Петкана Макавеева: Дамският Левски бе отбор от световна класа

Една от легендите в българския баскетбол Петкана Макавеева надали има нужда от детайлно представяне. Един от лидерите на европейския шампион за 1984 година Левски е сред паметните личности на най-силното поколение в родния баскетбол. Макавеева има в своята колекция два олимпийски медала с националния отбор на България - бронзов от Монреал 1976, и сребърен от Москва 1980, две купи "Ронкети" с Левски, както и КЕШ със "сините". През последните години Макеева се занимава с треньорска дейност при подрастващите. Причината да потърсим контакт с нея обаче е повече от вдъхновяваща. На 8 март тази година се навършват 25 години от последната европейска титла в българския баскетбол, когато през вече далечната 1984-а Левски детронира в Будапеща тогавашния европейки първенец Виченца. Представяме на Вашето внимание спомените на Макаеева за този исторически момент, както и мнението й за сегашното състояние на дамския ни баскетбол, което изрази пред репортер на Sportal.bg:

- Тази година се навършва четвърт век от един от най-паметните моменти в историята на българския баскетбол - спечелването на КЕШ от дамския Левски през 1984 година. Разкажете ни по какъв начин се стигна до триумфа на състава воден по това време от Славчо Бояджиев?

- Годината беше 1984-а, а денят бе женският празник - 8 март. Финалът за тогавашната Купа "Европа" бе определен от ФИБА да се състои в унгарската столица Будапеща. Съперник на Левски Спартак бе италианския Примиджи Виченца. Залогът беше голям, амбициите и двата отбора бяха огромни, а специално Виченца пристигнаха в Будапеща освен с огромния си потенциал, но и със самочувствието, че все пак представляват Италия. Независимо, че изглеждахме по-скромни като българки, нашите сърца, както и самочувствието ни не бе по-малко от тяхното. Ние твърдо бяхме решили, че ще се преборим за титлата и ще станем европейски шампионки, независимо от славата на Италия. Пътувахме със самолет, а ръководството на Левски, в лицето на председателя Борислав Лазаров, организира два автобуса за фенове на тима. В залата в Будапеща имаше около 100 души привърженици на тима, които не спряха да ни подкрепят цял мач. Двубоят тръгна добре за нас, поведохме още в началото. По време на цялата среща италианките нито веднъж не излязоха напред в резултата. Все пак имаше една критична ситуация когато тяхната преса ни затрудни и те намалиха разликата до 2-3 точки, но успяхме да се справим и в крайна сметка триумфирахме.

- Доколко може един български тим да бъде "скромен", при положение, че няколко години по-рано печели на два пъти Купа "Лиляна Ронкети" (1978, 1979), която в наши дни е като дамски еквивалент на Купа УЛЕБ при мъжете?

- Не Ви ли е мъчно, че клуб с такава история като дамския баскетболен Левски в момента няма състав вече близо два сезона?

- Много ми е мъчно, но в общи линии го очаквах, защото не се провеждаше последователна и нормална политика в клуба, особено що се отнася до женската част. По принцип и самата БФБаскетбол отделя по-малко внимание на дамите. Действително мъжкото направление е по-атрактивно, по-лесно се намират спонсори, а освен това хората се запалват повече по играта, когато гледат мъжки баскетбол. Въпреки това обаче не трябваше толкова да се занижава вниманието към жените. Става въпрос за отношението на Федерацията и клубовете като цяло. Разговаряла съм и с Коста Илиев, който ми е обяснявал, че в момента в цяла Европа положението е същото - мъжкият баскетбол е доста по-толериран. Въпреки това обаче не стрябва да забравяме, че в България дължим до голяма степен успехите в баскетбола на жените. Както при националните отбори, така и на клубно равнище. Имаме два олимпийски медала - бронз от Монреал 1976 и сребро от Москва 1980, втори сме в Европа. Според мен не беше редно тотално да се отрича дамската част в нашата страна и оттам нещата тръгнаха надолу. С това заниженото внимание нямаше как да не се стигне до този срив.

- Имате ли някаква информация дали СК Левски има планове да отпразнува по някакъв начин 25-годишнината от европейската титла?

- Като бивши съотборнички не сме спирали да контактуваме помежду си. Повечето от бившите състезателки на Левски от този период са във Франция - Силвия Германова, Мадлен Станева, Костадинка Радкова. Радмила Василева е в Англия, но пък тя работи във ФИБА. Предстои ни среща с председателя на СК Левски г-н Хранов, на която да уточним подробностите около това къде ще бъде удобно да отпразнуваме юбилея. Има вариант това дори да стане в Париж, тъй като през тази година там ще се проведат финалите за Купа Европа. Как и по какъв начин събитието ще бъде чествано в България вече зависи и от това какви спонсори ще намерим. При всички положения ще отбележим случая, тъй като това е наша традиция. В случай, че това стане във френската столица, ще бъде допълнително самочувствие не само за нас, но и за България.

- От години се заминавате с треньорска дейност главно при подрастващите. Нямате ли амбиции в един момент да поемеш женски тим?

- Работих в Левски повече от 10 години и по-конкретно след като аз и Надка Голчева се отказахме от активна спортна дейност. До 1996 година дори работихме заедно. Впоследствие тя се прехвърли в Славия, а аз останах при "сините". Имахме доста успехи при подрастващите и дори от нашата школа в момента има състезателки, които са в основата на националните гарнитури. По-конкретно баскетболистки като Елена Йоловска, Наталия Топалова, Роксана Йорданова, Силвия Пеева, Милена Томова, които са започнали кариерата си под мое и на Голчева ръководство. Наистина нямат успехи, но все пак те са едни от най-добрите излезли от школата на Левски. Мисълта ми е друга. Все пак базата на Левски вече ми е далече, а и с тези задръствания в София се изморявам да ходя до "Герена" и обратно. В момента съм много доволна с дейността си в СА МВР. Приеха ме много добре в лицето на г-н Велчев и г-н Георгиев. На стадиона "Раковски" работя с деца до 14-годишна възраст, предимно момчета, тъй като тук нямаме дамска част.

- Оценката Ви за представянето на дамския национален тим през последните месеци?

- Много е жалко, че вече 15 години дамският национален тим не успява да се класира на Европейско първенство. Сигурна съм, че момичетата са искали да побеждават. Никой не излиза на терена с мисълта да загуби. Явно обаче нещо куца. Дали в ортганизацията, дали от спортно-техническо естество, но се вижда, че съперниците ни като че ли играят с по-голямо желание, отколкото нашите състезателки. Едно време ние играехме за победа и удоволствие, заради самата игра, заради баскетбола. Сега вече хората не могат да играят само за това. Всеки търси и материалната страна, търси сигурност. Тези, които се състезават в чужбина, предполагам, няма да се хвърлят без пари да играят за националния отбор, след като доходите им идват от друго място. От тази гледна точка изглежда, че има известно притеснение у тях, което аз напълно разбирам. Например да не се контузят и да се запазят за клубния си отбор зад граница, което води до това да не е играят на 100% за националната гарнитура. Това обаче е мое виждане за нещата и не бих искала да го афиширам или налагам. Независимо от това според мен посочените фактори влияят на представянето на националния отбор.

снимки: Sportal.bg

Следвай ни: