на Васил Божков да оглави делата в Левски, защото знаеше, че това няма да се хареса и на сините, и са червените фенове.
Българският футбол се справя и без него. Без човека, изградил Лудогорец от руините на стадион "Дянко Стефанов", вкарал го два пъти в Шампионска лига и два пъти в Лига Европа с най-различни треньори. Титлите, купите в Разград и с ЦСКА дори не ги броим.
Човекът, който успя да доведе в дълбоката българска провинция Кафу (продаден за 8 милиона евро на Бордо), Кайсара (в Шалке за близо 5 милиона евро), Паломино (4 милиона евро в Аталанта), Пластун (3 милиона евро в Гент). Който докара Марселиньо за 100 хиляди долара в Разград. Като 6 месеца по-рано, още като служител на ЦСКА, го беше уредил и за по-малко, но едни разбирачи обясниха на Гърнетата, че от бразилеца нищо няма да стане. И още, и още, списъкът е дълъг.
Та разказвам тази история, защото от Мето Томанов никога няма да я чуете. Но малкото хора, които разбират от футбол в България, знаят. И ми разказаха. Смятам, че си заслужава. Поучителна е. Не само за футбола ни.
Ивайло Йолчев, "Марица"