Пламен Константинов: Не съм искал никога жена, която да влача с мен по мачове

Какво показва интуицията на Пламен Константинов за олимпиадата и как се казва гаджето на най-готиния капитан на национален отбор у нас!? Свеж, в бяло и придружен от красивата си нова приятелка, Пламен отговори на въпросите на View Sofia.

- Не може да нямаш вътрешно усещане за олимпиадата? Какво очаква отборът ни там?

- Медал. Не знам какъв, но медал. Това очаквам, това искам и се надявам да стане. Сложно е, има много интересни отбори, но мисля, че медал ще има.

- А след олимпиадата? Какво правиш?

- Обмислям два варианта. Или да се откажа от активно участие в националния отбор, или да изкарам и лигата догодина. Този вариант може да се случи, защото много обичам да играя пред българска публика.

- А за професионалния сезон? С кой отбор подписа?

- Още не съм се разбрал, но вероятно в Гърция. Близо ми е.

- Не ти ли се играе вече?

- Играе ми се, разбира се. Ако мога, още 10 години ще играя, ако мога - 30. Насила трябва да се откажа.

- Като спреш със спорта, славата и популярността ще постихнат. Готов ли си на такава промяна?

- Не е задължително популярността да намалее. Има много добри каузи, включително свързани с волейбола, които носят със себе си сходна познаваемост.

- Политика?

- Възможно е.

- То и една сватба ще е много интересна.

- Да, всички това и чакат.

- Ми да, бавиш се.

- Какво значи бавя се. Кой чул нещо, кой разбрал и айде - сериозно е.

- Защо ни се струва, че с годините по-трудно се влюбваш?

- Не само ти се струва, то си е така. Минават годините и ставаш по-взискателен.

- Какво си представяш като "висока топка" в личния живот? Каква искаш да е жената до теб.

- Да ме разбира. Затова има предимства връзката между спортисти. Връщаш се от мач, от лагер - човекът те разбира какво ти е, скапан ли си. Дори малко да се е занимавал, усеща и знае какво е.

- Повечето връзки и бракове във вашите среди са точно такива.

- Да, но аз от друга страна не съм искал никога жена, която да влача с мен по мачове, да я показвам тук-там и наследниците да скачат на полето след мача. Искам жената да има лице, собствени интереси, нещо, което я занимава и е различно от моите спортни страсти. Не искам куфар.

- Каква е твоята емоционална мечта?

- Емоционална мечта?

- Да, какво ти се ще да ти се случи в емоционалния свят? Например мацка, която ти сервира закуската в леглото, гола и готина, и ти си щастлив.

- Ха. Не съм се замислял, но със сигурност ще ми е много приятно някой да се грижи за мен. От 15 години се грижа напълно сам за себе си. А и всеки обича да е обгрижван, нали?

- Колко деца искаш да имаш?

- Поне 2.

- Имаш двама племенници. Ако дойдат и те попитат дали да почват с волейбола, какво ще им кажеш.

- Не знам. Не е лесна тая работа. В България преди това беше един от вариантите да пътуваш, да изкараш някой лев, да направиш кариера и т.н. Сега има повече възможности. Особено ако семейството има нагласата да образова децата добре, възможностите за реализация, за бизнес са хиляди. Гладът за качествени кадри в България е ужасяващ и ще има много ниши, в които да се реализират. За волейбола - да, ако имат таланта и възможност да играят със супер отбор - също не е лошо.
(Бел. ред.) Бащата на Пламен, Георги Константинов, се появи по средата на интервюто с дузина топки в ръце, обещани на близки познати, с автограф от Пламен Константинов.

- Телефонът ти звъни за 23-и път. Има ли някой, на когото вдигаш от първия път?

- Зависи.

- От кога не ти се е случвало да трепериш дали някой, когoто очакваш, ще ти звънне? Да си поглеждаш телефона, да си го държиш в ръката.

- О, отдавна.

- Има ли у тебе страх, че те харесват заради парите ти, а не затова какъв си като човек.

- Всичко е възможно, но няма страх. Мисля, че усещам хората. А и по дребни неща, човек усеща.

- Преди три дни навърши 35 години. Получи ли хубави подаръци?

- Не съм очаквал и не съм празнувал за подаръци. Обадиха се стотици хора, беше приятно.

- Рита какво ти подари?

- Ах, ти! Една гривна.

- Рита, ти си от Украйна, работиш в Гърция като модел. Разкажи ни още. Рита: /миловидното момиче не говори български, затова са разбираме на руско-български, с лека намеса на Пламен/

- Аз съм на 22. Бивш спортист, тренирах троен скок, но зачестиха травмите и се наложи да спра. Сега снимам, правя каталози, участвам в ревюта. Имам доста работа. Живея в Солун.

- Как е пълното ти име?

Рита: Маргарита.

- Колко си висока?
- Рита: 1.80.

- Пламене ....:)?

- Какво? Аз съм на принципа, че човек трябва да поживее с някого, да види как ще се усеща, добре ли ще му е и тогава да предприема сериозни стъпки. Човекът може да е супер свестен, готин, да сте приятели, но да не можете да живеете заедно. Бил съм много търпелив и в тази търпеливост съм се научил, че е по-добре човек да сложи край, ако нещо го дразни, отколкото да продължава.

- Имаш ли конфликт с някоя жена? От предишните ти гаджета.

- Конфликт не. С всичките съм приятел. Но смятам, че когато нещо интимно е приключило, то е приключило завинаги.

- Твоето много съкровено желание?

- Всеки има неща, за които мечтае, но те са си само за него. Но знаеш ли, искам да не разочаровам хората. Трудно е, но това искам.