Борис Спаски: “М-Тел Мастърс” е грандиозен турнир!

В програмата на знаменития "М-Тел Мастърс" особено място бе отредено на битката между бившия световен шампион Борис Спаски и столичните журналисти. Скъпият гост, който е официален коментатор на състезанието, изнесе сеанс на едновременна игра срещу 18 български журналисти - извънредно амбициозни и горящи от желание да сразят светилото.
Уви, нито един брат по перо не стигна до гола. Само трима взеха ремита, а 15 признаха поражението си. Повод за утеха все пак има: борбата бе напрегната и продължи дълго. Веднага след това започна пресконференция, на която легендарният Спаски разказа изключително интересни неща.

 

- Какво бихте казали за сеанса с журналистите?
- Оказа се много по-труден, отколкото предполагах. Съперниците ми играха, общо взето, прилично и с голямо настървение. Имаше и такива, които от време на време използваха и някои идеи от подсказвачи. Потвърди се за кой ли път мнението, че журналистите не обичат да губят, на какъвто и фронт да се сражават.

- Общото ви впечатление от "М-Тел Мастърс"?
- Турнирът е грандиозен във всяко едно отношение, най-хубавото е, че той е вече традиционен и световно признат като част от Големия шлем. Искам да почертая, че това състезание се роди в България, защото страната ви има в шахмата лидер от най-висока световна класа - Веселин Топалов. Този факт в най-голяма степен допринася за шахматния бум, какъвто впрочем се наблюдава и в Индия, която пък си има Вишванатан Ананд. За Веселин Топалов аз мога да кажа само най-добри думи, а ако трябва да бъда по-конкретен, бих отбелязал нещо много важно: той е деликатен и никога не говори за политика.

- От вашите посещения в България кое е най-паметно?
- Несъмнено участието ми в шахматната олимпиада, която се състоя през 1962 г. на Златни пясъци. Никога няма да забравя какво се случи тогава в мача СССР - САЩ. Партията на I дъска между Михаил Ботвиник и Роберт Фишер беше отложена в по-тежка позиция за Ботвиник. Само мисълта, че Михаил Моисеевич можеше да загуби, всяваше ужас. Така от съветската делегация се формираха две групи анализатори - "стари" и "млади", които работиха в стаи на два различни етажа и разменяха информация след свършената работа. И едните, и другите имаха за задача цяла нощ да търсят спасение за нашия лидер на доиграването, което трябваше да се състои следващата сутрин. Милионите почитатели на Фишер, естествено, се надяваха кумирът им да победи и този резултат изглеждаше логичен, защото Боби бе играл блестящо в дебюта с черните фигури.

- Вие от кой тим аналитици бяхте?
- Аз бях от "младите" и трябва да кажа, че здраво поработихме. Но в полунощ по-старшите ни пратиха да спим, защото може би имаха да си кажат нещо по-тайно. Призори все пак аз отново посетих стаята на "старите" и не знам защо, но най-силно впечатление ми направиха купищата фасове, оставени от неистовите и докрай изчерпали силите си анализатори.

- И какво се случи на доиграването?
- На другия ден Ботвиник влезе в залата мрачен (това бе артистичен трик). Фишер, изглежда, реши, че всичко е ясно - т.е. печалбата му е само въпрос на малко време и несложна техника. Той заигра бързо и самоуверено, но се натъкна на необикновено интересната и силна защита, открита от среднощните герои. Както и очаквахме, Боби попадна в клопката и партията завърши реми. После повече от три десетилетия безброй гросмайстори и любители търсиха истината в позицията - особено сложна и нестандартна, с етюдни мотиви. Накрая в анализите се включиха и компютрите.

- А кой откри в късните нощи спасителния вариант?
- Негов автор бе знаменитият Ефим Гелер, добре познат като ненадминат майстор на ендшпилите. Той показа ходовете, а всички други от щаба проверяваха доколко странната спасителна идея е правилна, многократно разигравайки на таблото всевъзможните модификации.

