Малко повече от десет години след последната си шампионска титла Спортинг е в стремително падение. Преглед на класиранията в предното десетилетие подсказва, че “лъвовете” са избледняваща сила, а концепцията за португалска Голяма тройка е минала времето си. Изтече по-малко от седмица, откакто Фито Ринаудо каза, че “е трудно да станеш сутрин и да идеш на тренировка” с отбора си, когато той не спори за трофеи. Затова моментът изглежда подходящ да се разсъди върху упадъка на “верде-е-бранкуш” и ефекта му върху Примейра Лига.
Крайното класиране между 2002 и 2012 г. говори само по себе си, като 3-тият в лигата все повече се отдалечава от шампиона. Между 2001/02 и 2006/07 разликата е средно 10 точки, а между 2007/08 и 2011/12 се увеличава със средно 7 точки на сезон до цели 17. Представящият се под очакванията Спортинг несъмнено допринася за този феномен, а поглед към таблицата днес потвърждава, че идеята за Света троица в Португалия е вече минало: “зелено-белите” се лашкат в средата, а Бенфика и Порто се борят за титлата.
Ако се върнем назад към 2001/02, ще видим много различна картина. Спортинг бе шампионът, а късащият мрежи бразилец Марио Жардел водеше отбор със запленяваща смеска от младост (Кристиано Роналдо, Угу Виана и Рикарду Куарешма) и опит (Паулу Бенту, Жоао Пинту и Андре Круж). Под вещото ръководство на румънския треньор Лашло Болони лисабонци завършиха на пет точки пред Боавища и изглеждаше, че няма как да не се насладят на продължителен етап на успехи.
ОГРОМНА ДУПКА ДО ВОДАЧИТЕ
Онези дни днес са само мътни спомени, докато Спортинг е изправен пред много различна действителност. В момента тимът е на 10-о място в лигата, на огромната разлика от 34 точки зад градския си съперник. “Лъвовете” може и да имат златна карта за Голямата тройка, ала (ако включим и крушението през този) са били на нивото си само веднъж в последните четири сезона. Тогава, през 2010/11, завършиха 3-ти, но пак на 36 точки зад шампиона (Порто).
Е, един Спортинг реално стои 3-ти в Примейра Лига, ала това са северняците от Спортинг Брага. Те изживяват розов период в своята история и са може би най-големият печеливш от упадъка на “верде-е-бранкуш”, като този сезон за втори път играха в Шампионската лига. Брага наистина привлича повече светлината на прожекторите, обаче е доста далеч от утвърждаването си като член на Голямата тройка, като в момента изостава от Бенфика на цели 18 точки.
Което ни връща обратно към отсъствието на конкурентоспособен Спортинг и към въпроса дали тимът може да си върне традиционната роля в португалския футбол.
Корените на настоящите проблеми на “Жозе Алваладе” не са трудни за проследяване. Бедственото управление на Годиню Лопеш като президент вероятно бе най-същественият фактор и, макар че той напусна, клубът още се окопитва след неговата ера. Липсата на стабилност в управата на Спортинг напоследък се отрази и на пейката: настоящият треньор Жезуалду Ферейра е 9-ият на горещия пост след уволнението на Паулу Бенту през 2009 г.
Да нямаш стратегия очевидно бе стратегия за клуба и някои от финансовите сделки бяха отчаяни ходове: Даниел Карису бе продаден на английския Рединг за по-малко от милион евро, а португалският национал Жоао Перейра отиде във Валенсия миналото лято за само 3,5 милиона.
Нестабилността и лошото управление със сигурност оказаха негативно влияние и на игрището, където футболистите се представят под очакванията вече твърде дълго време. Има и изключения от правилото, например вратаря Руи Патрисиу, ала отборът сега сякаш единствено изсмуква жизнените сили от големите си таланти.
Нападателят Рики ван Волфсвинкел е може би най-яркият пример – холандецът се превърна от световна класа в бедствие за само по-малко от един сезон. Перуанецът Андре Карийо е друг, който в момента не оправдава очакванията, докато бившето дете чудо на Барселона – Хефрен, играе рядко, камо ли да оправдава платените за него и качествата му цена от 12 млн. евро.
АКАДЕМИЯТА ДАВА НАДЕЖДА
Може би най-добрата карта на Спортинг за измъкване от настоящата бъркотия идва, и това не е изненада, от клубната академия. Началото на славните кариери на Роналдо, Фиго, Нани и Паулу Футре бе изковано там, а според показаното в НекстДжен Сериите сегашното поколение също обещава да се появят аса от ръкава.
Роденият в Англия Ерик Дайър е такава пътеводна светлина, а представянето му в първия отбор след пробива там е една от искрите в иначе мрачния сезон. Вундеркиндите Жоао Мариу и Брума също са се запътили към върха, а Спортинг трябва да развие докрай тази нова вълна от талант, като направи така, че да не осребрява твърде рано подобни млади перли.
Може би играчи като Ринаудо ще могат да се мотивират със съзнанието, че дупката между Спортинг и традиционните му съперници нараства все повече и повече година след година.
Стивън Джилет, PortuGOAL.net
Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.