В духа на истинския Левски

Баскетболната вечер на 14 ноември 2008 година се изчерпва за мнозина с победата на Левски над Лукойл Академик. След смазващо първо полувреме и тактически правилно изиграна втора половина на двубоя "сините" нанесоха поражение на българския шампион, което е първо за "студентите" от октомври 2006 година. Тогава тимът на петролната компания преклони глава срещу пълния с чужденци тим на ЦСКА, чийто тогавашен благодетел бе Емил Коен.

Дали на повечето хора не им се иска да повярват или просто до такава степен са се отрекли от случващото се по българските терени, че набързо възприемат снощния успех на "сините" като явление, което няма да промени из основи порядъка в баскетболното ни пространство. Там още дълго водещата колона ще бъде Лукойл Академик, а останалите ще бъдат подгласници. По една или друга причина обаче последният мач между Левски и "студентите" подсказа, че ако не в скоро време, то постепенно и сигурно столичният тим ще започне да играе сериозна роля в първенството. Но не за разпределение 2-8 място, а в борбата за шампионската титла.  Доказателства за подобен вид твърдение могат да бъдат открити в няколко аспекта, които феновете и специалистите масово пренебрегваха, особено след колебливото начало на сезона за Левски.

Безспорно на първо място трябва да бъде изтъкнат духа, с който играха баскетболистите на Константин Папазов. Такова себераздаване, амбиция за победа и агресивност привържениците на баскетболния Левски сигурно не са виждали от  шампионските 2000 и 2001 години когато "сините" доминираха в България. Този път на терена ги нямаше Георги Младенов, Ивайло Равуцов или Хриси Димитров, но тяхното място спокойно можем да кажем, че бе заето от други. Баскетболисти като Станислав Славейков, Николай Върбанов и Златин Георгиев за пореден път доказаха, че вътрешният плам, с който играят не се дължи на името на противника срещу когото се изправят, а е продукт на собственото им израстване като спортисти. Станката се превърна в първия играч в България от дълги години, който направи страхотен мач и то срещу капитана на Лукойл Академик и националния отбор Тодор Стойков. Въпреки на места по-слабата си игра в защита плевенчанинът бе в основата на смазващото превъзходство на Левски в първите 20 минути, които няма какво да се залъгваме, че се оказаха възлови за крайния изход на двубоя. Николай Върбанов пък бе изненадата в основния състав на Папазов, но доказа, че не го е страх да се хвърля в тежките битки, независимо че често е прибързано санкциониран от реферите. За Златин Георгиев каквото и да се каже е малко. Огромното синьо сърце на малкия син на Петкана Макавеева демонстрира изключително точна ръка от средно разстояние и въпреки че и този път не видяхме някоя от експлозивните му забивки намекна, че треньорският екип на Лукойл Академик определено не е гледал мачове от т.нар. Лятна лига в София. Всяка една точна стрелба и добро отиграване на Златин носеше в себе си сериозна доза спортна злоба и по-скоро подсказваше, че играчът иска да изкрещи в лицето на противника: "Какви сте вие? Вие сте едно нищо!" Освен всичко това Георгиев и Васко Евтимов буквално разсипаха на 2-3 пъти защитата на "студентите" с доброто си взаимодействие. За най-успешния български баскетболист в чужбина това бе една от най-сладките победи в последно време. Нека не се заблуждаваме, че едва 6-те точки на Васко, както и някой допуснати грешки, могат да поставят мача в графата "неуспешни" за центъра. Просто Васил никога не е бил толкова по точките, колкото по борбите, които са му в кръвта. Тъкмо когато течаха последните минути от мача Евтимов сграбчи на няколко пъти в ключови моменти топката и то в отбрана. Капитанът Стефан Георгиев – Торо вкара своите положения, а Маркъс Хол развинти съперника, въпреки определено по-слабата втора част на двубоя, която изнесе. Добри думи безспорно заслужава и крилото Дуейн Мортън, който спокойно можем да кажем, че направи най-добрия си мач от началото на сезона, а защо не и изобщо с екипа на Левски. Поредното си изригване със "синия" екип след пристигането си в тима през есента на 2007-а направи плеймейкърът Асен Великов. Гардът, който впечатли Пини Гершон с подобно силно представяне срещу Балкан през пролетта, разпиляваше отбрана на "студентите". От мач на мач играта на Асен се превръща в експлозивна смес от тройки в последната секунда, "смъртоносни" пробиви и агресивна защита.

Амбицията и борбеността на Левски обаче бе допълнена и от сериозното самочувствие на играчите. Нямаше как иначе и да бъде. В състава в момента все пак са Васко Евтимов, опитният Дуейн Мортън, миналите през всички национални гарнитури Асен Великов, Николай Върбанов и Станислав Славейков, абсолютните "пердета" Стефан и Златин Георгиеви, както и вече натрупалият увереност, след като доказа реализаторските си качества в България, Маркъс Хол. Сериозна "вина" за поведението на състезателите носи и самият Тити Папазов.

Обичан или обругаван, пренебрегван или възхваляван, със снощната победа специалистът набързо напомни факта, че все пак бе треньор номер 1 на България през 2000 и 2001 години и "между другото" е извеждал не само Левски, но и Лукойл Академик до титлата. Всъщност като се има предвид, че бе принуден да слуша какво ли не по свой адрес през последните месеци, последният успех на Левски с Константин Папазов начело бе просто едно "намигване" към неговите бивши работодатели от Лукойл. Ключовият принос на Папазов бе в няколко направления. От една страна подготовка на отбора от чисто психологическа гледна точка. Тити е познат като доста добър мотиватор, който е в състояние да предразположи своите играчи особено преди важни срещи. Доказателства за това в треньорската му кариера колкото щеш. От друга страна начинът, по който съставът на Левски започна срещата, се оказа от сериозно значение за крайния му завършек. Треньорското ръководство на "сините" заложи на агресивна преса от началото на мача, убийствени контраатаки и пределна концентрация. На практика това изглежда като един от общо двата варианта отбор, като Лукойл Академик, да бъде затруднен максимално. По този начин противникът на "студентите" играе по подобие на самия състав на Любомир Минчев, който гледа да убие интригата до полувремето, а след почивката да поддържа и увеличава резултата. Другият начин е срещата да бъде равностойна, темпото да бъде "убито" в самото начало и тимът на Лукойл Академик да бъде "излъган" във финалните моменти. Тити обаче предпочете първият вариант, който всъщност бе не само по-удачен, но е и крещящ пример за игра на шампионски тим, на отбор с името Левски.

Победата на 17-кратния шампион на страната снощи над настоящия първенец Лукойл Академик със сигурност топли всички сини привърженици. Тя направи възможна мечтата за възраждането на силния Левски, който няма аналог като начин на игра и успехи в определени периоди от баскетболната ни история. Но такава победа е необходимо да бъде използвана и за разгръщането на стратегия за връщането на клуба там, където определено му е мястото – на шампионския пиедестал и никъде другаде. Дали това ще се случи или ще се окаже, че сме били свидетели на поредното изключение спрямо традиционното статукво от последните години, оттук нататък ще покаже само времето.

ФОТОГАЛЕРИЯ ОТ МАЧА ЛЕВСКИ - ЛУКОЙЛ АКАДЕМИК МОЖЕ ДА ВИДИТЕ ТУК!

снимки: Марин МАРИНОВ/Sportal.bg