Силвано Пранди е едва вторият чужденец, който ще води мъжкия ни национален отбор. Преди него на горещия стол е сядал само сърбинът Милорад Киац, който не постигна кой знае какви резултати. Сега очакванията към 61-годишния италианец са да ни изведе поне до златото на европейското догодина. Той даде интервю за “Тема Спорт” часове преди контролата на клубния му тим Бре Банка Ланути Кунео с ЦСКА.
- Господин Пранди, можем ли вече да кажем, че сте новият треньор на България?
- Все още не е официално. Постигнахме някакво споразумение с федерацията. Трябва да уточним някои неща с мениджъра ми, след което ще мога да подпиша договора.
- Тези неща с финанси ли са свързани?
- Отчасти. Нужно е да се разберем за самолетните билети, жилището, за бъдещия щаб. Чувствам, че ми вярват, просто трябва да изчакаме.
- Защо приехте подобно предизвикателство?
- Това е една добра идея. Да съм начело на отбор като България е страхотен шанс за мен. Вие сте сред големите сили в Европа и света.
- Наясно ли сте с кого искате да работите?
- Преди да отговоря, нека изясня нещо. За да постигнем светкавични резултати, трябва да имам пълно доверие на подчинените си. Няма смисъл да губя време в опознаване на някого. Затова асистентът ми ще бъде човек, с когото съм изградил връзка от клубния ми отбор. Той вече е наясно с методите ми на работа и няма нужда да се адаптира. Имам нужда и от специалист по физическата подготовка. И двамата ще бъдат италианци. Ще искам и двама скаути, които да работят със статистическата програма “Датаволей”. Знам, че досега в щаба ви е имало също двама – италианец и българин. За мен това е добър вариант. Нужен е и още един кондиционен треньор, който да е местен. Все пак ще работим на две групи с общо 18 състезатели. За съжаление, за мачовете от Лигата мога да използвам само 12. Останалите ще се готвят под ръководството именно на този човек, който активно ще си сътрудничи с италианския си колега. Освен това щабът ще включва двама технически асистенти от България, които задължително трябва да са бивши волейболисти, които искат да са треньори и са в началото на кариерите си. Това ще бъде смесен екип, който не само ще постига незабавни резултати, но и ще изгражда връзки и след няколко години българите ще могат да заместят италианците.
- И все пак – кои са имената?
- Знам кой ще бъде единият скаут, останалите италианци не са уточнени. Не съм наясно и с българския екип – това е работа на федерацията. Разчитам да ми предложат и медицински щаб – доктор и физиотерапевт.
- Има няколко състезатели, които обявиха, че вероятно повече няма да играят за България – Владимир Николов и Пламен Константинов. Ще говорите ли с тях?
- За Световната лига можем да заявим 24-ма души. След това ще останат 18. На практика ще имаме два отделни отбора. Във втория ще попаднат повечето млади играчи, а треньор ще бъде някой от българите. Програмата обаче ще бъде същата като на основния състав и когато сме в България, двете групи ще тренират заедно. Ще говоря и с Владо, и с Пламен. Не знам каква е мотивацията им, но това не е проблем, който трябва да дискутираме сега.
- Как ще събирате нужната ви информация за състоянието на волейболистите?
- От щаба ми в Кунео вече имам доста данни. Разполагам със записи на всичките ви мачове от лятото. Съдейства ми скаутът на италианския национален отбор, с когото работим заедно, както и асистентът ми Камило Плачи, който помагаше на Владимир Алекно в руския тим. Що се отнася до новите имена, нещата са различни. През първата година ще ми бъде трудно да се запозная подробно с качествата на младите. Разчитам на многото приятели, които имам в страната ви. Те ще ми пресъздават ситуацията. Освен това ще искам от федерацията записи с изявите на по-интересните състезатели от вътрешното първенство, както и на някои в чужбина. Това е пътят и той е напълно логичен. Ще работя за настоящи успехи и с мисъл за бъдещето. Ще създам компилация от опитни бойци като Владо и Пламен и млади таланти, които да израстват покрай тях.
- Какъв тип треньор е Силвано Пранди?
