)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Каквото и друго да си мислят хората за мениджъра на Челси Жозе Моуриньо, дори и най-крайните му критици не могат му отрече смелостта да взема големи решения.
По време на първия си етап на “Стамфорд Бридж” през 2006 г. закова на пейката Андрий Шевченко, който бе докаран лично от клубния собственик Роман Абрамович, и то с рекордна трансферна сума. Три сезона по-късно, вече в Интер, разкара Марио Балотели, местния вундеркинд, след скандал в полуфинала на Шампионската лига с Барселона. А миналия сезон в Реал Мадрид заби на резервната скамейка капитана и жива легенда Икер Касийяс, стигайки дори до там да вземе негов наследник през януари.
Ето защо може би не бива да се изненадваме, че при завръщането си на “Стамфорд Бридж” това лято Моуриньо взе поредно голямо и дръзко решение. Такова със сигурност е изваждането от групата на несменяемите титуляри на Хуан Мата, избиран за футболист №1 на Челси за последните два сезона.
За разлика от някои от предходните случаи, този път не ставаше въпрос за спадаща продуктивност. Мата вкара 32 гола от позицията на офанзивен халф предните две години, при това често в ключови моменти – “сините” спечелиха Шампионската лига, Лига Европа и Купата на ФА в тази времева рамка.
Не изглежда и като Моуриньо да иска да вземе публично отношение спрямо играч с огромно его и силно влияние в съблекалнята. Тихият и интелигентен Мата никога не е виждан като проблемно хлапе, нито дори като лидер сред своите съотборници.
Вместо това става въпрос за класическата ситуация “индивидуалност срещу система”, поне според Моуриньо. Формацията не е променена – все още се разчита на 4-2-3-1, ала начинът, по който биват карани футболистите да интерпретират своите роли, със сигурност е.
Мата е изключително одарен технически, но не е особено бърз или атлетичен. Миналия сезон игра главно в центъра зад единствения нападател в 
отбор, който обичайно се защитаваше в дълбочина и рядко пресираше. Това го остави в огромна степен освободен от защитни задължения.
Моуриньо от друга страна се опитва да наложи по-интензивен стил, основаващ се на по-високо изнесена защитна линия, на пресиращи при липса на топката офанзивни полузащитници и на базирана на бързите преходи контраатака.
Мата не приляга естествено на такъв отбор. И, отгоре на това, поставяният често на фланговете миналия сезон Оскар получи централната роля на испанеца. Всичко това подсказва, че ако Мата иска да играе, ще трябва да се преобрази в крило.
“Искам да изградя Оскар като моята “десетка” – заяви Моуриньо в петък, използвайки стария евфемизъм за съзидателния централен полузащитник. – Искам другите двама играчи отстрани да се приспособят към тази действителност и да се научат да правят неща, които не са били готови да правят преди.”
Мата е играл на крилата в миналото – във Валенсия и в националния тим на Испания, ала при отявлено различна философия, основаваща се на владението на топката и контролирането на темпото. Нещо повече, на фланговете на Челси е тъпкано от конкуренти за място: от Вилиан (взет за 35 млн. паунда от Анжи) през Еден Азар (твърд титуляр миналия сезон) и Андре 
Шюрле (купен за около 20 млн. паунда от Байер Леверкузен), та чак до Кевин Де Брайне (обещаващо белгийско крило, завърнал се след сезон под наем във Вердер).
Това са доста хора за само две места, ако приемем, че Оскар е първи избор, а останалите четирима просто изглеждат по-добре вписващи се физически и атлетически в желаната от Моуриньо игра.
Въпросът се усложнява от факта, че Челси просто не показа особено добър футбол досега.
Преди съботната домакинска победа над Фулъм португалският мениджър бе направил най-лошия старт, статистически погледнато, от идването на Абрамович в клуба насам преди малко повече от 10 години и изсипването на стотици милиони за трансфери. А победата с 2:0 бе особено невпечатляваща, като “сините” си отвориха вратите към победата едва след меле към края на столичното дерби.
Мата не бе дори сред резервите...
Впечатляващото CV на Моуриньо и неговата история на “Стамфорд Бридж”, където спечели две поредни шампионски титли през 2005 и 2006 г., му осигуряват доста голям политически капитал в клуба. И, като всички мениджъри, той очевидно има право да внедри своята система и да направи избора на персонал, смятан от него за най-добрия. Все пак, ако нещата не сработят, неговата глава ще бъде заложена на пангара.
Любопитната част е обаче там, защо Челси не продаде Мата през лятото. Веднъж щом португалецът оцени играча и настоя да доведе трима други офанзивни халфове – Де Брайне, Шюрле и Вилиан, бе смислено да се вземат парите за испанеца. На 25 години и с предстоящо световно първенство идното лято, човек би си помислил, че Мата би убил за възможността да получи игрови минути другаде. Продажбата на Мата също така би помогнала на клуба да си върне повече от половината нетен разход за трансфери през това лято.
(Челси може все още да потърси раздяла с Мата през януари, ала цената му вероятно ще падне значително при липсата на игрови минути.)
Моуриньо твърди, че Мата “трябва да докаже” на него, че е достатъчно добър за титуляр. Предвид физическите дадености на испанеца и настоящите изисквания на мениджъра това е все едно баскетболен треньор да настоява 
пойнт гардът му да грабва по 10 борби на мач.
Ето защо това е едно потенциално главоболие, което клубът можеше да си спести през август, предлагайки Мата за продан. Независимо дали решението той да бъде запазен е взето от Моуриньо, Абрамович или някого другиго, то е едно от онези неща, които може да ги провалят в бъдеще.
Габриеле Маркоти, “Уол Стрийт Джърнъл”
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)