Отпадането на ЦСКА в полуфиналите на първенството от Пирин Балканстрой ме огорчи много, но не ме изненада. Болката е огромна, бил съм играч и ръководител в този клуб, а сега и синът ми Велизар играе там. Крахът на този модел обаче беше предизвестен. Играчите не са получавали заплати от година и половина. Цяло чудо е, че тези пораснали момчета като Ники Иванов, Евгени Иванов и Ивайло Стефанов издържаха и до тази фаза. Ситуацията в ЦСКА определено не е това, което трябва да бъде. Необходима е много работа и големи промени на всички нива, за да се оправят нещата и ЦСКА да се върне на мястото си. Говоря предимно за мъжкия отбор, защото жените се справят добре. Вадят състезателки от школата, докато в мъжкия тим новите лица липсват.
От друга страна е положителен факт, че на финала ще играят Пирин и Марек. Това са клубове, в които работят млади треньори с модерни виждания и неслучайно и двамата - и Найден Найденов, и Мирослав Живков, са сред помощниците на Радостин Стойчев в националния отбор. Парадоксално, но във волейбола се наблюдава обратна на житейската логика. Вместо в София, най-добрите кадри бягат в провинцията. Голямото изключение е треньорът на Левски Георги Петров, който постигна максимума с кадровия потенциал, с който разполага. Стискам палци ЦСКА да се върне на правилния път и 2012-а, през която според календара на маите ще настъпи краят на света, да не се окаже последна за любимия ми клуб.
Спортлайн