"Петро с топката. Вдига се от далечна дистанция... И бележи!" - Думите на всеки един коментатор, когато оранжевото кълбо се докосне до ръцете на, меко казано, легендарния Дражен Петрович. Баскетболният Моцарт отлита като ангел към небесата на 7 юни 1993-а, когато загива в трагична автомобилна катастрофа.
"Той беше убиец. Единственият, който знаеше как да се превърне в това, което иска да бъде. И беше себе си" - Дино Раджа
Още на 15-годишна възраст Дражен прави първите си стъпки в професионалния баскетбол с местния клуб Шибенка (Шибеник). Четири години по-късно се присъединява към Цибона (Загреб), където се превръща в един от най-добрите европейски играчи. Лидерството му носи 2 поредни титли от Евролигата на Цибона, а безупречната му ръка не иска да пропуска - общо за четирите си сезона в клуба ниже по 37.7 точки на мач в първенството на Югославия и по 33.8 в Евролигата.
"Много пъти се чудехме, докато сме на паркета - дали да играем или просто да гледаме как той играе. Можеше да изпуснеш нещо. Някое негово гениално отиграване" - Тони Кукоч
Моцарт пренася доминацията си в Реал Мадрид. Макар че остава само един сезон, Дражен прави всичко възможно, за да бъде незабравим. Бележи нечовешките 62 точки на финала на Купата на европейските шампиони при триумфа на "белите" над водения от Оскар Шмид Снайдеро Казерта. В същия сезон отборът му печели Купата на Испания, а Петрович отново оставя най-хубавото за финала. Вкарва 42 точки, заедно с 8 тройки във финалния мач срещу Барселона - рекорди, ненадминати до днешна дата.
"Играл съм с много играчи, но никога не съм играл със състезател, който е толкова фокусиран в това, което върши. Още от дете целият му живот беше базиран върху баскетбола" - Владе Дивац
Никой досега не е виждал гард да играе по този начин. В Драфта през 1986-а Дражен е избран под №60 от Портланд Трейл Блейзърс, присъединявайки се към отбора за сезон 1989/90. Там нещата изобщо не се получават, защото просто е европеец. Блейзърс не смятат, че той е толкова добър, че да получава много минути. А когато ги получава, целта му на паркета е просто да стреля топката, когато му е подадена. Конкуренцията на гардовите позиции в лицето на Клайд Дрекслър, Тери Портър, Дани Йънг, а сезон по-късно и на Дани Ейндж попречват на развитието на Петро и той напуска клуба след само два сезона.
"Смятам, че никой не можеше да го спре. Беше наистина много, много талантлив играч" - Лари Бърд
Петрович се нуждае от топката, за да доминира. Портланд се отказват от услугите му и го пращат в Ню Джърси Нетс през 1991 г. В първия си пълен сезон феноменът натрива носа на всеки, който си е мислел, че качествата му са въздух под налягане. 20.6 точки, 3.1 борби и 3.1 асистенции при абсурдните 50% стрелба от полето и 44% от тройката са средните показатели в дебютната му година с "мрежите". Води отбора си към първо участие в плейофите от 6 години насам. През следващата кампания вдига статистиката си на 22.3 точки при 51% от полето и 45% от тройката.
"Беше невероятно да играя срещу Дражен. Всеки път, когато играехме, той се състезаваше с характер. Не се страхуваше от нищо. Имахме няколко страхотни битки в миналото, но за съжаление бяха прекалено кратки" - Майкъл Джордан
С националния отбор на Югославия завоюва медал след медал. Заедно с "братята" си Владе Дивац, Дино Раджа и Тони Кукоч, Петрович печели сребро на Олимпиадата в Сеул през 1988-а, триумфира на домашния ЕвроБаскет година по-късно, а след това става световен шампион в Аржентина. На Олимпиадата в Барселона през 1992-а прекланя глава единствено пред непобедимия "Дрийм Тийм" на финала.
"Най-добрият стрелец, срещу когото съм играл" - Реджи Милър
След края на сезон 92/93 в НБА Петрович решава да се присъедини към отбора на Хърватия за квалификациите за Европейското първенство, провеждащи се в Полша. Той не е длъжен да го прави - тимът е достатъчно силен, че да се справи и без него. Но като капитан на отбора, той иска да бъде там и да води момчетата. На връщане отборът се прекачва във Франкфурт, където хваща полет за Загреб. Всички играчи без Дражен. Той решава да остане, за да прекара време с приятелката си Клара, а след това заедно с още едно момиче - Хилал, заминават за родината с кола.
В първите 200 километра Дражен е зад волана, но поради умора приятелката му сяда на шофьорската седалка. Точно тогава времето е буреносно, а пътят не е никак лек. Клара не успява да забележи огромен катастрофирал камион, който блокира пътното платно, и секунди по-късно колата се разбива в него. Инцидентът отнема живота на Дражен. 100 хиляди души отиват на погребението на баскетболния Моцарт. Светът е в шок. Звездата на Дражен Петрович угасва, но всичко сторено от него ще се помни както днес, 27 години по-късно, така и за десетилетия напред.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)