Сандер Вестервелд: Христо Стоичков е футболистът, когото най-много харесвах (видео)

Сандер Вестервелд: Христо Стоичков е футболистът, когото най-много харесвах (видео)

Бившият вратар Сандер Вестервелд даде ексклузивно интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Нидерландецът бе страж на Ливърпул в годината, в която „мърсисайдци“ завоюваха пет купи в една година. През 2001 г. воденият от Жерар Улие тим триумфира с купата на Англия, купата на английската лига, купата на УЕФА, Суперкупата на Европа и Суперкупата на Англия. След трансфера си от Витес в Ливърпул Вестервелд се превърна в най-скъпия на своя пост в британския футбол. След това той беше съотборник на Светослав Тодоров в Портсмут. Игра също в испанските Реал Сосиедад, Майорка и Алмерия. За кратко се подвизаваше и в италианския Монца, преди да завърши екзотично кариерата си в южноафриканския Аякс (Кейп Таун).

- Здравейте, мистър Вестервелд! Не спирате да обличате националната фланелка на Нидерландия. Как се чувствате?

- Прекрасно! За последно го направих в Ароза на снежното световно първенство. Много бях слушал за този турнир, който е създаден преди 10 години. Винаги е било голяма чест да представям родината ми. Да се срещна отново с мои приятели и съотборници през годините. Както се казва – събрахме се! Когато ми се обадят за мачове на ветерани, винаги се отзовавам.

- Нидерландия отново си върна славата на голям световен гранд. Какво да очакваме от европейското първенство?

- Когато завършихме 2019 година, имахме наистина много силен тим. Много балансиран. Бяхме се изгубили и отсъствахме от последните два големи турнира – европейското и световното. Сега отново сме на голямата сцена. Важното е да се възстанови на 100 процента след травмата страхотният ни нападател Мемфис Депай. А като цяло е видно, че тимът на Нидерландия отново изглежда добре и респектира.

- Как Роналд Куман вече като селекционер промени ситуацията?

- Не мисля, че заслугата е само на Роналд. Нидерландия винаги е имала големи таланти. Но в последните няколко години като че ли те изчезнаха. Или по-скоро – не бяха достатъчно добри. Сега обаче на сцената са Върджил ван Дайк, Матайс де Лихт, Френки де Йонг – все млади футболисти, които са от най-висока класа.

- Преди три години Нидерландия загуби от България в София и шансовете ви за Мондиал 2018 изчезнаха. Какво означаваше за вас това поражение? Все пак ние не сме голяма футболна сила, а и сме малка държава.

- Странно е, защото ние също сме малка държава с немного жители. Но поради определени причини винаги се представяме добре в световния футбол. И затова искаме да спечелим всеки турнир, на който участваме – световно или европейско първенство. Но факт – пропуснахме последните два форума и сега сме щастливи, че се класирахме. Искаме отново да покажем най-доброто от нашето лице на света.

- В последните години спечелихте срещу Германия, Франция, стигнахте финал за Лигата на нациите. Готова ли е Нидерландия за втори триумф на европейско първенство?

- Никога не знаеш. Много е важно да ни достигне късметът. Нека да видим дали ще имаме контузени футболисти, защото ще е трудно да ги заменим. Но определено мисля, че Нидерландия е достатъчно добър отбор, за да спечели за втори път европейската титла.

- В историята Нидерландия е загубила не един голям финал. Има ли проклятие върху вашия национален отбор?

- Изглежда, че има. Но това е минало. Сегашният ни отбор няма причини да учи история. Да, загубихме три финала на световно първенство, но спечелихме Евро‘88. Тогава имахме късмет и дано сега пак е така.

- В интервюта за „Код Спорт“ славните братя Франк и Роналд де Бур казаха, че Нидерландия е достигнала три финала на мондиали и това е достатъчно голямо постижение. Съгласен ли сте с тях?

- Ние имаме 6-7 милиона души население. И се съгласявам с тях, че да си втори в света наистина е огромно постижение. Освен това наши отбори са печелили много трофеи в евротурнирите, включително и в модерната Шампионска лига. Сега мечтаем заради добрия ни тим да спечелим европейското първенство.

- Какво е да дебютираш в националния отбор срещу Бразилия?

- Уау! Като да дебютираш… срещу най-добрия отбор в света. Помня, че губехме с 0:3 в тази контрола до 15-ата минута. Играх все пак добре. Накрая паднахме само с 1:3. Мисля, че този мач беше добър старт на кариерата ми.

 

- Имате шест мача в националния отбор…

- Само… Да, бях пет години в националния отбор. Но имах един сериозен проблем – винаги бях зад Едвин ван дер Сар.

- Какъв вратар е той?

- По негово време беше най-добрият в света. А ще остане и като един от най-големите в историята. Така че не ме е срам, че съм седял на пейката точно зад Ван дер Сар. Признавам, че ми беше трудно, защото исках да играя.

- Какво е да се тренира с Ван дер Сар?

- Научих много от него. Винаги целта ми е била да играя с най-добрите и това е доказателство. Ван дер Сар ме направи по-добър вратар.

- Помните ли срещи с български отбори или футболисти?

- Играл съм срещу толкова много съперници, че …Не съм сигурен дали няма да сбъркам. Със сигурност веднъж се изправих с националния отбор срещу България.

- А какви са впечатленията ви от българския футбол?

 

- Сигурно вие бихте казали много имена. Но аз съм нидерландец и съответно поклонник на Йохан Кройф и „дриймтима“ на Барселона. И няма как да не посоча едно име – Христо Стоичков. Следях го по време на цялата си кариера. Гледах мачовете му. Помня как водеше България на световното първенство в Америка. Имахте прекрасен отбор. Това е футболистът, когото най-много харесвах.

- Лисва ли ви, че никога не сте играл за един от трите най-големи нидерландски отбора – Аякс, ПСВ Айндховен и Фейенорд?

- Аз идвам от Твенте. Това е моят отбор. И се радвах, когато играем срещу тези три съперника. Така стигнах до Ливърпул, който е един от най-великите клубове в света. Щастлив съм, че съм бил там и затова не съжалявам, че не съм играл в Аякс, ПСВ Айндховен или Фейенорд.

- Казвате, че сте фен на Твенте. Знаете ли, че български вратар стана шампион с вашия клуб?

- Разбира се – Николай Михайлов.

- Какво мислите за него?

- Казах ви и по-рано – трябва да имаш късмет. Твенте имаше много силен отбор и му трябваше класен вратар. Михайлов беше такъв. Направи важни спасявания във важни моменти. Твенте стана балансиран тим и това е причината да спечели титлата. Михайлов винаги ще остане като едно от големите имена в историята на клуба.

- Как се стигна до трансфера ви в Ливърпул през 1999 година?

- Аз играех силно и знаех, че са дошли да ме гледат. Веднъж един агент пристигна у дома и ме попита дали бих отишъл в Ливърпул. Само му казах: „Следващият въпрос!“. В Ливърпул изиграх най-силните мачове в моята кариера.

- Когато Ливърпул ви купи, бяхте рекорден трансфер за вратар със 7 милиона евро. Сега Алисон струва 70 милиона.

- Рекордът ми издържа само един сезон. На следващия Манчестър Юнайтед взе Фабиен Бартез. За мен беше голяма чест да съм най-скъпият на този толкова важен пост във футбола.

- Приемате ли тази толкова огромна разлика в цените от преди и сега?

- Същото се отнася и за заплатите. Всички ветерани бихме искали да играем сега. Аз винаги съм преследвал успеха и съм щастливец, че в Ливърпул спечелих много. Доволен съм от това.

- Как се играе пред прочутата трибуна „Коп“?

- Всеки футболист иска да играе за велики клубове. Те винаги са специални. Ливърпул безспорно е един от тях. Бях част от „Анфийлд“, от „Коп“, слушах песента „You’ll never walk alone“, която е най-великата във футбола. Просто беше невероятно да изляза от тунела и да бъда поздравен от тези фенове.

- Какво е да сте част от сезона, в който Ливърпул спечели пет трофея? Случи се през 2001 година.

- Няма да забравя, че се срещнах с Рей Клемънс и Брюс Гробелаар няколко седмици преди старта на сезона. Двама велики вратари от историята на Ливърпул! Велики! След това дадох интервю и казах, че е много трудно да оставиш следа в този клуб. Затова фактът, че съм част от историческия отбор на Ливърпул от 2001 година, е уникален. Никой друг не го е правил. Много съм горд, че спечелихте пет трофея.

- Първото ви голямо спасяване е срещу Давор Шукер…

- Да, да… Спасих му дузпа. Беше срещу Арсенал и ги разгромихме с 5:0. Дузпата беше при 3:0 или 4:0 през второто полувреме. Трябва да съм честен, че Шукер изпълни лошо, а аз имах късмет да хвана ъгъла. Беше добър момент в кариерата ми. Показах се на света.

- Но най-важната ви спасена дузпа е срещу Анди Джонсън от Бирмингам във финала за купата на лигата. Майстор ли сте на спасяване на удари от бялата точка?

- Ще ви отговоря така - играх по-късно в Испания. Там спасих шест дузпи от осем бити срещу мен. Най-важното е да имаш късмет. Добрата дузпа трябва да е гол. Вратарят обаче може да стане герой в такива моменти. Особено когато са изминали 120 минути и крайният победител трябва да се реши след дузпи. Този финал срещу Бирмингам спечелихме по този начин.

- Кое е по-правилното – вратарят спасява дузпа или футболистът изпуска?

- И двете са верни. Ако биеш правилно дузпата, винаги ще е гол. Вратарят може да получи предимство, ако разконцентрира съперника, направи дори нещо глупаво. Всичко може да помогне. За мен нормално е дузпата да бъде гол.

- Възможно ли е Ливърпул да не стане шампион тази година?

- Не!

- Какво направи Ливърпул толкова силен?

- Ще направя сравнение с Твенте, за който говорихме преди малко. Най-важното е да имаш балансиран отбор. Ливърпул имаше страхотни нападатели като Луис Суарес и Фернандо Торес, но не и достатъчно силен тим. Сега има и много силна атака, и много силна защита. В момента в Ливърпул играят най-добрият защитник в лицето на Върджил ван Дайк. Имат и най-класния вратар – Алисон. Също и страхотна халфова линия, както и най-опасния нападател в света в лицето на Садио Мане. И вследствие на всичко Ливърпул побеждава съперниците си по наистина впечатляващ начин. Няма кой да спре отбора в този момент.

- От Премиършип в Примера дивисион с Реал Сосиедад . Кое от двете първенства – Висшата лига или Ла Лига повече ви допада?

- Когато играех в Нидерландия, исках да отида в Англия. За мен там беше най-доброто място за футбол. Заради атмосферата, заради начина, по който хората живеят с най-великата игра. Но исках да отида и в Испания. Да видя как е там. И да - хареса ми животът и футболът в Испания. Там дори играта е може би още по-добра. В Англия се играе много бързо и силово. В Испания залагат повече на техниката. Тотално различни са. Не знам кое първенство е по-добро. Може би и двете делят първото място.

- Все пак се завърнахте в Англия и играхте в Портсмут. Помните ли, че съотборник ви беше един български нападател?

- Да, но как му беше името…

- Светослав Тодоров.

- Разбира се, Тодоров! Викаха му Тоди. Сега мога да се върна на въпроса от по-рано и няма да кажа само Стоичков, но и Тодоров, и Бербатов. Помня, че Тоди беше уникален голмайстор. В отбора знаеха, че трябва да му подадат топката в наказателното поле и той ще вкара гол. Правеше го с изключителна лекота.

- Как така стигнахте до Евертън, след като сте част от историята на Ливърпул?

- Контузих се в Портсмут и останах на пейката. Исках да играя. Дейвид Мойс беше треньор на Евертън и се обади. Каза ми, че всички вратари в отбора са контузени и ме помоли за помощ. Трябваше да отида само за четири мача. Отговорих, че мога да му свърша работа. Когато затворих телефона, си казах: „Уау, това е Евертън!“ Но по някаква причина най-близките ми приятели в град Ливърпул са фенове на Евертън. Обадих им се да ги попитам дали това е добра идея. Всички отговориха: „Страхотно е! Давай смело!“ В края на краищата не съм направил трансфер от Ливърпул в Евертън. Доста отбори смених между двата. Един от най-великите спомени в кариерата ми е, когато излязох на „Гудисън Парк“ и всички фенове ме посрещнаха като един от тях. Показаха ми магията на футбола.

- Завършихте кариерата си в Южна Африка. Какъв е футболът там?

- Надявах се, че след Мондиал 2010 нивото на футбола там ще е по-високо. Но това е трудна държава. Там хората обичат най-много ръгби и крикет. Това са големите им спортове. Малко фенове идваха да гледат футбол. Има много таланти, но манталитетът не им позволява да са истински професионалисти. Трудно ми беше да играя там.

- Опасен ли е животът?

- Не. Живях четири години в Кейп Таун. И за целия период в страната чух само за един инцидент, въпреки че държавата е известна като опасна.

- Кое е спасяването на живота ви?

- Трудно е… Може би спасената дузпа срещу Анди Джонсън. Тогава Ливърпул спечели първи трофей от 10 години. Тази купа ми даде страшно много самочувствие. Беше първият от петте наши трофея през годината.

- Кой вратар най-много ви харесва?

- Обожавам да гледам Алисон. Но перфектният вратар е Марк-Андре тер Щеген от Барселона.

- Какво мислите за стила на Мануел Нойер, който играе и като защитник?

- Нойер е подобен на Тер Щеген. Вече е в края на кариерата си. За мен в най-доброто си време той беше най-добрият в света. Сега Тер Щеген го наследява. Неговите рефлекси са фамозни. Може да играе и извън наказателното поле като Нойер.

- Защо не са много вратарите, които изповядват този стил?

- Вече стават все повече. В Нидерландия казваме, че вратарят трябва да е първият, от когото започва атаката. Нашите винаги играят много силно с крака. Аз харесвам тези вратари, които спасяват головете и са добри с крака.

- Как е животът извън професионалния футбол?

- Странно ми е, защото непрекъснато говоря за футбол. Щастлив съм, че бях треньор на вратарите в Аякс (Кейп Таун). Сега съм мениджър. Надявам се да давам своя опит на младите футболисти. Освен това работя като треньор на вратарите в националния отбор до 17 години, който се класира за финалите на световното. Не съм излизал от футбола. Обожавам да играя с ветерани-легенди по света. И ще го правя, докато се чувствам здрав.

Още от Футбол свят

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти