)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Стю ”Хлапето” Ънгър нахлува на световната покер сцена като природно бедствие. Той внася разнообразие в доминиращото тексаско присъствие като печели шампионата и през 1980 и през 1981 година. Тъй като той е от Ню Йорк и е много по-различен от останалите играчи, това е още една масивна реклама на турнира. След победата му през ’80-та, ЕнБиСи Спортс (NBC Sports) веднага изпращат екип който да заснеме събитието през ’81-ва, което за пръв път представило покера пред милиони семейства.
До 1982 година, Световните серии вече имат 13 събития, едно от които било Събитието за дами. Във всички тези събития около $ 2.6 милиона били разделени между печелившите.
В началото на ’80-те, Джак Биниън вече бил наследил повечето от отговорностите за казиното от баща си Бени. Неговото протеже Ерик Драк дал на покера още по-голяма популярност, когато през 1983 се родила и концепцията на сателитите. Турнирът се нуждаел от повече играчи, които да запълнят местата около масите и идеята съвсем обикновени играчи да имат възможността да се съревновават с най-добрите била брилянтна. И проработила.
В следващите няколко години турнирът продължил да расте. До 1987, казиното на Биниън ”Horseshoe” вече не било достатъчно голямо за да бъде домакин на сериите. Интересът вече бил толкова голям, че се налагало част от събитията да се провеждат в други казина – ”Golden Nugget” и ”Four Queens”. Когато семейство Биниън купили съседното казино, в ”Horseshoe” вече била направена голяма зала предназначена само за игра на покер. Тъкмо когато изглеждало, че Биниън са на върха на покер индустрията, ”виновникът” за всичко това – Бени Биниън – починал на връх Коледа през 1989 година.
90-те
Смъртта на Бени Биниън затвърдила ръководната роля на сина му Джак. Той извикал на помощ двама уважавани покер ветерани – Джим Албрехт и Джак Макклийланд. В следващото десетилетие тримата се грижели за организацията на турнира, като всеки един от тях оставил своята следа в историята на Световните серии. Те значително подобрили структурата и атмосферата на турнира.
Дуото Албрехт-Макклийланд били идеалните ръководители на турнир, който вече имал продължителност 4 седмици и съдържал 20 събития. Разнообразието от играчи нараствало. Все повече дами се включвали в турнира, а през 1990 за първи път шампионът не бил американец – Мансур Матлуби, роден в Иран и израснал в Англия, прибрал вкъщи най-престижният покер трофей.
На следващата година Световните серии за първи път наградили шампиона със $ 1 милион в кеш, а участниците били над 200. С всяка следваща година броя на участниците значително се увеличавал.
През 1997 година казиното на Биниън значително разширило покер залата и било добавено допълнително място само за провеждането на турнира. Нямало друго, толкова просторно място където да се провеждат сериите. Покер играчите се възползвали от всяко свободно местенце в казиното. Същата година, финалната маса се изиграла на огромна сцена, построена на улица Фримонт. Стю Ънгър се присъединил към Джони Мос като единственият играч, печелил три титли. За нещастие, той умира без възможността да участва в друг турнир, но поне един рекорд никога няма да бъде счупен.
АЛВИНА ДЕЛИРАДЕВА
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)