Някои го сравняват с Мауриньо. Други не вярват да постигне успехите, които натрупа за три години с водения от него Тренто с националния ни отбор. Сигурно е обаче едно, за България Радостин Стойчев е явление, което не е имало в историята. Преди два дни волейболният специалист написа нова страница в Европа, печелейки трета поредна титла в най-престижния европейски клубен турнир Шампионска лига – нещо, което никой досега не беше постигал. Разговаряме с най-успешният български треньор часове след спечелената историческа титла за успехите и проблемите на най-добрите в света...
- Честита трета европейска титла! Как се чувствате като трикратен европейски шампион и наистина ли тази титла е най-сладката за вас, както казахте след финала?
- Да, наистина, аз казах вече, че тази титла ми е най-ценната от трите. Първо, защото както знаете нито един отбор не е успял да постигне това нещо – да спечели Шампионската лига три поредни сезона. Освен това тази година на финала победихме много силен отбор. В предишните два срещу Ираклис и Динамо не беше толкова оспорвано – тогава доминирахме изцяло. Докато сега срещу Зенит се получи страхотен мач, истински финал. Имахме своите спадове в играта, но успяхме да се справим, при това срещу изключителен отбор, един от най-силните в света. Тази година също така спечелихме и пред родна публика, което също беше допълнителна емоция.
- Това, че сте домакини на Финалната четворка донесе ли допълнително напрежение?
- Да, определено, чувствахме се задължени да победим. Отборът също носеше много голяма отговорност – искаше на всяка цена да спечели. Така допълнителното психическо натоварване не беше малко и беше много трудно да се справят и с това.
- За разлика от първата година сега бяхте поставени като абсолютни фаворити, не донесе ли и това допълнително напрежение или самочувствието повлия положително?
- По-трудно е когато си фаворит. Така всички играят освободено срещу нас и показват над 100% от възможностите си. Нямат тежестта да спечелят на всяка цена и никой няма да ги съди ако загубят. Докато ние не можем всеки мач да изиграем по този начин, а срещу нас винаги е така. Но пък да стигнем до това ниво е и заслуга на отбора. Поставят ни в ролята на фаворити именно заради техните победи. Преди ние имахме предимството да не сме длъжни да печелим, но момчетата се справят отлично и когато са поставени като по-добрия отбор. Сега, разбира се, задачата ни е да продължим да побеждаваме и да печелим титли, а първата е първенството в Италия.
- Трудно ли се мотивират състезатели, печелили всичко възможно за три години?
- Не, не, нямаме никакви проблеми с мотивацията. Момчетата тренират много усърдно и се стараят във всеки един мач. Имаме обективни причини за загубите през 2010-а. В началото на сезона имахме съвсем различни проблеми. Контузиите на титулярните ни централни блокировачи ни попречиха да сме на най-високото ниво, но мотивацията никога не е била проблем за Тренто.
- Някои критици определяха сезона ви като провал с оглед на двата загубени финала от Кунео за Купата и Суперкупата на Италия. Какво бихте им казали сега след нова световна и европейска титла?
- Всеки има право да говори. Аз лично не мога нищо да ми кажа, тяхно право е да имат своето си мнение.
- Сблъсъкът със Зенит имаше и по-различна гледна точка, с оглед на това, че Алекно пое Русия, а пък вие българският национален отбор...
- Всъщност е много различно. С Алекно се познаваме много добре, от 15 години. Даже това си казахме и след финала, че ще се видим много скоро с националните гарнитури. С националните отбори обаче са различни състезатели, както и съвсем други обстоятелства. По време на мача изобщо не съм се замислял за това. Тогава реакциите са единствено за този двубой и нищо друго.
- На финала в Шампионската лига обаче тактиката много ви помогна да надвиете Зенит...
- Различно е.
- Как оценявате развитието на Цецо Соколов? Вече втора година е в състава на Тренто, а и срещу Зенит също се включи много успешно...
- Напредва много добре, сами виждате развитието му. И физически, и технически, а вече и тактически нивото му е много добро. Носи все повече положителни неща за отбора и се доближава все повече до титулярното място в който и да е отбор в света. Хубавото е, че не се е главозамаял, много земно момче е и много работливо.
- От този сезон привлякохте и трети българин в състава на Тренто - Валентин Братоев...
- Вальо е от близо година при нас. Талантлив е, през тази година показа доста сериозен напредък в посрещането. За съжаление това е в тренировъчния процес и му липсва чисто игрова практика. В Тренто обаче борбата за титулярно място точно на този пост, както знаете, е изключително сериозна – с наличието на Матей и Османи Хуанторена ще му е много трудно да се пребори. Сега в предстоящите два мача от италианското първенство ще има възможност да се изяви повече и по време на мач. Вальо е още много млад и съм сигурен, че бъдещето е пред него.
- Кога да ви очакваме в България вече начело и на националния отбор?
- Веднага след последния мач в Италия. Това е финалът на Серия А1 и се надявам отбора ми да стигне до там и на следващия ден да се прибера в България. Но и в момента работата ми с националния отбор не е спряла. Следя състезателите, които мога и съм в постоянна връзка с помощниците ми и кондиционния треньор. Направени бяха замервания на някои от играчите, за да може до първия лагер вече да изчистим всичко като килограми и контузии.
Мила ПАНАЙОТОВА, Тема Спорт
ФОТОГАЛЕРИЯ от ФИНАЛА - ТРЕНТО - ЗЕНИТ 3:1 - ТУК!!!
ФОТОГАЛЕРИЯ от ТРИУМФА на ТРЕНТО в БОЛЦАНО - ТУК!!!
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)