Тодор Стойков: Ще си тръгна с вдигната глава

Тодор Стойков: Ще си тръгна с вдигната глава

Равносметката

Всяка година ми се налага да отговарям на един и същ въпрос: "Като се обърна назад, какво виждам". Ами, какво виждам! Удовлетворен съм от това, което ми се е случило. Било то хубаво или лошо, всичко има своята стойност. Ако трябва да обобщя, аз съм просто щастлив българин, роден на паметна за България дата.

А дали непримиримият му характер е свързан именно с факта, че се е появил на този свят точно на 3 март? Стойков се вглъбява в себе си, замълчава за минута, след което отговаря бавно, с премерени думи: "Човек никога не може да избяга от съдбата си. Може би съм получил някаква допълнителна харизма, свързана с този ден. Не знам. Във всеки случай се чувствам горд, че рожденият ми ден е навръх националния празник."

Баскетболът

Капитанът на Лукойл не е решил с какво ще се занимава, когато спре да играе. Единственото сигурно е, че няма да стане треньор. Споделя ли мнението, че в тази професия най-големите светила всъщност са неуспели баскетболисти? С този въпрос отново го вкарваме в размисъл, но пък му е интересно. "Нека не сравняваме България с Европа, защото нещата нямат нищо общо. У нас най-добрите ни играчи са принудени да станат треньори, защото не знаят с какво друго да се захванат. Няма какво друго да правят."

Тодор знае, че занапред на терена му остава далеч по-малко време, отколкото е оставил зад гърба си: "Човек, когато побеждава започва да иска още, и още. Не се замисля дали все още желанието, страстта към баскетбола, е същата. Когато загуби му иде да захвърли всичко отведнъж. Наясно съм, че и този момент ще дойде и той наближава с всеки следващ сезон. Приел съм го. Някой ден ще си тръгна с гордо вдигната глава от дирята, която съм оставил."

Рекордите

Варненецът е автор на два от най-респектиращите индивидуални рекорди в историята на УЛЕБ Къп – за най-много отбелязани точки и асистенции. Той стана автор и на първия трипъл-дабъл в турнира (б.а. при победата след две продължения над КК Загреб със 116:115 през 2003 г.: 33 т., 13 борби, 10 асист.).

"Това е признание – за мен, за отбора, за родината ми. Важното е, че някъде е записано името на българин. Никой не може да ми го отнеме, единственото, което може да се случи е рекордите да бъдат подобрени. Пък и те са затова", разсъждава Стойков. Поздравления по този повод не е получавал, но и не смята, че нужно: "Дори не съм се замислял."

Неговият тим

"Лукойл е моят отбор, там ми е сърцето. В него съм бил щастлив във всеки миг от стъпването ми в него. И продължавам да бъда. Обичам този клуб по особен начин и за мен той означава несравнимо повече от място, на което заработвам заплатата си. Приел съм го навътре и дано занапред да имам още много поводи за радост. Мечтая да стигнем далеч – толкова, колкото никой друг от България не го е правил в Европа. Разбира се, на клубно ниво, защото като национален тим няма как да настигнем волейболистите. Имам своя теория защо е така, но сега нямаме достатъчно време, за да я развия. За разлика от нас, те имат доста играчи на високо европейско ниво, които се състезават извън страната ни. От друга страна обаче, на континента конкуренцията във волейбола не е такава, каквато е в баскетбола. При тях силите са ясно разпределени: Сърбия, Русия, Италия, Франция, Испания. Да кажем, че ги изброим до осем държави, с които да се преборим. В баскетбола са поне три пъти повече. Само на Балканите сме обградени от босненци, хървати, словенци, македонци, турци, гърци. И техните национални гарнитури са достатъчно силни и равностойни, за да играят важна роля на европейски финали.

Динамо

На 11 март студентите приемат руснаците в първи 1/8 финал в УЛЕБ. Ще бъде сензация ако Академик прегази съперника, който е сред фаворирите за трофея. Крилото чака със спокойствие двубоите: "Аз от имена и бюджети не мога да се оплача. Никога не съм се впечатлявал срещу кого играя. Вярвам в собствените си възможности. Дано и останалите да са като мен. Побеждавал съм Динамо и знам как става. Въпросът е сега да го направим заедно."

Тодор не желае да прави сравнения между сегашния Лукойл и предхождащите селекции: "Всеки отбор има своя момент на радост и своята стойност. За мен е важно, че откакто съм в тима не сме спирали да вървим нагоре и познавайки нашия собственик съм убеден, че най-доброто тепърва предстои."

Аз - допълваща фигура?

Една от най-коментираните теми този сезон е задържането на Тодор Стойков на пейката и ограничените му функции в нападение. Допълваща фигура ли е той в схемите на Желко Лукаич?

"Ако някой си мисли така, значи нищо не разбира. Няма как да бъда допълваща фигура, след като съм се борил за всеки успех на този отбор и съм част от най-големите му мигове. Достатъчно години съм вече в баскетбола и отдавна не си броя точките. Вкарвал съм достатъчно. Историята помни всичко. Искам да побеждаваме и когато го правим, не ме интересува дали съм отбелязал кош. Моята задача е да помагам с всички сили и средства и да си върша работата като капитан. Останалото хората го забелязват."

В манталитета ни е да завиждаме

Стойков отдавна е свикнал да е на топа на устата. С него средно положение няма. Той не може да бъде безразличен на околните. Разделя общественото мнение на две – или го уважават за всичко, което е постигнал, или не могат въобще да го понасят по някаква си причина.

"За съжаление манталитетът на българина е такъв и трудно би се променил. Завистта е порок, който така е навлязъл в нашия нрав, че не виждам начин да бъде изкоренена. А би било толкова хубаво, ако можем да се радваме повече на успехите, отколкото на неуспехите на другия. Тогава щеше да ни е много по-леко на душата", казва баскетболистът, избиран шест пъти за номер едно на България.


Влади ЛАЗАРОВА, "Тема:Спорт"

 

Последвайте каналите ни в:

Още от Баскетбол

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти