Велислав Вуцов: Левскар съм, но честен

- Как се случи така, че от треньор станахте телевизионен водещ?
- Всичко стана много бързо, апросто така дойде. Поканиха ме приятели, които ми казаха, че тръгва ново спортно предаване с Крум Савов. Първата идея беше да участвам петнайсетина минути с анализи на по-важните мачове. След като казах, че ще си помисля, се реши да сме двама водещи с Крум. Не се реализира възможността да поема отбор от чужбина и реших да опитам нещо друго. До края на футболния сезон ще се занимавам с това и ако реша, че не ставам или че не ми е приятно, ще си тръгна. Не съм го обмислял дълго, но съм такъв човек, че давам всичко от себе в това, което върша. Не се притеснявам пред камера, мисълта ми тече бързо, но нямам претенции да съм журналист.
- Какво е различното от треньорската работа?
- Доста е различно. Досега давах мнения като специалист и треньор, а сега имам възможност да давам позиция, която е съобразена с други неща. Аз все някога ще се върна във футбола и не мога да започна да плюя всички. За разлика от много хора, не съм негативно настроен към футбола. Искам от тази позиция да направя каквото мога. Досега като треньор като казвах нещо, много хора ме мислеха за недобронамерен или за шантав. Сега, ако имам някои забележки, ще ги споделям отстрани, няма да кажа нищо лошо за някой клуб, без да дам насоката за подобрение според мен. Няма да критикувам само за да се правя на много важен.
- Статутът ви на шоумен сред треньорите ще ви помогне ли?
- Времето ще покаже. Не се страхувам и не се срамувам, че по време на мач съм емоционален и изразявам чувствата си. Не мисля, че това има общо с класата на треньора. Може би ако мълчах и не казвах каквото мисля, нещата нямаше да ми вървят толкова добре.
- Имате пристрастия към Левски, каква роля ще играят в предаването?
- Аз съм се родил и ще умра левскар. Мен най-много ме обидиха и огорчиха и навремето като играч, и наскоро като треньор именно в Левски. Най-добре съм се чувствал в Черно море. Никъде не съм се чувствал така, както в Левски, но това, което ми се случи, не може да ме направи по-малко левскар. Въпреки това ще се опитам да бъда максимално коректен и безпристрастен. Когато Левски не играят добре, ще ги критикувам, същото ще важи и за ЦСКА. Моята роля ще е в сериозната част. Аз си представях нещата по-различно от това, което се получи в първото предаване. Мислех, че ще е по-стегнато и сериозно. Мисля, че преминахме във вариант повече да се занимаваме със страничните неща, отколкото с основните. Прехвърлихме го малко повече в жълтата посока. Аз се виждам в по-сериозна роля. За моите коментари гарантирам, че ще бъдат направени най-честно и обективно.
- С какво според нас българският футбол продължава да привлича толкова зрители?
- Нормално е да се занимаваме с български футбол, ако живеехме в Кипър, щяхме да се занимаваме с кипърски футбол и т.н. Това си е нашият футбол и ние искаме да го оправяме или разваляме. Не че футболът ни е цвете за мирисане, но ние го изкарваме най-лошия, а аз, за разлика от много други хора, мисля, че футболът ни е олицетворение на действителността в България. Не може заплатите ни да са най-ниските в Европейския съюз, а да искаме да сме в Шампионската лига или да се класираме на всяка цена на световното първенство. В 21. век си спираме парно и умираме от студ, а говорим, че футболът ни бил трагичен. Не е добър, но не е и най-лошото нещо в България. Останалият спорт не е по-добре - едно време се връщахме от олимпиади с по 7-8 медала, а сега се радваме като малки деца на един, и то на една спортистка, която ако я няма в Лондон, не виждам как ще вземем пак. Някои непрекъснато говорят за корупция във футбола - но за корупция се говори в цялата държава. Всеки ден става въпрос за министри, правителство, полиция, медицина, топлофикация, строителство - навсякъде се говори за корупция. Има ли нещо, където да няма корупция? Мисля, че възможностите футболът да се приближи до европейското ниво са по-големи, отколкото в много други отрасли.

"7 дни спорт"