Футболът, беше казал някой, е весела игра. Ама май не е. Може би е вълнуваща, интригуваща, понякога вбесяваща, противоречива. Може би и още много неща, но не и весела. Деймиън Дъф не се смее. Хората, които обичат футбола в Ирландия, все по-рядко виждат усмивката на лицето му. Споменавайки името му, се сещам за няколко момента, които му причиниха много мъка. Вече не е старият Деймиън Дъф. Контузии, грешни пасове, големи усилия...
Но той игра много добре срещу Бразилия, ще кажете вие. Следва контраудар: да, но само през първото полувреме. И това беше преди две години. Или бяха три години? А какво ще кажете за Кипър? Какъв интелигентен поглед върху играта, какво врязване между Ламбру и Гарпозис, какъв перфектен пас към Роби Кийн, който не бе засада. Да, така е. Но всички ние сме виждали много повече от Дъф.
Той е само на 30 години. Нима за него трябва да говорят само спомените? Нима неговата футболна история няма да има нови глави? Последните доказателства говорят, че с него за съжаление е свършено. Той вече е в Чемпиъншип. Преди години танцуваше по крилото, бе един от най-добрите на този пост, сега често се мъчи на левия бек. Колко тъжно! Някога създаваше положения, сега трябва да руши. Деймиън вече не е способен на онези трикове, които караха феновете да станат от местата си и да затаят дъх. Сега трябва да внимава другите да не използват неговите трикове. Как да се смееш, като е толкова тъжно?
- Не искам да се случва така, но то се случва - каза веднъж Дъф. - Продължавам да играя, защото обичам тази игра. Футболът е единственото нещо, в което съм добър.
В очите на широката публика обаче той има централна роля в провала на Нюкасъл заедно с Марк Видука и Майкъл Оуен. Бе лоялен към клуба, но получи плесница. А феновете може и да са прави. Май 1 млн. паунда за гол е прекалено много. Стюарт Рейнър от "Нюкасъл Кроникъл" даде смразяваща присъда. "Той не само не успя да покаже нищо от старата си форма, но в повечето моменти май не му пукаше", написа авторът.
На подобно мнение е и спортният агент Джони О'Шей. "Кариерата на Деймиън постепенно залязва. Като го видиш, няма как да не си помислиш, че е доволен от двата медала и дебелата банкова сметка. За него е твърде късно да блесне отново".
Дъф бе с Ирландия в Словакия в последната кампания, въпреки че бе контузен. Нещо повече, той се чувстваше виновен, че не може да играе. Малцина се държат по този начин и затова той бе странен в очите на хората. "Ето заради това не е свършил с футбола - твърди бившият мениджър на Ирландия Брайън Кър. - Не игра дълго време заради контузии и е гладен за футбол. Необходимостта да играе на левия бек ще го направи по-отговорен, но това не е неговата позиция. Ирландия все още има нужда от него. В Деймиън има плам, който може да възпламени мача, да го промени в наша полза".
Всички ние копнеем това да се случи в събота в София. Искаме да видим как Деймиън отново се смее, искаме да ни накара да се смеем. Футболът не е весел, но не е и тъжен.
Снимка: Guliver Photos/Getty Images
Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.