Богдан Кючуков е един от най-добрите български треньори. Върхът в неговата кариера е третото място на световното първенство във Франция през 1986 г. Извежда националите ни и до сребърните медали на европейското в Клермон две години по-рано. В богатата му визитка фигурират още класирания като четвърто място на Световната купа в Сеул през 1985 г и 4-то място на европейското първенство в Атина през 1995 г. Под негово ръководство България стига до 4-то място във финалите на Световната лига в Рио де Жанейро през 1995 г. Той води отбора ни и на олимпиадата в Атланта 96, където Ники Желязков е обявен за блокировач №1, а тимът ни завършва на 7-о място. Голяма част от кариерата на Кючуков е преминала в Италия.
Именно заради престоя му на Апенините търсим мнението на специалиста относно избора на Силвано Пранди за селекционер на мъжкия ни национален отбор:
- Г-н Кючуков, изненадан ли сте от големия интерес на треньори от висок ранг към българския национален отбор?
- В никакъв случай не съм изненадан. Сред кандидатите за слава интересът не е случаен. Тук говорим за имена и специалисти, които следят много изкъсо всичко, което се случва във волейбола. И те са наясно, че ядрото на нашия отбор е от момчетата, спечелили бронзовите медали на световното първенство в Иран през 2003-та. Именно сега е моментът този тим да узрее. Естествено, това ще стане с много труд и постоянство.
- Силвано Пранди ли беше най-добрият избор според вас?
- От всички имена това на Хулио Веласко е най-голямото. Другият аржентинец Лозано, въпреки че мина през доста отбори и държави, въобще не е на неговото ниво. Но след като Веласко постигна големия си успех през 90-те с тима на Италия, в който тогава личаха имената на Дзордзи, Тофоли, Гардини..., започна да работи с женския национален отбор, премина за кратко и през футбола, беше в Модена, води и националните на Чехия... Като че ли
малко му се разми
работата, разсея се
Той смята, че това, което е постигнал с Италия, не може да се повтори, с което съм напълно съгласен. Иначе сме се срещали с него многократно по терените, той ме е бил, аз също съм го побеждавал... Що се отнася до Силвано Пранди той е треньор от суперкласа. Той е един от най-големите треньори в Италия. На клубно ниво кариерата му мина в Торино и Кунео, но той с който и тим да се захване, го прави конкурентоспособен. Постигнатото от него и личността му будят огромно уважение. С три думи - сериозен, стриктен и точен.
- Играли ли сте срещу него?
- Да, познаваме се лично. Преди световното първенство през 1986 г. ни поканиха на едни турнир във Флоренция. Почнахме с победа с 3:0 над Чехия. Следваха два мача срещу домакините, водени от Пранди. Така и така знаехме, че ще ни бият, раздадох на момчетата повече тактически задачи, които да разиграят. Резултатите не бяха толкова важни за нас в този момент. Така и стана - Италия ни би с 3:1 и 3:0. След това надвихме Аржентина. След това в 1/4-финалната фаза на световното в Париж попаднахме в един покот с Италия, Франция и Китай. Бихме "петлите" с 3:1, а Китай - с 3:0. Голямата бомба хвърлихме именно срещу Италия - чиста победа с 3:0, при това те успяха да запишат едва 11, 8 и 9 точки в отделните геймове. Разочарованието в техните редици беше огромно. Французите също не бяха на себе си. Но така е. Ние успявахме да се мобилизираме в най-важните мачове. Та това са ни по-сериозните срещи с Пранди на полето. По-късно в Италия сме играли на клубно ниво едни срещу друг. Уважаваме се.
- Лесно ли приема загубите?
- Не знам истински треньор, който да не преживява загубите. Казвам истински, защото
има много
треньори чиновници,
които дремят по тренировки и не си дават много много зор. Пранди не е от тях. Всеки по своему реагира. Някои крещят, радват се, скачат. Други пък вътрешно го изживяват. Силвано е много уравновесен и точен. Държи се на положение и при успех, и при загуба.
- Ще пасне ли той на българския стил, ще се сработи ли с играчите?
- Той познава много българи. Започна с Чолов, после работи с Митко Златанов, Любо Ганев и Боре Кьосев. Близко е до българския манталитет. И смятам, че ще може да развие своите качества и на родна земя. Най-лошо е, когато засадите цвете в неподходяща среда. Ама и най-красивото да бъде и най-благоуханното - то няма да се развие в лоша среда.
- Може ли да е проблем това, че не е работил с национален отбор повече от 20 години?
- Той е много надълбоко във волейбола. Това няма да е никакъв проблем. Тук е мястото да кажа, че от италианската федерация
сгрешиха, че го
използваха
твърде малко
време. След световното през 1986-а на негово място дойде полякът Александър Скива. А Пранди продължи на клубно ниво. И след това така и не го потърсиха повече. За мен това е грешка. Той е много амбициозен и аз му пожелавам, това което не можа да направи с Италия да го стори с нашия национален отбор.
- Правилно ли е това залитане към чуждата школа?
- Това ще може да се каже най-добре след една година, след европейското първенство. Но според мен изборът е правилен.
- Какво наследство остави Мартин Стоев на следващия треньор?
- Винаги съм казвал, че треньорът на националния отбор има и ще има много работа. Така беше и при Мартин, така ще бъде и сега. Има още много да се учи и много да се усъвършенства в играта на момчетата. Който и да е треньор, не трябва да спира да работи и да изисква игра от най-високо ниво.
- Чисто спортно-технически къде може да се търсят резерви?
- Тактиката на всеки отбор се определя от техническите възможности на състезателите. Там трябва да се пипне.
Защитата
ни куца
Резерви имаме на посрещане и сервис. Аз не откривам Америка. Това се вижда. Именно тези грешки трябва да се коригират. Новият треньор трябва да вложи много майсторство, за да усъвършенства техническите умения на играчите. Ние имаме поколение, но се видя, че един като липсва, балансът се разваля. Е, нали имаме отбор? Един цикъл се пропиля, защото има сериозно разминаване в самочувствието на момчетата и реализацията на техните качества.
- Бихте ли работили рамо до рамо със Силвано Пранди?
- Разбира се. Аз съм отворена книга. И на Мартин Стоев съм му казвал какво мисля, но само ако е търсил мнението ми. Никога не отивам сам да се натискам. Но в треньорската ми работа съм се допитвал до по-възрастните и по-опитните. В това няма нищо лошо. И ако Силвано има нужда от мен, с удоволствие ще му помагам с каквото мога.
Надежда Кожухарова
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)