- Вариантът обещаваше ли ясно реми за Ботвиник?
- Не, не, разбира се. Уникалната възможност за постигане на равенство не бе стопроцентова - тя бе само един чудесен и в интерес на истината, парадоксален практически шанс. Ботвиник добре запомни вариантите и при подновяването точно изпълни рецептата.

- Като най-близък човек на покойния гений Роберт Фишер считате ли, че днес в света има играч, който може да се нарече двойник на Боби?
- Не, не мисля, че има такъв. Аз например трудно намирам думи, за да изразя точно чувствата си на възхищение от миговете на съвместните ни анализи на таблото. Той беше невероятен човек и играч. Дразнеше се много, ако даже стане дума за реми чрез трикратно повторение на позицията. Не считам, че в нашия мач за световната титла през 1972 г. в Рейкявик имаше политическо противопоставяне, за каквото тръбяха повечето медии. Нито аз, нито той сме се вживявали в подобни роли.

- А какво мислите за новия Фишеров шах, при който началната позиция се определя по жребий и дебютната теория няма никаква роля?
- Този вид игра намира все повече привърженици най-вече в някои масови турнири с фестивален характер. Но аз не съм поклоник на модернизъм от подобен вид. По този повод на Боби бях му казал: "В името на шахматната богиня Каиса не искай да налагаш този шах. Ти самият си роден, за да бъдеш велик класик!"

- Новата сложна и неясна система в борбата за световно първенство тревожи ли ви?
- Мисля, че в наши дни титлата световен шампион вече няма този смисъл, какъвто несъмнено притежаваше в миналото. Каквато и система да се измисли, тя трябва да привлече в борбата всички най-силни играчи в света. Има ли отсъстващи елитни гросмайстори, значи нещо не е наред. Що се отнася до самия притежател на короната, той не бива да броди от турнир на турнир, а да играе по-рядко и винаги подобаващо на титлата му.

- Какво е вашето мнение за съперничеството компютър - човек? Използвате ли активно програми във вашата домашна лаборатория?
- Няма никаква трагедия, че компютърът може да победи човека. Аз лично използвам ежедневно силиконовия помощник в работата си и съм много доволен от резултатите. Съвременното ниво на шаха е такова, че без програмите е немислима каквато и да е дебютна подготовка. Затова вече не е изненада фактът, че супергросмайсторите понякога правят серии от 15-20 хода с мълниеносна бързина. Всичко това е вече проверено и пресметнато предварително от компютрите.

- Какви творчески задачи решавате в момента?
- Пиша книга за моя пръв международен турнир, в който станах победител - Букурещ, 1953 г. Малцина знаят за тази моя изява, но тя е много скъпа за мен, защото тогава бях още неопитен юноша. И знаете ли сега кое е най-интересното? Проверявайки с днешните най-силни компютърни програми играните тогава партии, откривам много-много варианти, за които преди 55 години не съм и подозирал.

- Какво мислите за естетическия елемент в играта? Има ли все още основания да се говори, че шахматът съдържа и елемент на изкуството?
- В миналото тази тема беше много актуална и може би прекомерно експонирана. Шахматът е преди всичко спорт. Естетическият елемент съществува, но така е и в почти всяка друга човешка дейност. На таблото красотата най-ярко и чисто е изразена в задачите и етюдите. Когато занимавам дечица с шах, винаги им показвам интересни позиции с красиви и изненадващи решения. Съществува например един велик етюд на чеха Рихард Рети, в който ремито се постига след уникална маневра с белия цар. Любителите изпитват неистово възхищение всеки път, когато им се показва шедьовърът, защото той разчупва традиционните представи за пространство, време и сила.

- Къде живеете в момента? И какво мислите за изявите на ветераните шахматисти?
- Живея в Париж, но често пътувам и с трепет посещавам родната Русия. Що се касае до класата на състезателя и възрастта, мога да кажа следното: С течение на времето човек натрупва много знания и безценен опит, но годините са тежко бреме и когато станат много - намаляват биологичните, реалните възможности за постигане на спортни резултати. А иначе човек играе дотогава, докогато може!

Петко Петков, "7 дни спорт"

 

 

 

 

Следвай ни: