Десетина дни преди началото на шампионата в Серия А, макар и при все още отворен трансферен пазар, вече се преценяват и анализират стойностите на съставите, които ще се борят за скудетото. Нищо не бива да бъде категоризирано с лека ръка към момента, както показа и случаят с Фиорентина: този тим само допреди дни бе наглед невъзможен за спиране кандидат да свали Ювентус от трона благодарение на пристигането на Марио Гомес, а днес, след провали извън граница, предизвиква тревожна аларма.
Това идва да рече следното: през август бързо може да се сменят парещото слънце с яростната буря. И вече съществува усещането, че един от нашите най-престижни клубове, макар и очакващ скорошни инвестиции, няма да успее да направи нужния скок в качеството, за да се върне към времената на славния требъл.
Говорим за Интер на Валтер Мадзари, който поемаше шамари от всички посоки, излагайки на показ всичките си ограничения – те не са тактически, а технически. В смисъла на това, че съставът обедня точно както и своя президент Масимо Морати, към когото се приближи с оферта индонезийският магнат Тхохир.
Там вече е Мадзари – един от най-добрите италиански треньори, доказан от резултатите: историческо спасение на Реджина (въпреки хендикапа от 11 точки), финал за Купата на Италия със Сампдория, 2-ро място в шампионата с един обновен и реконструиран Наполи.
Специалистът от Ливорно винаги бе търсил, поради разбираема лична амбиция, работа в някой от исторически големите клубове в калчото: Интер, Милан или Ювентус. Обстоятелствата обаче го отведоха в ръцете на Морати в годината на реконструкция или може би в завършека на една епоха точно преди предаването на властта.
Ето това е едно съмнение, което ще ни съпътства през целия сезон, както и запитването, на което само наставникът ще има логичен и обоснован отговор: Мадзари, кой те накара да го направиш?
Алберто Далла Палма, “Кориере дело Спорт”