Юлия Иванова: Ако ЦСКА играе само с девойки, може и да не играем в Европа

Липсва естествено конкуренция в България, затова искаме повечето момичета, които са в националния отбор, да си намерят силни и класни отбори в чужбина, за да могат получат някакво развитие в кариерата си за напред. Тук са евентуално три финални мача, един за Купата и два в редовния сезон срещу силен противник, а така човек не може да израсне. Трябва според мен всяка седмица да имаш различен дразнител, различна постановка, за да можеш все повече и повече да се развиваш. Смятам, че момичетата имат доста добри качества и пътят на тяхното развитие е извън България, за да могат същевременно като се върнат в националния отбор да могат да повишат нивото си. Още е рано да говорим за това, но ако имаме добри оферти и предложения, а не просто да излязат навън, а да играят в класни отбори, които имат някаква цел, няма да спираме никой. Не е въпросът да отидат в 7-8-ия в Турция да играят, а да бъдат в класни отбори, които се борят за челните места. Знам, че има интерес от конкретни класни отбори за някои от момичетата, но те се знаят точно от г-жа Верка Николова и г-н Александър Попов. Първенствата в Европа не са свършили още, така че за мен е много рано да се говори за трансфери, по-скоро има желание от мениджъри към тях.  

В ЦСКА винаги има много национални състезателки в малките селекции и в отбора има 8 момичета, които вчера спечелиха шампионата при девойките старша възраст, така че смятам, че се получава едно преливане общо взето. Надяваме се отново да имаме това ниво. Няма да бъдем толкова добри, но ще имаме 1-2 години за работа с младшата и старшата възраст и постепенно пак ще играем на финал. Не знам какво ще стане точно, ще видим.
Нямам амбиции да се развивам като треньор другаде, ЦСКА е моя клуб. Ако не съм на жените, мога спокойно да бъда треньор в детско-юношеската школа. Това е моето призвания. Вярно е, че в женския баскетбол се наливат наистина много пари, има отбори в Монтана, Русе, Стара Загора, докато във волейбола единствения град извън София, който развива сериозно женски волейбол е Пловдив. Не мога да си обясня защо спонсорите странят и не се наливат пари в женския волейбол. В мъжкия волейбол е по-различно, но за женския е учудващо това нещо. Не знам на какво се дължи, може би хората не обичат да гледат женски волейбол. Националният отбор играе почти на всяко Европейско първенство, независимо, че не сме в челната 3-4-ка, докато в баскетбола женския отбор с години не се е класирал за Европейско първенство, но има 5-6 равностойни отбори в България. В женския волейбол няма никъде и затова се играе с девойки. Обяснявам си го единствено с това, че баскетболът е спорт, който е по-широко разпространен и е по-популярен. Затова може би е така, иначе волейболът в България е много по-популярни заради успехите на мъжкия национален отбор. Затова ми е чудно, защото хората не инвестират в женския. Може би слаб мениджмънт от страна на мениджърите на клубовете, защото и от това зависи.

За сега нищо не мога да кажа дали ще играем в европейските клубни турнири. Имаме желание, но зависи и от спонсора г-н Георги Георгиев и дали има смисъл. Ако имаме отбор от девойки, с който ще ходим да ни бият, почти няма смисъл в това. Ако пък някой от по-класните момичета останат при нас и да можем да покажем някакво лице, си заслужава, но ако е с девойки младша и старша възраст са излишни разходи.

Следвай ни: