Народ и отбор като едно цяло

В последния месец България е под светлината на прожекторите и големите отново започнаха да говорят с респект за нас. Дванадесет момчета с бяло-червени и червено-бели потници демонстрираха мъжество и себеразадаване в името на трибагреника и класиране на Европейското първенство по баскетбол. С Пини Гершон начело, с една група български помощници, с една даваща всичко от себе си федерация и с много желание, Националният отбор по баскетбол се изправя пред серия от три решаващи мача, в които ще се реши съдбата на Тодор Стойков и компания.

Уморихме се от сметки - с колко да бием едните, с колко да паднем от другите, какви въртележки да се образуват и т.н. Този път най-важна е играта и още по-важна е емоцията. На терена до този момент наблюдавахме момчета, които се раздават, които "оставят сърцето си на терена". За пръв път клише се превръща в истина и си заслужава,

...защото е трудно, когато нищо в страната не е добре, да очакваме нещо от спортистите ни. Но понеже това го знае всяко хлапе, е време да се изправим отново като едно цяло. Народ и отбор в едно. Да се борим с непреодолими препятствия ни е в кръвта. Нашата орис е да минем през ада, за да стигнем до висотите.

...защото сме народ, който може да надскача себе си. Съдбата е против нас при всеки опит за постигане на нещо значимо. Така обаче се престрашаваме, превъзмогваме проблемите и надскачаме себе си. Именно това постигнаха баскетнационалите в срещите срещу Унгария, Финландия, Италия и Сърбия.

...защото Пини потвърди: "Заедно като отбор надминаха значително качествата, които притежават като отделни индивидуалности". И когато няма его-та и личностни нападки, екипът се окомплектова и започва да работи като едно цяло. Когато всички обсоятелства биват загърбени, макар и за кратко, постигаме нашите върхове.

...защото се изправяме срещу съдбата си. В лицето на държавата подкрепа няма. Единствената опора е подвигът, който може да бъде постигнат. Великите неща се случват след много изтърпени страдания. Така ни е било писано - да паднем с една точка от Унгария в онази смешна зала с онези напудрени мутри, отпратили ни с "махайте се оттук".

...защото можем да се изправим срещу високомерието на големи и малки. Извървявайки пътя от София до Белград, Будапеща, Шалготарян и обратно, ни остава само едно, на което можем да се надяваме - на вярата, която ни изпълва особено много, макар и за кратко. Да се радваш на малко и да постигнеш много е състояние на духа.

...защото дори и да паднем, продължаваме да вярваме до последно. След загубите се издигаме отново и очакваме новите походи. Такъв какъвто е походът на Пини Гершон и българският национален отбор по баскетбол - с хъс, с амбиция, с много радост, но и с много сълзи, но най-вече - с много сърце.

...защото сме българи.

Зала "Универсиада". Народ и отбор като едно цяло.

 

снимки и колаж: Sportal