)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
По-трудно е да гледаш сина си на игрището, отколкото сам да играеш, признава легендарният волейболист
- Велизаре, двамата ви родители са волейболисти. Повлияха ли те на избора ви?
Велизар: Аз не съм избирал нищо, спортът избра мен. Никога не е имало някакъв натиск. Винаги съм искал да играя волейбол. Израснал съм в залата на ЦСКА. Родителите ми никога не са ме притискали. Когато човек сам поиска да спортува, това го прави силен.
- Боре, за вас волейболът личен избор ли беше?
Боре: Това е съдба. Аз съм от с. Баланово до Дупница.
До 16-годишен живеех на село
Играех футбол в Марек, след това заминах за Кюстендил. Още тогава бях висок 194 см. Оказа се, че спортът ми се удава. После ме взеха да играя волейбол в ЦСКА. Цялата ми кариера се случи много бързо, някак наведнъж. Навлязох в големия спорт, които ми стана професия.
Велизар: При мен всичко идва натурално. Човек, като се напъва в залата, и да получава, и да не получава пари, потта му е една и съща. Като престана да се забавлявам, ще се откажа веднага.
- Велизаре, играл сте в Италия много години. Кои са основните разлики между живота тук и там?
Велизар: Италия е друга планета. Няма нищо общо и от човешка, и от волейболна гледна точка. Там нивото на игра е много високо. Достатъчно доказателство е, че най-добрите волейболисти в света играят в италианското първенство. Играл съм в по-долни дивизии, където нивото също е много добро. Защото има доста чужденци, а много от по-възрастните италиански волейболисти решават да слязат в по-долно ниво, където да приключат кариерите си. Четох по вестниците, че съм имал италиански паспорт – това не е вярно. Аз съм българин, просто така протече животът ми.
- Какво е да сте син на Боре Кьосев – пречи или помага?
Велизар: Това е стимул. Никога не ми е пречило. Аз играя, а родителите никой не си ги избира. Много го обичам и уважавам като човек и като спортист.
За мен е голям плюс, че той ми е баща
- Допитвате ли се до него?
Велизар: Не много, да си кажа честно.
- Боре, по-трудно ли е да гледате сина си на игрището, отколкото вие да сте там?
Боре: Трудно е, емоцията е огромна. Не съм го гледал много, защото, докато той ходеше на училище, аз се опитвах да правя собствен бизнес и да градя дом. Там съм го изпуснал много. Но винаги трябва да жертваш едното, за да имаш другото. Майка му пое сериозно нещата, за да завърши успешно в Италия. Когато беше съвсем малък, и аз, и майка му нямахме почивен ден и не можехме да му обърнем внимание. Не можах да му помогна да израсне чисто спортно-технически, защото бяхме разделени. А той има всички дадености да бъде голям волейболист. Сега се опитвам да наваксам и да му бъда полезен с каквото мога. Надявам се да му оставя бизнеса си един ден, защото спортът е до време. Негово е решението да се върне в България и да приключи именно тук кариерата си.
- Велизаре, наскоро баща ви отпразнува 50-годишнина. Как виждате себе си на 50?
Велизар: Искам да създам семейство. Със сигурност това ще е най-важното.
- Боре, отпразнувахте с много гости юбилея през лятото. Винаги ли сте бил такъв купонджия?
Боре: Изобщо не съм ги усетил тези 50 години. Целият ми живот е бил такъв - винаги съм контактувал с хората. Това е начинът ми на живот. Уважавам рождената си дата - този празник е свят. Винаги рождените ми дни са били най-малко с 50 човека, тъй като имам много приятели и познати. Тази година беше голям купон – все пак 50 години са 1/3 от моя живот
- Велизаре, пречат ли забавленията на спорта?
Велизар: Не. Човек трябва да търси контакти и извън залата, които ще са полезни един ден. Когато си на игрището, трябва да контактуваш. Така е и извън залата. Излизам, но гледам да има равновесие със спорта - винаги след мач. Съобразявам се от професионална гледна точка, но е нормално да ми се ходи по заведения.
- Братовчед ви Злати Кьосев е либеро на Левски Волей. Мотивиран ли сте повече, че ще играете срещу него?
Велизар: Датата 3 декември е записана вече в календара. Ще чакам с нетърпение, защото това ще е уникално за нашето семейство.
- Кога ви в било най-трудно?
Велизар: Няма лесно, когато си спортист. Човек, който търси лесното, не е концентриран максимално в това, което прави. Аз се старая максимално всеки път, когато влизам в залата. Винаги трябва да си подготвен. Забелязвам огромната критика в България, която следва играчите от всички спортове. А тук има невероятни таланти. Един спорт като футбола например в България дава много по-малко таланти, отколкото волейбола, но има страхотна реклама. Понякога дори незаслужена. Гарантирам, че във волейбола има много добри момчета, които работят всеки ден. Можеш да научиш нещо и от този, който е на 18, и от този, който е на 40.
- Много пъти сте казвали, че сте религиозен човек. Помагала ли ви е вярата?
