Горе-долу

Последният един месец бе изключително бурен за националния отбор по баскетбол. Момчетата на Пини Гершон минаха през всичко, за да се изправят срещу Сърбия в последния мач от квалификациите. От мачовете пред полупълните трибуни в "Универсиада" и "Енергия", до срещата в онова еврострашилище "Београдска арена", през "мечтаенето на Пини" и високомерието на сърбите, до онази тройка в последните секунди в "Шалготарян". Отборът премина през всичко. Но се научи. Плака. Стигна до дъното, когато животът му отне сладостта в най-неправилния момент - в онзи момент, в който се надявахме, че ще отнесем един негостоприемен отбор, какъвто бе унгарският. Беше почти готово. Но не успяхме. Временно.

Съдбата си играе само с онези, които са тръгнали да постигат значими неща. Защото на тях им е трудно. Винаги. Обикновеният човек не се мори, защото не се опитва, нехае. Войникът е на бойното поле всеки ден и се бори за всяко парче земя. Дава всичко от себе си и се надява да пребъде, да успее, да надделее. Той прави своя избор - дали да води нормалния си, лишен от динамка живот, или да се бори. Да губи, да пада, да става, да го боли, но да бъде там, да бъде част от кръговрата. Човек разбира, че животът е кръговрат, едва когато започне да губи. Когато се научи да превръща всяка своя загуба в победа на следващия ден. Като в Унгария. Когато използва слабостите на другите в своя полза. Когато разбере, че животът е сантиментри.

Като Тошко, Фил, Божо, Чаво, Иби, Митко, Торо, Близнаците, Юли, Данчо, Ники, Тенчо и хората около тях, които изминаха всички тези сантиметри. Които изчакаха своя момент. Не се предадоха, не се оплакаха, не промълвиха дума. Не дадоха повод да бъдат критикувани. Растяха заедно като отбор и ни караха да им се радваме. Те взеха своето решение и не се отстъпиха от него за нито една игрова секунда - дори и в онези 7 точно преди края на мача с Италия. На "Ботуша" бяха удивени от факта, че спечелиха мача, а нашите бяха в екстаз. И ще се чудят. Защото не разбират. България бе изиграла своите ходове. Италия също можеше, но не беше подготвена. Защото до заветния удар в Торино подготовката започна няколко месеца преди началото на цялата кампания. А когато си подготвен и когато не си отстъпил в нито един момент, тогава съдбата не може да ти отнеме нищо. Никой не може.

Историята помни големите. На размери. А нашите какви са - 3000 в Универсиада, 3000 в Самоков, 7000 във Варна и около 7 500 000 из 111 000 кв.км. Ние няма да бием САЩ или Испания. Доволни ли сте? Едва ли скоро ще се изправим дори срещу една Сърбия. Сметките се започнаха - кой с колко ще ни смаже, ако отидем на Европейското; как първи не е подал на втори в х минута; защо трети не е вкарал там; как може четвърти да е играл на мястото на пети. Да сме с вдигнати глави заради онова, което нямаме - защото ние нямаме нито зала, нито държава, нито начин на мислене -  го можем. Парадираме, че можем, а физкултурата в училище се изучава два пъти седмично.

Това, че нямаме изградена система, че се тарикатиме при всяка предоставена възможност, че не полагаме усилия да се променим, няма значение. Иначе искаме да сме първи в групата и утре да бием Германия с Новицки. А ако може и насред Берлин - най-добре. Но така не може. Става с години и с адски много труд. И то не какъв, а специализиран. Като този, който демонстрира Пини Гершон. Как чужденец тръгна да ни учи. Защо не го направихме ние? Защо гардът ни е американец? Защото търсим топлата вода. А тя е открита отдавна, и то не от българин. Няма нищо лошо в това да се учиш от най-добрите. Само слабите не се възползват от предоставените им шансове.

А един такъв шанс е Пини Гершон. Под носа ни. И ни учи, и продължава да ни учи. И така и трябва да бъде. Богатството е, че стигнахме до този така желан момент и че успяхме да го направим със стил. Същественото е, че се справяме, че се борим, че сме част от големите. А най-важното е, че сме българи и че в такива моменти като този, народ и отбор става едно цяло. Макар и за малко.

Зала "Универсиада", София.

Sportal.bg призовава всички фенове да подкрепят българския национален отбор по баскетбол в последния квалификационен мач на състава за Евробаскет 2009 срещу отбора на Сърбия. Двубоят е в събота, 20 септември, от 21,00 часа в столичната зала "Универсиада". Входът е свободен. Нека подкрепим момчетата на Пини Гершон в тежката битка за виза за европейските финали в Полша!