Преди олимпиадата в Атланта всички топяхме кила между ламарини заради Любо Ганев, спомня си бившият капитан
Да говориш с човек като Пламен Константинов винаги е удоволствие. За 17 години в националния отбор с номер 17 на гърба си Гибона е видял всичко във волейбола. Сега Пламен, който наскоро навърши 40, кове успешна треньорска кариера в руския Губерния. С бившия капитан на волейболистите ни говорим три седмици преди европейското първенство в Полша и Дания. Засягат се теми и извън спорта, на които Пламен отговаря компетентно, както винаги.
- Какво чувстваш, когато сега гледаш мачове на националния отбор? Има ли носталгия?
- Носталгия едва ли. По-скоро нахлуват спомени, и то повечето са хубави. Естествено не може да не ми тръпне нещо.
- Не ти ли се иска в дадени моменти да се съблечеш по екип?
- В никакъв случай. Това време вече е минало.
- Предстои европейско първенство. Докъде мислиш, че ще стигнат силите на отбора?
- Ще бъде много тежко европейско първенство с оглед на предварителната ни група. Отборите на Русия, Германия и Чехия са изключително трудни. В следващата фаза пък може да играем с Полша, което също няма да е леко, най-малкото защото това е домакинът. Важното е да достигнем полуфиналите и там вече ще мислим.
Надявам се
на нещо
голямо,
тъй като отборът има потенциал.
- Нормално ли е класните български треньори да работят в чужбина, а представителният ни отбор да се води от италианец?
- Тук важи максимата, че никой не е пророк в собствената си държава. У нас това е умножено по две. Не само успелите в спорта бягат зад граница. Това важи за почти всички сектори. В чужбина те получават удовлетворение и уважение. А това нещо България не им го носи, което е невероятен парадокс. Не може човек да не се чувства добре в собствената си държава. Тук се насява негативизъм към всичко хубаво. В България така и не се научихме, че успелите могат да теглят останалите след себе си, а не обратното.
- Живял си в много държави. Къде си се чувствал най-добре?
- Сега в Русия ми е добре. Обичам Гърция и, разбира се, Полша. Тази държава ми харесва заради това, което успя да направи с волейбола. Тя го издигна и започна да го продава по-добре от Италия.
- Ако беше треньор на националния отбор в момента, какво би променил?
- Аз не искам да се превръщам в критик.
Харесвам
работата на
Камило Плачи
и за мен той е невероятен професионалист. Дори аз бях един от хората, които преди и след олимпиадата в Лондон застанах зад него и бях на мнение, че той трябва да води тима. Иначе що се отнася до отделните елементи, според мен трябва да подобрим успеваемостта на сервиза си и всичко ще тръгне по-леко. Просто трябва да затрудняваме противника повече с началния удар.
- Има ли място Андрей Жеков в този отбор?
- Андрей Жеков винаги има място в този отбор. За момента обаче му липсва игрова практика. Все пак той не е пипал топка една година и това няма как да не даде отражение. Реално един разпределител става добър след 30-ата си година. И тогава вече не става въпрос за физика и подаване, а за поглед и добра идея за играта. Смятам, че догодина той може пак да попадне в отбора.
- Кой е най-тежкият мач в кариерата ти, който никога няма да забравиш?
- Мачът с Полша на световното в Япония през 2006 г. Резултатът е 1:1 и водим с 23:21. Очаквах да ми вдигнат топката, но не я получих. Ако бяхме прескочили поляците, можеше да станем световни шампиони.
Ние бяхме
единствените,
от които се
страхуваха
бразилците
Просто им бяхме неудобни, а определено тогава имахме отбор за световна титла.
- След мача каза ли нещо на Адрей?
- Не, защото в такива моменти е тежко. Аз вече бях в последните си години като състезател. Знаех, че в напечена ситуация трябва да се гласува повече на опита, отколкото на физическите качества. Да – разочарованието след мача с Полша го имаше. Но на следващия ден бяхме на другия полюс на емоциите, след като спечелихме бронзовите медали. Това също беше голяма крачка.
- А на клубно ниво за какво съжаляваш?
- Със сигурност, че не успях да спечеля Шампионската лига. Там имам всичко – индивидуални награди, втори и трети места, но не успях да стана първи.
- По твое време тренировките на националния отбор преминаваха в постоянни закачки. Как постигахте тази атмосфера?
- Не бих казал, че през цялото време беше така. Всичко зависеше от различните треньори. Едни залагат на физиката, други на - техниката. Трети пък бяха добри психолози или водеха перфектно мачовете. Атмосферата се създаваше в зависимост от треньора.
- Коя случка в националния няма да забравиш?
- Много са, но ми изплува една. Преди олимпиадата в Атланта 1996 бяхме на лагер в "Спортпалас" във Варна. Тренирахме в една ламаринена зала, в която температурата беше около 50 градуса. Обясниха ни, че в Атланта било много горещо и трябвало да свикнем да играем на високи температури. Оказа се обаче, че всичкото това упражнение се прави, за да може Любо Ганев да отслабне.
