Силвано Пранди: Трябва да започнем Евро 2009 с победа срещу Сърбия

Първата част от мисията "Пранди" е приключена - България се класира на световното първенство по волейбол в Италия през 2010, като загуби само един гейм в трите мача на квалификационния турнир във Варна. Отборът изглежда добре подготвен за Евро 2009, което ще се проведе в Турция през септември. Селекционерът на тима Силвано Пранди замина за три дни за родната Италия, след което се връща за последния етап от подготовката за европейското.
Италианецът говори за свършеното и несвършеното през първите три месеца от престоя му в България.

- Г-н Пранди, каква оценка поставяте на работата си с националния отбор на България до този момент?
- О, не мога да си дам конкретна оценка. Най-важното е, че отборът се развива все повече и повече във всички компоненти - блокада, нападение, сервис, посрещане. Постигнахме невероятни резултати срещу Чехия и Холандия, които бяха най-силните ни противници в квалификациите. Резултатността ни също се повишава значително - средно от 2,7 атаки правим една точка
Това е страхотен резултат.
- И все пак липсва ли нещо на отбора броени дни преди началото на еврошампионата?
- Нищо не ни липсва. Необходимо е единствено да продължим да намаляваме грешките, които вече са по-малко. Целта ни е да подобряваме играта във всички елементи. Иначе не липсва никакъв състезател, имаме играчи за всеки пост. Трябва да запазим отбора такъв, какъвто е в момента. Т. нар. автоматизми започват да функционират и благодарение на тях се изглаждат дребните детайли в посрещането и нападението. Успяваме да бъдем по-ефективни и по-прецизни. Това са все неща, които ме правят доволен.
- Рисувате прекалено оптимистична картина. Наистина ли всичко ви харесва?
- Е, винаги могат да възникнат проблеми защото трябва да се имат предвид и качествата на противника. Нашата блокада ще работи по-добре, ако другите атакуват лошо. Ако пък другите действат много стабилно на блокада, нашето нападение отслабва. Квалификационният турнир във Варна беше много важен за България, защото за първи път тимът демонстрира последователност. Изиграхме и трите мача на високо ниво. В последната среща загубихме един гейм, защото преминахме през негативен момент в началото. Както и да е, съставът прогресира много в последните срещи във Варна.
- Следователно атмосферата в тима е отлична?
- Да, отборът е много компактен, със силни млади играчи и някои по-опитни състезатели.
- Бившият италиански национал Андреа Дзордзи написа в своята рубрика в сайта pallavolo.it, че селекционерите в България са подложени на постоянен натиск. Упражняван ли е натиск върху вас?
- О, не знам какво точно е написал Дзордзи, но за трите месеца, през които аз водих отбора на България, обстановката беше изключително спокойна, без никакъв натиск от когото и да било. Не съм срещал никакви трудности. Моите отношения с българската федерация по волейбол са отлични. Затова говори и добрата съвместна работа на моите асистенти с българските им колеги.
- Каква е целта на България на Евро 2009 в Турция?
- Първата цел е да победим Сърбия на 3 септември, а след това и Италия. Аз никога не поставям задачи за спечелване на първенството искам успех в предстоящия мач.
- По какво си приличат и по какво се различават българите и италианците?
- Ваш колега ми говореше за психология и балкански манталитет, който обаче аз не познавам. Познавам единствено момчетата в отбора, които трябва да се усъвършенстват и да напредват във волейбола. Трябва да се подобрява атаката, сервисът, посрещането. През всичките месеци работех с една група млади момчета, които изгарят от желание да вървят напред. В България намерих много хора, които искат да вършат добро.
- На последните тренировки на националния отбор преди световната квалификация присъстваше треньорът на Тренто Радостин Стойчев. Това дразни ли ви?
- В никакъв случай не ме дразни присъствието на Радо Стойчев, защото той ми е преди всичко приятел и колега. Аз съм много щастлив, че той присъства на тренировките. Разговаряхме доста по време на квалификациите за мондиала. Обсъждахме формата на момчетата и тяхната игра. Радо прави така, както бих постъпил и аз на негово място
Често съм ходил да гледам тренировките на националния отбор по волейбол на Италия.
- Къде живеете в България?
- Отсядам в грандхотел "Варна".
- Липсва ли ви семейството?
- Моето семейство живее в Кунео, но съпругата ми пътува до България няколко пъти.
- Направихте ли си някой подарък през последните три месеца?
- Моята съпруга си купи разни дребни неща в България, но аз, честно казано, още не съм. Но трябва да призная, че в хотела, където съм отседнал, всичко ми е осигурено и може би затова не съм обикалял по магазините.
- Как ви се струва България?
- Хората са невероятни, много страстни и емоционални. Аз познавах преди идването ми в България много българи покрай волейбола, сега познавам още повече. От хуманна и спортна гледна точка
България е моята втора родина разбира се, след Италия. Уважавам много човешките качества на българите, както и желанието им да живеят добре.
- Понаучихте ли някоя българска дума?
- Очевидно не го владея българския, защото е доста различен от италианския. Знам някои поздрави, но по време на тренировки и на мачове разговаряме на английски и на италиански с момчетата, които го знаят. Трябва да призная, че някои играчи говорят много хубав италиански. А на други им предстои да го научат, тъй като от новия сезон ще играят в Серия А1 или Серия А2. Освен Матей Казийски и Владо Николов имам предвид Соколов, Братоев, Зарко Иванов, Йосифов.
- Йосифов се представи доста добре в квалификациите, доскоро никой не го познаваше.
- Той е много интересен състезател и си спечели важно място в състава.

Ивайло Пампулов, "7 дни спорт"