Мъжкият отбор на ЦСКА (София) само след ден отново ще стъпи на голямата сцена. Не в Гърция, не в Русия, не в Полша или някоя друга страна. 12-хилядната зала Арена Армеец направи това възможно и в домашната София. Феновете ще могат да подкрепят любимците си не на 60-километра в Самоков, няма и да се тълпят отвън и да се молят в студа да ги пуснат, въпреки че залата вече се пука по шевовете, няма и да се чудят тези ръждясали пирони откъде точно стърчат, както бе в порутената Христо Ботев. Само след ден големите имена на родния волейбол като Ники Иванов, Евгени Иванов, Ивайло Стефанов ще осъществят една от най-нереалните си мечти - да играят голям волейбол в хубава, лъскава зала в България. Малко странно и неестествено, защото като че ли никой не очакваше да дочака този ден...
ЦСКА е един от грандовете на европейския волейбол, един от най-старите клубове, а съдбата ги противопостави да открият участието си в новата зала срещу друга стара госпожа - Ираклис (Солун). И въпреки че историята на гръцкия клуб е с цели 40 години повече, южната ни съседка може само да бленува за успехите на армейците. Вярно е, че гърците са играли цели три финала в най-елитния евротурнир, но все още титла в Шампионската лига си остава само мечта. ТВБ (Тур), Сислей (Тревизо), а за последно и Трентино (Тренто) така и не дадоха шанс на Ираклис да стигне до върха на европейския волейбол. Преди 42 години ЦСКА пък буквално попиля Стяуа (Букурещ) на финала за първото най-голямо постижение в клубния спорт у нас.
На родна сцена армейците също са далеч пред гръцкия си опонент. ЦСКА стъпва на върха в българското първенство още при дебютното си участие през сезон 1948/49. Шампионатът на България също така е с девет години по-млад, но Червените имат рекордните 29 титли. За 103-годишната си история пък Ираклис има едва четири шампионски купи на Гърция. Първата е завоювана чак през новото хилядолетие - през 2001 година. В тазгодишния шампионат Краварик и компания са с две победи от два мача. Въпреки това представянето им е доста колебливо, след като в първи кръг се наложи доста да се поизпотят за драматичното 3:2 над 8-ия във временното класиране Арис. ЦСКА от своя страна се намира в невероятна серия от цели 41 поредни успеха в България. За последно армейците допуснаха загуба в родния шампионат преди повече от година и половина - на 6 март 2010-а отстъпиха с 0:3 в последния кръг от редовния сезон от Лукойл Нефтохимик (Бургас). След това обаче Червените спечелиха титлата за 28-и път в историята си, последван от пълен сезон без нито едно поражение. От тазгодишното издание в Суперлигата ЦСКА има един изигран мач, като без проблеми се наложи на опашкаря Черно море.
Армейците имат и психологическото предимство като през последните два сезона нямат нито една загуба на родна сцена в Шампионската лига. Две поредни години избраниците на Сашо Попов сразиха и руския гранд Зенит (Казан), воден от Владимир Алекно.
Финансовите проблеми като че ли са камъкът, който би могъл да преобърне каруцата за българския гранд. И въпреки че картината в ЦСКА е всичко друго но не и розова, то и над Ираклис облаците се сгъстиха. Блясъкът от преди само година го няма, отборът е в далеч по-непретенциозен състав, въпреки че запазиха кубинецът Роландо Деспейн. Другото голямо име в отбора остава натурализираният словак Андрей Краварик. Финансовата криза, която изкара голяма част от гърците на протестни шествия обаче се отрази и на волейбола. Така шампионите от Панатинайкос директно отказаха участие в Шампионската лига по финансови причини. Ираклис също бе на прага да не участва в най-престижния евротурнир. В последния момент солунският клуб все пак успя да уреди таксите и да осигури мястото си в група А на надпреварата. В миналото обаче останаха премиите и финансовите инжекции от стотици хиляди евра при успех и на родна, и на евросцена.
Мила Панайотова, в. Тема спорт