Ивет Лалова: Тъжно ми беше като гледах финала на 200 метра

- Две девети места, веднъж една и веднъж две стотни ви разделиха от финалите съответно на 200 и на 100 метра...
- Така е. Деветото място сякаш е най-неприятното. Почти си във финала, ама не си в него. Както се казва - не отстъпваш на тези, които са се класирали за него, а го гледаш от трибуните. По-неприятно е дори от четвъртото място, което пък е последното преди медалите. Явно 2013 година не е достатъчно късметлийска за мен.
През зимата станах четвърта на 60 метра на европейското в Гьотеборг. Сега пък тези две девети места. Но като цяло сезонът е успешен за мен. Беше плътен и без контузии, което е най-важното. Всъщност той още не е приключил - имам два старта на клубния шампионат на Турция в края на седмицата, после една или две Диамантени лиги и Състезанието на гигантите в Лион, където съм в състава на Балканите, който за първи път ще мери сили в тази отборна надпревара със САЩ, Русия и другите най-големи световни сили в атлетиката.
- Едва ли може да се оплачете от липса на късмет в годината, в която ще се омъжите.
- Разбира се, че не мога. Оплаках се от липса на късмет в спорта и на пистата. Но в живота не е така - и това е много по-важно. Понякога дори си мисля, че целият ми късмет за тази година отиде в предстоящата сватба и затова губех с по стотна-две. Затова са тези болезнени четвърти и девети места. Благодарна съм на половинката ми Симоне (б.а. - Колио), който беше до мен в Москва в нова роля - като физиотерапевт. Справи се отлично.
- Какво ви каза треньорът проф. Бономи след полуфиналите на сто метра?
- Беше доволен, защото времето, което показах, е много добро - 11,10 секунди на 100 метра си е съвсем приличен резултат. За да сляза под 11 секунди, задължително ми трябва попътен вятър. Аз съм сред най-леките спринтьорки в елита и вятърът много ми се отразява - или много ми помага, или много ми пречи. В стоте метра е жестока конкуренция - първите пет-шест спринтьорки са просто непробиваеми, като една стена са. Вижте например Шели-Ан Фрейзър-Прайс - ами тя стана като женския Болт. Спечели финала на 100 метра с ужасяваща преднина от 22 стотни пред втората. Това просто е невероятно. Бяга 10,71 секунди и с малко вятър щеше да отиде някъде около 10,60, което е умопомрачително.
- Оказа се, че финалът на 200 метра беше със сравнително по-слаби резултати...
- Да, затова ми беше тъжно, когато от трибуните гледах финала на 200 метра. Сигурна съм, че конкретно в това бягане можех да стигна дори до четвъртото място. Но останах на една стотна от влизане в този финал.
Прав е треньорът ми Бономи, който постоянно повтаря, че шансовете ми за добро класиране на голямо първенство на 200 метра са много по-реални, отколкото на 100. И това световно го доказа доста категорично - плътността на резултатите на 200 метра беше по-малка. Но пък аз този сезон наблегнах отново на 100, а за да бягам 200 с успех и още по-бързо и тренировките трябва да са различни, наподобяват тези за 400 метра. Затова и въпросът в крайна сметка не е толкова лесно да бъде решен. Защото спринтът на 100 метра си е голямата ми емоция. Ще видим.
- Какво не успяхте да направите това лято?
- Съжалявам, че имах малко време да отделя на децата в моя клуб. Но там имам двама мои добри приятели, които вършат страхотна работа. Лошо беше, че в един момент децата нямаше къде да тренират. Какво ще стане през зимата - не знам. Зала "Фестивална" вече забравихме, че някога е била за лека атлетика. Все обещават да я ремонтират и все не става.
През зимата извън София сякаш има по-добри места за тренировки по лека атлетика. Съвестно ми е, че и мениджмънтът на клуба ми засега не върви така, както искам. Все си мислех, че поне за децата по-лесно ще се намери спонсор. Но се оказа, че не е така. А аз искам децата, които тренират при мен, да не плащат никакви такси. И аз навремето, когато започвах с атлетиката, не плащах нищо. Така трябва да бъде.
- Разкажете малко повече за сватбата си, всичко планирано ли е вече?
- Да, планирано е, но бих желала все още да съм малко по-дискретна на тази тема. Няма да има повече от стотина гости, част от тях ще дойдат от България, разбира се. След тържеството ще заминем някъде със Симоне за десетина дни. Но още е рано да мисля за това, защото сезонът не е приключил. Имам да направя няколко бягания и още не съм настроена ваканционно.

Николай Кръстев, Труд