Аз станах
80 кила
и приличах
на вейка
Любо успя да свали до 116 килограма, като през няколко дни идваха да го теглят от София. В Атланта обаче се оказа, че залите са с климатици и температурата е около 20 градуса. Накрая ги карахме да ги изключват, защото наистина бяхме свикнали да тренираме на жега.
- Като състезател се бореше за различни каузи, още ли си бунтар?
- За да бъдеш бунтар, трябва да има срещу какво да се бунтуваш, но не само да го правиш просто така, но и да разполагаш решения на проблема, от който си недоволен. А
в България
няма хора
с решения
- Спрягаха те за национален треньор на Русия. Би ли приел подобно предизвикателство?
- Естествено. Най-малко щях да натрупам много сериозен опит. Пък кога друг път би ти се отдала възможност да водиш националния отбор на Русия. Такова предложение може никога да не дойде. Но, общо взето, всичко беше в сферата на предположенията. Имаше разговори с мен от шефове на руската федерация, но аз бях сигурен, че за треньор ще бъде избран руснак.
- Националният отбор на България още ли стои на преден план?
- Той винаги ще стои на преден план, стига предложението да дойде в правилния момент. Преди олимпиадата в Лондон определено не беше такъв. Просто нямаше да бъде честно да поема отбора. Получих предложение на няколко пъти, но отказах. Нов треньор би объркал отбора с нови виждания, тактики и т. н. Трябваше тима да се води от човек от стария щаб и аз бях твърдо на това мнение.
- Защо всички скандали в отбора ни стават в навечерието на олимпийски игри?
- Грешни виждания и от двете страни.
Олимпиадата
е спирала войни,
а ние не можем
да се разберем
Това е недопустимо. Просто това преди Лондон не беше нужно.
- Ако ти беше капитан в този момент, какво щеше да кажеш на Матей Казийски?
- Щях да се опитам да запазя явлението "Казийски". Такъв волейболист се ражда веднъж на 50 години. И щях да го запазя за бъдещето на българския волейбол. В никакъв случай не искам да оспорвам неговите аргументи. Но Матей и Радо Стойчев трябваше да останат за олимпийските игри, а след като там направят нещо голямо, тогава на базата на резултатите да започнат да изискват.
- Питат ли те още за допинг скандала, в който те забъркаха преди олимпиадата в Пекин?
- Постоянно. Аз намерих истината за себе си и няма смисъл повече да коментирам, тъй като на хората вече им е писнало.
- Съжаляваш ли, че през 2009 година се пусна в изборите от листата на НДСВ?
- Какви са целите на водения от теб отбор Губерния през новия сезон в Суперлигата на Русия?
- Да съхраним позициите в евротурнирите. Увеличиха ни бюджета, което е положително.
ТОВА Е ТОЙ
Пламен Георгиев Константинов е роден на 14 юни 1973 г. в София. Висок е 202 см и като състезател игра на поста посрещач. Неговият брат Юлиян Константинов е известен оперен певец, а родителите им - Георги Константинов и Ева Дойчева, също са играли за националните ни отбори по волейбол.
Пламен започва кариерата си през 1985 г. в школата на Левски, но отбива военната си служба в Славия. След казармата остава състезател на "белите", а първият му трансфер е в Унгария - в Чепел, където изкарва сезон 1994-1995. Играл е още за Джоя дел Коле (Ит, 1995/1996), Арис (Гър, 1996/1997), Емлякбанк (Тур, 1997-1999 г.), Орестиада (Гър, 1999/2000), ПАОК (Гър, 2000/2001), Ираклис (Гър, 2001/2002, Олимпиакос (Гър, 2002/2003), Панатинайкос (Гър, 2003/2004), Tур (Фр, 2003/2004), Монтикиари (Ит, 2004/2005), Йестжембски (Пол, 2005/2006), Газпром Сургут (Рус, 2006/2007) и Ираклис (Гър, 2007-2009 г.).
Дебютира като треньор през 2010 г. и извежда Зиратбанк до Суперкупата на Турция. През 2011 г. поема Газпром, а от миналата година е начело на друг руски отбор - Губерния.
У нас е шампион с Левски и Славия. Има 6 титли на Гърция и два пъти е определян за най-добър състезател в местното първенство. През 2004 г. печели титлите в две държави - след Гърция подсилва за плейофите Тур (Фр) на Владимир Николов. В последния му сезон с Ираклис стига до финал в Шампионската лига, но губи от Тренто. Пламен печели приза за най-добър посрещач.
Разбиват му сейфа,
тарашат му къщата,
крадат му колата
На Пламен определено не му върви, когато е в България. Тази година апаши задигат колата на легендата, след като миналата апартаментът му е бил ограбен.
„За да допълня картинката, ще добавя, че по-миналата година ми разбиха трезора, в който имах определена сума. Но както се казва, "Нашата полиция ни пази". Истината, е че в България търпя само негативи. Въпреки това обичам да се прибирам всяко лято заради близките и емоциите покрай националния“, споделя Константинов.
НИКОЛА ШЕНТОВ, "Меридиан Мач"
Последвайте каналите ни в:
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)