Точно като в Панатинайкос

ЦСКА София отряза вчера половината от и без това изчезващата душа на своя отбор – тази на един от най-лоялните играчи в историята на баскетбола у нас в последните 10 години. Людмил Хаджисотиров бе обезглавен, защото е много виновен. По точка първа: понеже не обича да се навежда, дори когато връзва кецовете си. По точка втора: понеже не е възпитан да си мълчи, когато срещу него помията извира. По точка трета: понеже не лиже задници, дори тези, от които му зависи хляба, макар и временно. По точка четвърта: защото е човек и колкото и невероятно да звучи понякога и той може да изпусне два пъти поред от наказателната линия. По точка пета: не е в природата му да го надупват и да му храчат в лицето. Особено индивиди, които плащат по-често, отколкото в ЦСКА Москва, Панатинайкос, Олимпиакос и Барселона.

Един гръцки поданик, за когото не знаем абсолютно нищо, освен, че се води президент на ЦСКА София за седмица изравни със земята авторитета, който имаше сред българските журналисти. В безочието си, в безпардонността си, усмихвайки се да ни убеждава, че срещу него се води война. Всъщност кой е той? Вчера истината лъсна. Отиде си този, който предпочете да бъде мъж и избра честта си пред обезчестяването. Разбиха сърцето на треньора, който откакто се помни си дава душата на ЦСКА. Унищожиха колектив, който бе граден с капки кръв, но от достойни личности. Отбор, който стискаше зъби, драпаше през болката в името на четирите букви (б.а. ЦСКА). И както често се случва в живота и на най-нищожните настъпва онзи миг на слава, който те блесват. В цялата прелест на собственото си безсилие. Безсилие от факта, че задникът им е лъснал. Да, кирие (б.а. от гръцки - господин) Стерянопулос. Вие сте точно като в Панатинайкос.

"Тема:Спорт"

Следвай ни: