)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Бил Уолш, легендарният треньор, чиято нападателна философия промени из основи НФЛ, почина на 75-годишна възраст.
“Геният”, както бе известен в света на футбола, издъхна в дома си в Уудсайд след дълга борба с левкемията. Подобно на сина си Стийв, репортер в АВС Нюз, който почина през 2002-а на 46 години, Бил Уолш падна покосен от коварната болест. “Това е невероятна загуба за всички нас. Неговото значение за Сан Франциско фортинайнърс е историческо. За мен лично след баща ми това е човекът, който е имал най-голямо влияние върху живота ми. Ще ми липсва много”, коментира новината Джо Монтана, който е считан за човекът, въплътил най-пълно идеите на Бил Уолш.
Уилям Ърнест Уолш се ражда на 30 ноември 1931 г. в Лос Анджелис. Семейството му се мести в Сан Франциско през 40-те години на миналия век, а Уолш играе в защитната линия на университета Сан Хосе стейт, като същевременно е и в боксовия тим в периода 1952-1953 г. През 1954 г. се жени за съвипускничката си Джери Нардини, а за да изхранва семейството си започва треньорска работа в гимназията Уошингтън във Фримонт, като отговаря както за футболния, така и за плувния отбор. Талантът му е забелязан от новоназначения треньор на Калифорнийския университет Марв Ливай, който го кани за асистент . “Бях много впечатлен от познанията му, интелигентността и неговата личност и го назначих без никакво замисляне”, обяснява решението си настоящия генерален мениджър на Бъфало.
След Калифорния Уолш продължава кариерата си в Станфорд преди през 1966 г. да стане помощник на Ал Дейвис в тима от тогавашната АФЛ Оуклънд рейдърс. В следващите две десетилетия двамата често ще бъдат съперници на терена, но приятелството им остава непокътнато. След два сезона при “пиратите” Уолш отива в Синсинати, където става координатор на нападението на тима, воден от легендарния Пол Браун. В Охайо “Геният” поставя основите на революционната си стратегия, която по-късно става известна под името “Уест коуст”. В същността си тя включва разбирането, че противниковата защита може да бъде държана в шах с поредица от бързи къси пасове, с които методично да се печели територия и да се отваря пространство за рънингбековете. По този начин Уолш преобръща из основи битуващото дотогава разбиране, че играта по земя е ядрото на печелившата стратегия. “Уест коуст” освен това изисква сериозна предварителна подготовка, като в седмицата на мача комбинациите се повтарят многократно по време на тренировка до почти пълното им автоматизиране. В Синсинати Уолш има възможността да работи с куотърбека Кен Андерсън. Дошъл от скромния колеж Огъстана в Илинойс под мъдрите напътствия на “Геният” той за нула време подобрява всички клубни рекорди и си спечелва място в “Залата на славата”.
През 1976 г. Пол Браун обявява оттеглянето си от треньорската професия и мнозина очакват, че Уолш ще бъде обявен за негов наследник. Изборът обаче пада върху координатора на защитата Бил Джонсън. Огорчен Уолш подава оставка и отива в Сан Диего. Година по-късно застава начело на Станфорд, а през 1979 г. идва и дългоочакваната възможност за треньорски пост в НФЛ. Първият му сезон начело на Сан Франциско е катастрофален. “Фортинайнърс” печелят едва два мача, но в драфта спират избора си на Джо Монтана, когото повечето скаути считат за средняк, но когото Уолш трансформира в най-великия куотърбек в историята на футбола. Година по-късно победите вече са седем, а на 24 януари 1982 г. пред 81 270 зрители в “Понтиак силвърдоум” идва и триумфът с 26:21 срещу Синсинати, който носи победата в Супербоул XVI и първата титла за тима от Залива. През 1985 г. успехът е дублиран след 38:16 срещу Маями на младия и обещаващ Дан Марино в Супербоул XIX. На 22 януари 1989 г. “Геният” е за последен път на тъчлинията в мач от НФЛ. Сан Франциско побеждават Синсинати с 26:21 на Супербоул XXIII с тъчдаун на Джон Тейлър 34 секунди преди края. Години по-късно Уолш ще каже, че е трябвало да продължи треньорската си кариера, но в онзи момент решава да се оттегли на върха на славата.
Животът му продължава пред микрофона, като заедно с Дик Енбърг формира титулярният коментаторски екип на NBC. Уолш работи в телевизията до 1992 г., когато се връща като треньор на Станфорд и още в първия си сезон успява да победи вечния враг Нотр дейм. Селекцията обаче не е на ниво и след две последователни години с успеваемост под 50% оставката е факт. През 1993 г. Уолш е приет за член на “Залата на славата” на НФЛ, а шест години по-късно се завръща в Лигата като генерален мениджър на Сан Франциско. След като “Фортинайнърс” отново заемат мястото си в елита на Лигата и се класират за плейофите през 2001 г. “Геният” посочва за свой наследник Тери Донахю и излиза в пенсия. През 2004 г. е диагностициран с левкемия и започва серия от изтощителни химиотерапии. Последната му публична изява бе през ноември миналата година, когато дефилира пред ентусиазираната публика на “Монстър парк” в Сан Франциско на почивката по време на домакинския мач срещу Сиатъл.
Дългогодишната работа на Бил Уолш е дала общо 29 преки или косвени негови сътрудници, които са заемали треньорския пост. Шестима от тях (Майк Холмгрен, Джордж Сийфърт, Майк Шанахан, Джон Грудън, Брайън Билик и Тони Дънджи) са печелили Супербоул, а други седем (Джим Фасъл, Сам Уайчи, Анди Рийд, Джим Фасъл, Джон Фокс, Джиф Фишър и Лави Смит) са извеждали отборите си до мача за титлата.
ЙОРДАН БОЖИНОВ
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)