Евгени Иванов - Пушката: Не показахме какво можем срещу Куба

- Евгени, очакваше ли подобен ра­звой на мачовете ни срещу Куба?
- Не, честно казано, не очаквах. Да­вах си сметка, че срещите ще са труд­ни. Не предвиждах нито убедителна победа, нито загуба.
 
- Отсъствието на Пламен Констан­тинов оказа ли влияние?
- При един първи мач 8 състезание от подобен ранг много фактори мо­гат да окажат влияние. Това дали един конкретен човек отсъства, не е чак от такова значение. Моментната си­туация В отбора е такава, че треньо­рът е нов, много нови момчета тър­сят изява и място в отбора - нормално е напрежението да е огромно.
 
- Може ли да става въпрос за прегаряне в нашите играчи?
- Абсолютно. Това беше дебютна среща за треньора, младите момчета искат да се докажат. При отсъствие­то и на по-опитните като Пламен и мен нормално е да има пренавиване.
 
- Какво да очакваме от предстоя­щите мачове с Япония? Какви мерки според теб трябва да се предприе­мат и опасяваш ли се, че двете загу­би могат да повлияят демотивира-що на момчетата?
- За щастие следващите ни мачове са домакински, и то с най-слабия отбор в нашата група. Това е възможно най-добрият вариант. Ако момчетата ус­пеят да се отърсят от напрежение­то, да покажат реалните си възмож­ности, да постигнат хубави и убеди­телни победи в зала "Конгресна", ще могат да продължат участието си 8 лигата много поосвободени.
 
- Предвид лошия старт в Световна­та лига какви са очакванията ти за­напред? Имаме ли шанс да завършим на челните позиции в групата и кой е основният ни съперник в нея?
- Твърде рано е да се говори за край­но класиране. Много неща все още са под въпрос. Първо, не знаем какво ще бъде представянето на отбора на Ку­ба на българска земя. Второ, съставът на Русия още не е напълно ясен. Редица факти могат да се променят с тече­ние на времето. Без съмнение "Сборная" са най-сериозният претендент за първото място, а нашият отбор и този на Куба ще търсят положителна­та точкова разлика.
 
- Какво е усещането, когато си от­страни и знаеш, че не можеш да по­могнеш?
- Носталгия у мен не бих казал, че има. Разбира се, когато седя пред те­левизора и гледам, тръпката в мен не е изчезнала. Но аз съм реалист. Не жи­вея с фантазията, че едва ли не, ако аз бях на терена, нещата щяха да се раз­вият различно.
 
- Нещо ново около бъдещето ти, къ­де ще те гледаме през есента?
- Засега яснота няма, нищо не мога да кажа.

 
- Липсва ли ти еуфорията около ма­човете на националния отбор?
- Може би не толкова много, колко­то самият аз очаквах. Чувствам се добре. Пренасищането беше сериозно за мен. Като че ли спокойствието ми се отразява отлично.
 
- Виждаш ли в някой от сегашните национали своя заместник или с от­казването ти се получи пробойна, която скоро може и да не се запълни?
- Незаменими хора няма - нито в спорта, нито във всяка една област на живота. Играчът, който заеме моето място в отбора, вероятно няма да играе по напълно идентичен начин ка­то мен. Сигурно ще има различия, но той може да даде на тима нещо, ко­ето аз не съм успял, а това е хубаво. Едно е сигурно обаче - който и да зае­ме моето място, той трябва да се бо­ри за него с много хъс, амбиция и воля за победа, защото дотам даром не се стига. В момента има няколко канди­дати, но кой от тях ще бъде мой за­местник ще се реши на игрището.
 
- Да те очакваме ли един ден под ня­каква форма пак в националния от­бор?
- Човек никога не знае. Засега аз ня­мам подобни планове. Но никога не е ясно как ще го завърти животът. Как­то видяхте, преди две години бях ре­шил да се откажа от националния от­бор, но миналата година се върнах и играх във Варна.