Боре: Много неща за някои са случайности, но за мен са закономерности. Роден съм на село, били сме по-бедни и от най-бедните
Кръстен съм в стара църква - от 1848 година. А по онова време да си кръстен в черквата не беше много добре прието. След това нещата така се промениха, че Господ или някаква сила от природата ми помагаха да вървя напред. Аз съм единственият волейболист, който лично е получавал покана от папа Йоан Павел II. Винаги съм вярвал, че има нещо по-силно и по-различно от хората. Освен труда и вярата, трябва да имаш и късмет в този живот. Имах честта да бъда талантлив, да имам желание да работя и да се стремя към върха. Когато ми е било трудно и с години съм мислел как да постъпя, просто ми е бил показван правилният начин. Вярвам, че има сила, която ни крепи и е необяснима. Майка ми два пъти е ходила при баба Ванга. И двата пъти нещата, които тя е казала, са се случвали. Имам достатъчно причини да съм вярващ, а човек без вяра няма как да върви напред.
- Плачете ли?
Велизар: Мъж, който не плаче, не е мъж, според мен.
Боре: Много често ми се е случвало – от радост, от мъка, от злоба, от силна емоция. Ако някой каже, че не е плакал, значи няма чувства. Плакал съм след мачове, при победи и загуби. Плакал съм и когато съм се чувствал неразбран.
- Велизаре, какво стана с италианската ви приятелка?
Велизар: Вече няма италианска приятелка. Има българка.
- Това значи ли, че българките са по-красиви?
Велизар: Да, имат нещо по-различно, по-специално.
Б.К.: Това, което ми каза той в един по-обстоен разговор, беше: “Баща ми, сега разбрах защо не искаш да ходиш в Италия”. Българките били по-красиви.
- Заведението ви се казва “Сладък живот”. Сладък ли е животът ви?
Велизар: Животът е такъв, какъвто си го направим. Ние сме си го направили малко по-сладък. Ама трябва да познаваш и горчивото, за да можеш да оцениш хубавите работи.
Боре: Съгласен съм. За да постигнеш това нещо, трябва да се скъсаш от работа и да се лишиш от много неща. Имал съм рождени дни, когато не съм можел да остана с приятелите си, защото на другия ден имам мач. Случвало се е в Италия да играя на 1 януари. В най-хубавите си младежки години съм работил по 12 часа. Това те кове. За да ти е сладък животът, трябва да работиш здраво и да оставиш диря.
Радина Симеонова, 7 дни спорт
Велизар: Аз не съм избирал нищо, спортът избра мен. Никога не е имало някакъв натиск. Винаги съм искал да играя волейбол. Израснал съм в залата на ЦСКА. Родителите ми никога не са ме притискали. Когато човек сам поиска да спортува, това го прави силен.
- Боре, за вас волейболът личен избор ли беше?
Боре: Това е съдба. Аз съм от с. Баланово до Дупница.
До 16-годишен живеех на село
Играех футбол в Марек, след това заминах за Кюстендил. Още тогава бях висок 194 см. Оказа се, че спортът ми се удава. После ме взеха да играя волейбол в ЦСКА. Цялата ми кариера се случи много бързо, някак наведнъж. Навлязох в големия спорт, които ми стана професия.
Велизар: При мен всичко идва натурално. Човек, като се напъва в залата, и да получава, и да не получава пари, потта му е една и съща. Като престана да се забавлявам, ще се откажа веднага.
- Велизаре, играл сте в Италия много години. Кои са основните разлики между живота тук и там?
Велизар: Италия е друга планета. Няма нищо общо и от човешка, и от волейболна гледна точка. Там нивото на игра е много високо. Достатъчно доказателство е, че най-добрите волейболисти в света играят в италианското първенство. Играл съм в по-долни дивизии, където нивото също е много добро. Защото има доста чужденци, а много от по-възрастните италиански волейболисти решават да слязат в по-долно ниво, където да приключат кариерите си. Четох по вестниците, че съм имал италиански паспорт – това не е вярно. Аз съм българин, просто така протече животът ми.
- Какво е да сте син на Боре Кьосев – пречи или помага?
Велизар: Това е стимул. Никога не ми е пречило. Аз играя, а родителите никой не си ги избира. Много го обичам и уважавам като човек и като спортист.
За мен е голям плюс, че той ми е баща
- Допитвате ли се до него?
Велизар: Не много, да си кажа честно.
- Боре, по-трудно ли е да гледате сина си на игрището, отколкото вие да сте там?
Боре: Трудно е, емоцията е огромна. Не съм го гледал много, защото, докато той ходеше на училище, аз се опитвах да правя собствен бизнес и да градя дом. Там съм го изпуснал много. Но винаги трябва да жертваш едното, за да имаш другото. Майка му пое сериозно нещата, за да завърши успешно в Италия. Когато беше съвсем малък, и аз, и майка му нямахме почивен ден и не можехме да му обърнем внимание. Не можах да му помогна да израсне чисто спортно-технически, защото бяхме разделени. А той има всички дадености да бъде голям волейболист. Сега се опитвам да наваксам и да му бъда полезен с каквото мога. Надявам се да му оставя бизнеса си един ден, защото спортът е до време. Негово е решението да се върне в България и да приключи именно тук кариерата си.
- Велизаре, наскоро баща ви отпразнува 50-годишнина. Как виждате себе си на 50?
Велизар: Искам да създам семейство. Със сигурност това ще е най-важното.
- Боре, отпразнувахте с много гости юбилея през лятото. Винаги ли сте бил такъв купонджия?
Боре: Изобщо не съм ги усетил тези 50 години. Целият ми живот е бил такъв - винаги съм контактувал с хората. Това е начинът ми на живот. Уважавам рождената си дата - този празник е свят. Винаги рождените ми дни са били най-малко с 50 човека, тъй като имам много приятели и познати. Тази година беше голям купон – все пак 50 години са 1/3 от моя живот
- Велизаре, пречат ли забавленията на спорта?
Велизар: Не. Човек трябва да търси контакти и извън залата, които ще са полезни един ден. Когато си на игрището, трябва да контактуваш. Така е и извън залата. Излизам, но гледам да има равновесие със спорта - винаги след мач. Съобразявам се от професионална гледна точка, но е нормално да ми се ходи по заведения.
- Братовчед ви Злати Кьосев е либеро на Левски Волей. Мотивиран ли сте повече, че ще играете срещу него?
Велизар: Датата 3 декември е записана вече в календара. Ще чакам с нетърпение, защото това ще е уникално за нашето семейство.
- Кога ви в било най-трудно?
Велизар: Няма лесно, когато си спортист. Човек, който търси лесното, не е концентриран максимално в това, което прави. Аз се старая максимално всеки път, когато влизам в залата. Винаги трябва да си подготвен. Забелязвам огромната критика в България, която следва играчите от всички спортове. А тук има невероятни таланти. Един спорт като футбола например в България дава много по-малко таланти, отколкото волейбола, но има страхотна реклама. Понякога дори незаслужена. Гарантирам, че във волейбола има много добри момчета, които работят всеки ден. Можеш да научиш нещо и от този, който е на 18, и от този, който е на 40.
- Много пъти сте казвали, че сте религиозен човек. Помагала ли ви е вярата?
Боре: Много неща за някои са случайности, но за мен са закономерности. Роден съм на село, били сме по-бедни и от най-бедните
Кръстен съм в стара църква - от 1848 година. А по онова време да си кръстен в черквата не беше много добре прието. След това нещата така се промениха, че Господ или някаква сила от природата ми помагаха да вървя напред. Аз съм единственият волейболист, който лично е получавал покана от папа Йоан Павел II. Винаги съм вярвал, че има нещо по-силно и по-различно от хората. Освен труда и вярата, трябва да имаш и късмет в този живот. Имах честта да бъда талантлив, да имам желание да работя и да се стремя към върха. Когато ми е било трудно и с години съм мислел как да постъпя, просто ми е бил показван правилният начин. Вярвам, че има сила, която ни крепи и е необяснима. Майка ми два пъти е ходила при баба Ванга. И двата пъти нещата, които тя е казала, са се случвали. Имам достатъчно причини да съм вярващ, а човек без вяра няма как да върви напред.
- Плачете ли?
Велизар: Мъж, който не плаче, не е мъж, според мен.
Боре: Много често ми се е случвало – от радост, от мъка, от злоба, от силна емоция. Ако някой каже, че не е плакал, значи няма чувства. Плакал съм след мачове, при победи и загуби. Плакал съм и когато съм се чувствал неразбран.
- Велизаре, какво стана с италианската ви приятелка?
Велизар: Вече няма италианска приятелка. Има българка.
- Това значи ли, че българките са по-красиви?
Велизар: Да, имат нещо по-различно, по-специално.
Б.К.: Това, което ми каза той в един по-обстоен разговор, беше: “Баща ми, сега разбрах защо не искаш да ходиш в Италия”. Българките били по-красиви.
- Заведението ви се казва “Сладък живот”. Сладък ли е животът ви?
Велизар: Животът е такъв, какъвто си го направим. Ние сме си го направили малко по-сладък. Ама трябва да познаваш и горчивото, за да можеш да оцениш хубавите работи.
Боре: Съгласен съм. За да постигнеш това нещо, трябва да се скъсаш от работа и да се лишиш от много неща. Имал съм рождени дни, когато не съм можел да остана с приятелите си, защото на другия ден имам мач. Случвало се е в Италия да играя на 1 януари. В най-хубавите си младежки години съм работил по 12 часа. Това те кове. За да ти е сладък животът, трябва да работиш здраво и да оставиш диря.
Радина Симеонова, 7 дни спорт
ФОТОГАЛЕРИЯ от 50-годишния юбилей на ГОЛЕМИЯ БОРЕ КЬОСЕВ - ТУК!!!
СНИМКИ: ИЛИЯ СТОИМЕНОВ, SPORTAL.BG
Още по темата
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)