- За мен има само един начин да си вършиш работата качествено – да изградиш култура в играчите. Волейболът събира много хора на едно място и те трябва да използват съзнанието си, за да вървят заедно напред. Нужно е да ги накараш да приемат тази идея. После става лесно. Когато състезателите имат мотивация, моята задача е само да им покажа вярната посока. Трудното е докато изградиш всичко това. Тези, които не приемат моя стил и не приемат този начин на мислене, ще напуснат отбора. Всички трябва да са наясно, че няма нищо по-важно и ценно от фланелката на България. Това важи и за мен.
- Какво искате да постигнете?
- Винаги се стремя към максимума. Както в атлетиката – бягате, за да финиширате преди останалите. Това ще бъде и нашата цел – винаги първото място. Ако загубим някой мач, ще променим нещо, ще опитваме отново и отново. Догодина ще участваме в три турнира – Световната лига, световните квалификации и европейското първенство. Ще тръгнем в Лигата с мисълта да я спечелим. Такава е философията ми. Твърдо вярвам, че България може да вземе титлата във всяко състезание. Или поне в някое (усмихва се). Защо не?
- А какво ще спечелите вие от България?
- Волейболът не е просто моя професия – той е моята страст. Готов съм да започна да трупам нов опит, защото имам нужда от емоции. Точно така възприемам самия живот – като една голяма емоция. Когато започваш нещо ново, никога не знаеш какви ще бъдат резултатите. Най-ценен е моментът, в който все пак разбереш какви са те. Интересуват ме не парите и материалното, а духът и усещането, че си направил хората доволни.
- Изглеждате много естествен...
- Трудно ми е да преценя какъв съм. Аз съм човек, който живее в мир със себе си. Роден съм за треньор. Не само за волейболен – дълго бях учител по физическо възпитание, цели 15 години. Оттогава винаги преподавам нещо на някого. Имам няколко приятели – не са много, но са напълно достатъчни. Ако искате нещо по-конкретно, трябва да питате някои хора в България – Георги Чолов, Димитър Каров, Димитър Златанов, Димо Тонев, Любо Ганев, дори Владо Николов и Христо Цветанов.
- В каква част от денонощието не мислите за волейбол?
- Невъзможно ми е да отговоря. Никой няма контрол над съзнанието си. Понякога опитвам да намеря различна насока в живота си, но обикновено волейболът взима връх. Спортът е хубав, аз го харесвам и обичам да изпитвам емоцията, която носи.
- Синът ви също е волейболист...
- Да, Масимилиано. Играе за Кавриаджо, Реджо Емилия. През последния сезон бе в юношеския отбор на Кунео, преди да бъде поискан от Лука Кантагали, който води Кавриаджо. И тъй като е национал в своята възрастова група и му е нужна игрова практика, му разрешихме да отиде.
- А съпругата ви?
- Розин е свикнала с начина ми на живот. Допреди няколко години работеше в банка, но вече не. Следва ме навсякъде по света, сега е в Кунео, където имаме къща.
- Известно е, че не употребявате алкохол. Кои са изкушенията ви?
- Пия единствено вода. Много рядко си позволявам чаша вино. Задължително червено. Съжалявам, ако ви разочаровам, но и така съм щастлив. Що се отнася до изкушенията, голямата ми слабост е готвенето. Ако се наложи, мога да оцелея с уменията ми в кухнята. Помня как преди време, когато се наложи да живея цяла година заедно с Георги Чолов, непрекъснато се тъпчехме с луканка. Това бе основното ни ястие. Приготвяхме и италианска паста, но по българска рецепта. Чолов я правеше в понеделник, но в такива количества, че ни стигаше за цялата седмица. След това пържехме луканка – с яйца, зеленчуци, по всякакъв начин. Оцеляхме цели 12 месеца (смее се). И всяка вечер си казвахме “Лека нощ” на български.
- Какви други думи знаете на нашия език?
- Предимно технически понятия – права, нападение, диагонал. Но ще науча още. Най-вече такива, които ще ми трябват по време на тренировка или мач.
Светла ДИМИТРОВА, "Тема Спорт"
наш пратеник в Кунео