Равносметката
Всяка година ми се налага да отговарям на един и същ въпрос: "Като се обърна назад, какво виждам". Ами, какво виждам! Удовлетворен съм от това, което ми се е случило. Било то хубаво или лошо, всичко има своята стойност. Ако трябва да обобщя, аз съм просто щастлив българин, роден на паметна за България дата.
А дали непримиримият му характер е свързан именно с факта, че се е появил на този свят точно на 3 март? Стойков се вглъбява в себе си, замълчава за минута, след което отговаря бавно, с премерени думи: "Човек никога не може да избяга от съдбата си. Може би съм получил някаква допълнителна харизма, свързана с този ден. Не знам. Във всеки случай се чувствам горд, че рожденият ми ден е навръх националния празник."
Баскетболът
Капитанът на Лукойл не е решил с какво ще се занимава, когато спре да играе. Единственото сигурно е, че няма да стане треньор. Споделя ли мнението, че в тази професия най-големите светила всъщност са неуспели баскетболисти? С този въпрос отново го вкарваме в размисъл, но пък му е интересно. "Нека не сравняваме България с Европа, защото нещата нямат нищо общо. У нас най-добрите ни играчи са принудени да станат треньори, защото не знаят с какво друго да се захванат. Няма какво друго да правят."
Тодор знае, че занапред на терена му остава далеч по-малко време, отколкото е оставил зад гърба си: "Човек, когато побеждава започва да иска още, и още. Не се замисля дали все още желанието, страстта към баскетбола, е същата. Когато загуби му иде да захвърли всичко отведнъж. Наясно съм, че и този момент ще дойде и той наближава с всеки следващ сезон. Приел съм го. Някой ден ще си тръгна с гордо вдигната глава от дирята, която съм оставил."
Рекордите
Варненецът е автор на два от най-респектиращите индивидуални рекорди в историята на УЛЕБ Къп – за най-много отбелязани точки и асистенции. Той стана автор и на първия трипъл-дабъл в турнира (б.а. при победата след две продължения над КК Загреб със 116:115 през 2003 г.: 33 т., 13 борби, 10 асист.).
"Това е признание – за мен, за отбора, за родината ми. Важното е, че някъде е записано името на българин. Никой не може да ми го отнеме, единственото, което може да се случи е рекордите да бъдат подобрени. Пък и те са затова", разсъждава Стойков. Поздравления по този повод не е получавал, но и не смята, че нужно: "Дори не съм се замислял."
Неговият тим
Динамо
На 11 март студентите приемат руснаците в първи 1/8 финал в УЛЕБ. Ще бъде сензация ако Академик прегази съперника, който е сред фаворирите за трофея. Крилото чака със спокойствие двубоите: "Аз от имена и бюджети не мога да се оплача. Никога не съм се впечатлявал срещу кого играя. Вярвам в собствените си възможности. Дано и останалите да са като мен. Побеждавал съм Динамо и знам как става. Въпросът е сега да го направим заедно."
Тодор не желае да прави сравнения между сегашния Лукойл и предхождащите селекции: "Всеки отбор има своя момент на радост и своята стойност. За мен е важно, че откакто съм в тима не сме спирали да вървим нагоре и познавайки нашия собственик съм убеден, че най-доброто тепърва предстои."
Аз - допълваща фигура?
Една от най-коментираните теми този сезон е задържането на Тодор Стойков на пейката и ограничените му функции в нападение. Допълваща фигура ли е той в схемите на Желко Лукаич?
"Ако някой си мисли така, значи нищо не разбира. Няма как да бъда допълваща фигура, след като съм се борил за всеки успех на този отбор и съм част от най-големите му мигове. Достатъчно години съм вече в баскетбола и отдавна не си броя точките. Вкарвал съм достатъчно. Историята помни всичко. Искам да побеждаваме и когато го правим, не ме интересува дали съм отбелязал кош. Моята задача е да помагам с всички сили и средства и да си върша работата като капитан. Останалото хората го забелязват."
В манталитета ни е да завиждаме
Стойков отдавна е свикнал да е на топа на устата. С него средно положение няма. Той не може да бъде безразличен на околните. Разделя общественото мнение на две – или го уважават за всичко, което е постигнал, или не могат въобще да го понасят по някаква си причина.
"За съжаление манталитетът на българина е такъв и трудно би се променил. Завистта е порок, който така е навлязъл в нашия нрав, че не виждам начин да бъде изкоренена. А би било толкова хубаво, ако можем да се радваме повече на успехите, отколкото на неуспехите на другия. Тогава щеше да ни е много по-леко на душата", казва баскетболистът, избиран шест пъти за номер едно на България.
Влади ЛАЗАРОВА, "Тема:Спорт"