Фийни: Надявам се да остана дълго в Пирин

Уорън Фийни даде интервю за интернет изданието www.worldfootballindex.com, в което говори за доскорошната си кариера на футболист, както и за работата му като треньор.

– Уорън, ти стана мениджър на Пирин (Благоевград) през 2019 година. Как се чувстваш начело на отбора, как се справяш с предизвикателството?
– Треньорството е нещо, с което винаги съм искал да се занимавам, когато реших да прекратя кариерата си на футболист. Към края на футболните си дни в Лутън Таун вече бях изкарал доста треньорски курсове и така, след като получих няколко контузии, вече мислех повече за треньорството. Започнах да помагам на младите играчи в различни академии да се развиват, защото не съм човек, който просто си седи вкъщи. Исках да водя отбор и когато дойде възможността да поема Пирин, просто не исках да я пропусна.

– Спомена за периода ти в Лутън. Игра два сезона там. Кои са най-ярките ти спомени, най-големите ти успехи с „шапкарите“ ?
– Получих възможността да дойда в Лутън в началото на сезона. Тимът бе спечелил промоция от Лига 1, а аз имах договор със Стокпорт Каунти, който също се бореше за влизане. В Стокпорт ми вървеше добре. Бях вкарал 17 гола в 31 мача. Искаха ме Барнзли, Донкастър Роувърс, Хъдърсфийлд Таун. Но това, което ме привлече в Лутън бе идеята да работя с Майк Нюъл. Всъщност отказах по-голяма заплата, за да подпиша с Лутън. Нещо, което вече се случва все по-рядко. Но исках да играя в Чемпиъншип, а не в Лига 1. В Лутън имахме невероятен колектив и отборен дух. Все още се чувам със Стив Хаурд, Кевин Никълс, Майк Нюел. Имахме чудесни отношения в съблекалнята, бяхме като задружна банда. В първите четири месеца бяхме на върха в класирането. Първите ни четири мача в Ченпиъншип бяха срещу много силни отбори. Съперници ни бяха Саутхямптън, Кристъл Палас, Уест Бромич и Лийдс. Три от тези отбори бяха изпаднали от Висшата лига и ние успяхме да ги победим, а с другия завършихме наравно. Наистина се забавлявах в Лутън. Чудесно място е. Аз живеех в Нортхямптън. По-късно дойде възможността да отида в Кардиф, а други осем играчи напуснаха така или иначе в края на сезона. Кевин Никълс отиде в Лийдс, Стив Хаурд замина за Дарби Каунти, Кевин Фоули отиде в Уулвс, Карлос Едуърдс в Съндърланд, Къртис Дейвис подписа с Уест Бромич. Това показва колко силен отбор бяхме тогава.

– Ти си бивш национал на Северна Ирландия. Разкажи ни повече за мачовете си с националната фланелка и успехите ти с нея?
– За всеки играч е чест да представлява своята страна. Дядо ми и баща ми също са били национали на Северна Ирландия. Малко са тези, които могат да се похвалят с това. Без съмнение за мен това най-гордия момент в кариерата ми – да облека националната фланелка. Няма да забравя победите срещу Англия и Испания. Велики моменти. Понякога си пускам отново тези мачове, когато съм у дома и се кефя. Имахме силен отбор. Джони Еванс, Кийт Гилеспи, Гарет Макоули, Крис Брънт, Дейвид Хийли, който подобри головия рекорд на Давор Шукер. В отбора имаше качество”.

– Играл си при няколко много добри мениджъри. Получи ли съвет и кураж от някой от тях, когато реши да се впуснеш в треньорската професия?
– Да. Връщам се назад и се опитвам да осмисля от друга гледна точка идеите им. Опитвам се да бъда винаги честен с играчите. Защото така трябва. Играх при Роберто Мартинес, който е невероятен специалист. При него имам една интересна история, която не мога да забравя. Бях вкарал два гола при победата навън срещу Йовил Таун. Следващия вторник играехме със Суиндън и аз очаквах да бъда титуляр. В 18:30 ч. обявиха състава и аз бях извън него! Не можех да повярвам! Отидох в офиса му и му казах: „Дядка, защо не играя“? Тогава той ми каза: „Уорън, гледай голямата картина. Аз съм тук, за да се грижа за цяла група от играчи. Докато ти се интересуваш само от себе си и евентуално от отбора. Твоята работа е да вкарваш голове, а моята да водя целия отбор. Приеми го“. Мислех дълго след това. Реших, че трябва винаги да съм честен с играчите. Грейг Ливайн е много добър мениджър, с който работих в Дънди Юнайтед. За мен сега има твърде много старши треньори и малко мениджъри. Винаги съм харесвал повече мениджърите”.

– Можеш ли да опишеш твоята треньорска философия? Какви са целите ти за бъдеще?
– Искам да вървя напред, да се развивам. Когато бях в Линфийлд стигнахме до европейско участие. Въпреки това напуснах, защото исках по-голямо предизвикателство. Реших да се върна в Англия. Тогава дойде възможността да поема Нюпорт Каунти, които бяха на дъното в класирането, а аз успях да ги спася от изпадане. Следващото лято ни напуснаха 15 футболисти, а след осмия мач загубих работата си. Тук в Пирин се радвам, че има стабилност. Футболът е труден занаят, но и в същото време много интересен. Тук се случват наистина интересни неща, работи се професионално. Проектът в Благоевград е страхотен и се надявам да остана тук за дълго време.

Следвай ни: