Денят, в който Фъргюсън разплака Моуриньо

“Той плачеше! Плачеше!”

На 8 май 2013 г. хората, работещи за Gestifute – най-голямата мениджърска компания във футболната индустрия, започнаха деня си в непознато до момента състояние на трескава възбуда. Жозе Моуриньо безспир звънеше на служителите. Неговите представители го бяха чули да ридае шумно и се размърдаха. Най-страховитият човек във фирмата бе разбит.

Новината, че Сър Алекс Фъргюсън е номинирал Дейвид Мойс за свой наследник начело на Манчестър Юнайтед, предизвика земетръс. Юнайтед – най-високо оценяваният клуб на планетата от финансовите институции, е голямата имперска корона във футболния маркетинг, а постът на мениджър там, заеман 28 години от един великолепен патриарх, има митична стойност.

Жорже Мендеш – президент и собственик на Gestifute, завърза повече контакти на “Олд Трафърд” от всеки друг агент. Никой не бе водил повече и по-особени преговори с Фъргюсън. Никой не бе подготвял по-внимателно почвата, нито бе представял по-усърдно пред медиите идеята, че вече има предначертан наследник.

Ако пропагандният ефект се бе задълбал в съзнанието на един човек, това бе именно у самия претендент. Моуриньо, окуражен от своя агент, бе повярвал, че за него Фъргюсън е, освен съюзник, също приятел и кръстник. Бе се убедил, че ги свързва истинско доверие. Мислел, че фамозната му колекция от трофеи – двете Европейски купи, седемте шампионски титли и четири купи на различни страни, съставят недостижим за останалите претенденти фактор за предимство. Когато разбрал, че Фъргюсън е избрал Мойс – мениджъра на Евертън, го превзело страховито неверие – та този не е печелил абсолютно нищо!

Моуриньо е запленен от луксозните часовници. Не използва само тези на спонсориращата клубовете му марка. Колекционира ги страстно. Твърди, че на китката си не може да носи какъвто и да било друг предмет. Държи на теорията за най-личната нужда онова, което се докосва до кожата ти, да е уникален инструмент. Единствен по рода си.

Този следобед се готвел за лагерсбор с отбора преди мача от 36-ия кръг в Ла Лига срещу Малага на “Сантиаго Бернабеу”. Бил превзет от мъка. Знаел, че репутацията му на харизматичен лидер е увредена, и отдавал това на престоя си на Чамартин. Поведението на испанците му се струвало потисническо, ръководството на клуба така и никога не оправда очакванията му, а и му бе писнало от футболистите. Бе ги обвинил в нелоялност пред президента Флорентино Перес и за да им демонстрира своето неуважение, реши да не сподели с тях автобуса и да плати сам хотелската си стая – разделен от състава като символичен жест.

Посрещна го група от радикалните привърженици “ultras sur”, разпънали 20-метров плакат точно до входа на “Шератон”. “Моу, обичаме те!”, бе изписано на него. Когато автобусът паркира и започнаха да слизат играчите, един от ултрите, скрит зад плаката, изрази общото усещане в най-насилствения сектор от трибуните: “Касийяс, спри да портиш и ходи се ш..ай отзад!”

Подозрението, че Касийяс – капитанът и най-представителният за социалната маса мадридисти футболист, е портаджия и лошо влияние, бе изведено на бял свят от Моуриньо в ядрото на клуба и около него. Служителите и съветниците на Флорентино Перес твърдяха, че треньорът от месеци настоява какъв гибелен характер има вратарят.

Някои медии дадоха ехо на тези версии, без който и да било авторитет от “Бернабеу” да си направи особен труд да им противоречи. Дебатите се разпространиха до нощните риалитита, телевизионните дневници и радио толкшоутата. Всеки си имаше мнение, което да изкаже публично, с изключение на Касийяс. Неговото мълчание бе достатъчно за част от феновете да го обявят за виновен.

За капак на дискредитиращата кампания мениджърът свика пресконференция същия ден по обед, загатвайки, че вратарят опитвал да манипулира треньорите, за да си спечели титулярното място по непочтен начин.

Обстановката в хотела онази вечер бе мрачна при започването на противоречивите слухове за оттеглянето на Фъргюсън. Уебстраниците на “Мирър” и “Сън” предлагаха тревожна гледка. Португалецът бе сигурен, че ако Сър Алекс вземе подобно решение, ще му се обади, най-малкото за да му съобщи. Но нищо. Според помощниците му от Gestifute, не получил дори смс.

В продължение на часове го налегнала неудържима агония. Звънял телефони до зори на британски журналисти и приятели в опит да потвърди информацията. Мендеш разбрал веднага истината, ала не се осмелил да му я каже в пълен вид. Не искал да му съобщава, че никога не е имал и най-минимален шанс за поста. Друг служител на Gestifute казал на Моуриньо, че Мойс окончателно е обявен за наследник.

Мъчел го споменът за интервюто на Сър Боби Чарлтън за “Гардиън” през декември. Разсъжденията на легендата и член на борда на директорите на “червените дяволи” му бяха причинили голяма несигурност. “Един мениджър на Юнайтед не би направил онова, което Моуриньо стори на Тито Виланова – изстреля Чарлтън, спомняйки си за пръста в окото. – Той е наистина добър треньор, но не бих стигнал по-далеч.” По отношение на въпроса за това колко самият Фъргюсън по собствени признания се възхищавал на португалеца, ветеранът разкри, че това е измислица: “Не му харесва особено.”

На сутринта звъннал на Мендеш да го накара спешно да влезе във връзка с Юнайтед. Искал до края агентът му да пресира английския клуб да блокира всякаква операция. Бил акт на отчаяние. И двамата знаели, че Мендеш е пуснал на пазара Моуриньо от една година, а изпълнителният директор на “червените дяволи” тогава Дейвид Гил имал редовни разговори с Gestifute, та бил наясно с разположението на наставника. Но не се интересувал от него за мениджър.

На Мендеш вече му било казано през октомври 2012 г., че първият избор на Фъргюсън бил Джосеп Гуардиола. Били му обяснени и причините. В Gestifute посланието от един директор в Юнайтед кънтяло като тъпан: “Проблемът е, че когато на Моу не му вървят нещата, не спазва политиката на клуба. Спазва политиката на Жозе.”

Онова, което най-много наранило Моуриньо, бе общественото мнение, че е станал за смях. Чувствал се измамен от Фъргюсън и се страхувал, че вече могат да престанат да гледат сериозно на него. В продължение на години пропагандният апарат на негово разположение разпространяваше тезата за едно приятелство, което сега се разкриваше като чиста фантастика. За да задвижат фронта, от Gestifute посъветвали видния си клиент да каже, че вече е знаел за решението, тъй като му е било съобщено от Фъргюсън.

На 9 май човек от компанията се свързал с португалския спортен всекидневник “Рекорд”, за да разкаже, че шотландецът е предложил своята корона на Моуриньо преди четири месеца, ала той отказал, тъй като жена му предпочитала да живее в Лондон и затова в крайна сметка се е решил на завръщане в Челси. Същевременно наставникът даде интервю за “Скай”, в което обяви, че Фъргюсън го е държал непрекъснато в течение на намеренията си, но никога не му е предлагал поста си, тъй като знаел отлично за желанието му да тренира Челси. Непланирани противоречия...

На 16 май имало ново противоречие. Наставникът заложил във финала на трима централни полузащитници (Лука Модрич, Чаби Алонсо и Сами Кедира) и така забил на десния фланг най-съзидателния си играч Месут Йозил, а според играчите била нужна ширина и дълбочина в тази зона. Те настоявали там да играе някое типично крило като Анхел Ди Мария, Йозил да играе в центъра, а Модрич да бъде върнат на позицията на Кедира, тъй като не очаквали Атлетико да ги атакува много, особено на “Бернабеу”. В крайна сметка обаче се подчинили.

Тактическите разбори на Моуриньо винаги са се характеризирали с хипнотично въздействие. В тези минути той се тресе и предава всяка своя идея като че с най-крайните си нервни окончания. В този ден това не се случило. Доста време прекарал в кабинета си, с тъжни очи, потънал, блед, меланхоличен. Играчите били погълнати от съмнения. Някои го изтълкували като чист непукизъм, други видели мениджъра като наистина изгубен – сякаш от устата му излизали думи, които сам той не разбирал. “Приличаше на холограма”, спомня си един от присъстващите. “Само дето не се прозя”, споделя друг.

Залата потънала в напрегнато мълчание. Треньорът предлагал на дъската играчите да правят нещо, което не са тренирали цялата седмица преди мача. Неразбираемо, но често срещано явление в последните месеци. Посочил им, че след години практикуване на тази схема трябва така да са я възприели, че да не се налага да я тренират. Стигало им само обяснението как да се движат в атака. По стар обичай на плещите на Йозил се стоварили най-трудните задания: да покрива фланга си при загуба на топката и да влиза към центъра за свръзка с Модрич при връщането й.

Не бе изненада, че Атлетико обърна мача и сложи край на дългата си серия без победа в дербито, а Моуриньо получи и червен картон. Късайки с протокола, той не отиде в ложата да получи от крал Хуан Карлос плакета за треньора на падналия отбор. Качи се помощникът му Айтор Каранка, оставен сам от шефа си и изгубен. Щом го видя, монархът се обърна към президента на испанската федерация Анхел Мария Вийяр: “На този ли да я дам?”.

Никога в историята на Реал Мадрид не е имало по-могъщ или по-нещастен треньор; нито по-желаещ да прекрати договора си с клуба; нито по-щастлив да може да сложи край на едно приключение, превърнало се в бедствие.

“Това е най-лошият сезон в кариерата ми”, каза той.

Диего Торес

(Текстът е изваден ексклузивно във вестник “Ел Паис” от книгата на журналиста “Пригответе се да загубите!”, глава I “Плач”.)

Следвай ни: