През лятото Георги Иванов - Гонзо привлече с големи надежди от Берое Тодор Христов, преборвайки се с конкуренция на ЦСКА, чийто шефове почти го бяха взели още през зимата. Мениджърът на "сините" се радваше, че е намерил достоен заместник на Жоазиньо, който през януари премина в Краснодар и остави голяма дупка на лявото крило на "Герена". 23-годишният бързак, юноша на столичния Септември, пристигна със самочувствието и усещането, че ще бъде основен футболист след отличния сезон в състава на Илиан Илиев. Гонзо бе сигурен, че има ново ляво крило и трябва да се концентрира върху другите постове, които му бяха проблемни.

Още от лагера в Правец Христов беше налаган за титуляр в тактическите занимания с тези, които се очакваше да бъдат стартовите 11. На първата контрола с Локомотив (София) в "Надежда" той започна от първата минута, но престоя на терена до почивката и не се запомни с нищо. Последва лагерът в Линдабрун, където Тодор отново беше налаган, но просто се беше сковал и дори на тренировка не показваше малка част от качествата си, които му помогнаха да стигне до Левски. Вярно е също така, че подобни натоварвания бяха нещо ново за него и на тестовете се видя, че е един от футболистите с най-лоши показатели и е доста преуморен.

След слабите игри в първите проверки в Австрия той загуби доверието на Гонзо в четвъртия мач с Амкар, когато Иванов реши да заложи на евентуалните 11, с които ще започне сезона. Още преди двубоя той съобщи на футболистите, че ще играят по 70 минути. Христов обаче разочарова и бе заменен още на почивката. Освен че бе обезличен от Захари Сираков, крилото на Левски дори контузи Георги Пеев с остро влизане отзад.

Така в следващия мач със Словачко Христов вече беше резерва, а в последната контрола с Ашдод отново бе оставен на пейката, но пък контузия на Христо Йовов на загрявката му отвори нов шанс. Именно срещу израелците бившият играч на Берое проби и центрира на два пъти - нещо, което не се бе случвало преди това в контролите.

Христов обаче вече бе загубил доверието на Гонзо, който толкова много се натискаше за него. Бившата деветка остана разочарован от футболиста, който пък бе още по-разочарован от старта на сезона и факта, че в Търнава дори не бе в групата, а трябваше да гледа резила на своите колеги от официалната трибуна.

Няколко дни по-късно на старта от "А" група срещу Славия той пак не игра, но пък след това изненадващо се появи сред титулярите срещу Черно море във Варна. В Морската столица се видя, че само за няколко седмици самочувствието на Христов е достигнало дъното. Пристигналият за 200 000 лева от Стара Загора футболист почти нямаше точно отиграване. Крилото действаше прибързано, а това не му помага, а напротив - това е неговият най-голям враг. Още в Австрия се видя, че проблемът на иначе възпитания и винаги усмихнат Христов е психологически. 23-годишният играч има желание да покаже най-доброто от себе си, но не успява да се отпусне. Затормозен от този факт, вместо да изплува, той слиза още по-надолу. "Какво се случва? Как играеше в Берое, а тук не можеш да отлепиш дори на тренировка? Говорихме едни неща преди мача във Варна, а защо не ги направи?", са въпросите на Георги Иванов към футболиста с №21 на "сините",  който и на "Тича" бе първия заменен още в 55-ата минута. Срещу Монтана отново не игра, въпреки че загрява още от първата част до 80-ата минута, когато бе направена третата смяна (б.а. - въпреки липсата на четирима титуляри и Дарко Тасевски). Тогава той отново получи звучен шамар от треньора си, който му показа, че не разчита на него дори в тези срещи.

Днес отново едва ли ще се разчита на него, след като конкурентът му Симеон Райков е фаворит за титуляр срещу бившите си колеги от Ботев (Враца).

Христов се надява силно да се повторят нещата от преди година, когато Илиан Илиев го остави на пейката в началото на сезона срещу Рапид (Виена), но след това той си извоюва заслужено титулярно място и се превърна в една от звездите на заралии. Играчът обаче трябва да се пребори с тежестта на синята фланелка. Преди всичко лявото крило трябва да се опита да се отпусне и да проумее, че футбол със страх не се играе. Всеки бърка и няма безгрешни, но без да търсиш топката и да опитваш нестандартни отигравания, няма как да стане каквото и да е, най-вече за футболист на неговия пост.

Младокът трябва да повярва в своите възможности и да заиграе футбола, който практикува през последния сезон, ако иска да има бъдеще на "Герена".

Естествено, преди всичко той трябва да изпълнява указанията на Гонзо, но и при грешка да не се притеснява от виковете на своя мениджър, който пък също трябва да разбере, че футболистите му имат нужда да усещат и неговата вяра в тях, за да дадат най-доброто от себе. В противен случай Тодор ще има съдбата на своя адаш по фамилия Георги Христов, който също дойде на "Герена" с големи очаквания и надежди от страна на фенове и ръководство, но не успя да се отърси от напрежението да бъде играч на един от двата гранда на България и след два сезона в Левски сега не блести дори в Славия.