Родолфо: Волейболът у нас в Бразилия се играеше само от гейове

Бразилския диагонал на Черно море-БАСК Родолфо Хосас Завистанависиус Новаес вече е в историята на варненския клуб. Кариоката бе освободен и прекарва последните няколко дни в забавления с чаровната си половинка Фернанда. За няколко месеца край морето той натрупа солидни впечатления, но преживя и куриозни ситуации.

БЪЛГАРИЯ
Не съм си представял, че ще се сблъскам с такъв климат. Приятелката ми Фернанда не е излизала никога от Бразилия, а тук имаше дни, в които е плакала от студ. Ще запомня и това, че редовно се пребивах по улиците. Здрав мъж съм, не ми отива да падам като малко дете. Но като не знам как да ходя по заледените улици.

ХОРАТА
В България 99% от хората са страхотни. Макар да не говоря английски и български, не срещнах много трудности в комуникацията. Хората правят всичко възможно да се чувствам добре. Радо (разпределителят на Черно море Радослав Димитров - б.а.) ми е приятел отпреди, но тук създадох още много контакти. Много ми помагаше и помощник-треньорът на ФК Черно море Велизар Попов. По-интересното е, че и на двамата с Фернанда ни се случва да вървим по улицата и да ни поздравяват, да ни заговарят на български.
Имате, разбира се, и някои странности. Преживях истински шок, когато гостувахме на една приятелка на Фернанда - бразилка, женена за българин. Дядото и бабата гледаха бебето. Топиха му биберона в бира и му даваха да пие. За такова нещо в Бразилия ще те вкарат в затвора.

ВАРНА
Варна ми харесва - градът е доста приятен. Харесва ми Морската градина. Но има дни, в които, за да се разхождаш там, трябва да облечеш 5 пуловера и 3 анцуга. Прави впечатление, че тук можеш да се разхождаш свободно, без да се притесняваш за сигурността си. В Бразилия винаги има хора, в които виждаш агресия, ярост, ненавист. Морската градина ще остане завинаги в сърцето ми. Ще си занеса за спомен и някой от символите на града. Икона със свети Николай например.

КУРИОЗИТЕ
Тук в живота си за пръв път видях тоалетна без чиния, само с клекало. Чудех се как се ползва. Много ми се смяха момчетата. Друг случай - с Фернанда обичаме да ходим много на фитнес. Интересното е, че някои от момичетата стоят, докато тя е там, и я гледат, докато се къпе, облича.
Сякаш бразилките са извънземни. Ако Фернанда се забави 30 минути, винаги има "наблюдателки" с нея.
В магазина, понеже не можем да четем на български, си купуваме редовно не каквото искаме. Веднъж с идеята за мляко с какао, си купих боза. Пих една здрава глътка и за малко не повърнах.

ЕЗИКЪТ
Момчетата ме учиха на азбуката в началото. Много трудна, но и много интересна ми се стори буквата "й". И докато я повтарях, излезе лаф - само като се появя, и ми подвикват "и кратко". А аз отговарям. Веднъж тренерът се качва в буса и казва нещо, което завърши с "...накратко". Ама аз, като не знам - мисля, че на мен говори и веднага: "И кратко." Голям смях падна. Иначе знам "добър ден", "здрасти", "всичко хубаво" и други неща.

ЦИГАНИН
На първото ни гостуване (в Дупница - б.а.) се скъсаха да ми викат циганин. Питам съотборниците ми и те ми обясниха. Но после ме подкараха с "манго". Разбрах едното, но докато схвана другото... Вече знам как да отговарям:
"Циганин е твойта майка."

СРАВНЕНИЕТО
Не бих се наел да сравнявам България и Бразилия. Много различни са. В Бразилия съм си вкъщи, тук - на гости. Липсват ми приятели, близки. В България най-близки са съотборниците ми. Има нещо общо - и у нас се ходи така - веднъж на гости на един, друг път на друг. Но сравнението е трудно, когато не говорим езика. Стилът на комуникация е различен. Когато за пръв път си срещнахме с президента, имах чувството, че той и Радо се карат. Явно влагате много емоции в общуването. Ние сме по-тихи.

КУХНЯТА
Не харесвам супите. Твърде водни са, бульони. Ние обичаме гъсти супи. Най-странно ми беше да видя как слагат сол в киселото мляко (айрян - б.а.). Когато за пръв път пих, си сложих много захар. Страшно ми допадна мусаката. В Бразилия имаме нещо подобно, но без заливка. Непременно ще кажа на мама да ми готви така. У нас има едно основно ястие, което се консумира почти ежедневно - ориз с месо. Тук разнообразието е по-голямо. Ние ядем и риба, и морски дарове. Не обичам салати. Но Фернанда ги харесва. Особено шопската. И лозовите сарми. На мен от тях ми се повръща само като ги помириша.

БЪЛГАРКИТЕ
Много са красиви. Но има някои, които са убийствено слаби и плоски. Нямат форми. Аз обичам хубави силни крака, стегнато дупе. Като на Фернанда. Не знам дали бразилките са най-хубавите жени в света. Е, като се има предвид моята - да. Иначе има по-красиви българки. Разликата е в тялото. Перфектната жена за мен е с европейско лице и тяло на бразилка.

ЧАЛГАТА
Определено не ми харесва. Момчетата ми измислиха поздрав - една песен "Рукую". Само нея ми поръчват в дискотеката. Не че от време на време не слушам такива, ама когато Миро Градинаров е в компанията, няма друго, освен чалга. Фернанда харесва чалга. Ще си взема 1-2 диска за спомен. Моята песен е "Не боли". Толкова много не съм се контузвал през живота си.

ЗАЛИТЕ
Обстановката в тукашните зали е много различна. Като дойдох, ми казаха, че в Разлог било ад. Абе, хора, там си е направо празник. Момчетата въобще не знаят къде е адът. Идете в Бразилия, в Аржентина. Напсували ги малко, повикали им. Голяма работа! А иначе студът е непоносим. Не ми се е случвало да играя при толкова ниски температури.

БРАЗИЛЦИТЕ И ФУТБОЛЪТ
У нас, като се родиш, ти дават футболната топка. Футболът е религия. Слагаме два камъка на улицата и започваме мача. Всички играят. Волейболът стана популярен в последните 10-15 години, след като медиите започнаха да тръбят за него. И всичко избухна. Преди хората смятаха, че който играе волейбол, е хомосексуалист. Преди 16-17 години, когато аз почвах, играеха само мариконес (хомосексуалисти - б.а.). После всичко се промени.

РЕЛИГИЯТА
Хората в Бразилия са безпомощни. Трябва да се опрат на нещо. По-малко от 20% от бразилците имат възможност да ходят на училище. Това е основната грешка на политиците. В университетите не отиват най-умните, а най-богатите. При двама равнопоставени като знания кандидати се избира по-богатият.

КАРНАВАЛЪТ
В Сао Пауло дори е по-голям и хубав от този в Рио. Но не е толкова известен. Иначе това не може да се разкаже. Трябва да се усети. Едно е да видиш репортаж по телевизията, друго е ритъмът да думка в гърдите и стомаха. Настръхва ти кожата. Там няма как да стоиш и да гледаш. Ритъмът те увлича. Дори да не можеш да танцуваш. Просто се пускаш по течението.

ТАЛИСМАНЪТ
Миниатюрни икони на Дева Мария и Исус, които нося на врата си. Имам няколко и дадох на момчетата от Черно море-БАСК. Вярвам, че носят късмет.

МЕЧТАТА
Искам да се установя в Бразилия, да си направя малък бизнес. Да сме здрави и живи със семейството ми. Не искам да имам много пари. Само толкова, колкото да се чувстваме добре. Истина е, че парите никога не стигат, но хората се товарят с такива мисли. Трябва да можеш да се задоволиш с малко или с толкова, колкото имаш. И да си щастлив с най-близките си.

Стефан Августинов, "7 дни спорт"