Джанлуиджи Буфон е истински футболен монумент. Вече от 15 години вратарят на Ювентус и италианския национален отбор е на сцената и ще остане в паметта на няколко поколения фенове. Световен шампион и втори на европейско първенство със “скуадра адзура”, носител на Купата на УЕФА с Парма, на него му липсва само един трофей: в Шампионската лига, където изгуби един финал.
На 35 години стражът е по-силен от всякога. Капитан на Италия, той е готов за ново приключение: Мондиал 2014 в Бразилия. В репетицията тимът стана 3-ти на Купата на конфедерациите благодарение до голяма степен на Буфон, хванал три дузпи срещу Уругуай.
Живата легенда говори надълго и нашироко пред FIFA.com с добро настроение за впечатленията си от състезанието, от настоящето и бъдещето на “адзурите” и личните си амбиции.
- Бяхте ли хващал преди три дузпи в един мач както срещу Уругуай?
- Да, хващал съм, но не помня точно кога – това е част от занаята. Ясно е, че ти прави удоволствие да спечелиш след дузпи, още повече ако си спасил три удара, но бе мач за 3-то място, така че това отнема от престижа. Винаги сме смятали, че можем да стигнем финала, а ако бях хванал дори една дузпа срещу Испания на полуфинала, щяхме да сме на “Маракана”.
- Не сте ли малко суров към себе си, след като знаете, че все пак направихте отличен турнир?
- Отпреди имам навика да се самокритикувам, а не да празнувам успехите си. Това не ми пречи да се наслаждавам на хубавите моменти, ала съм доста взискателен към себе си.
- Какво е общото Ви впечатление от мача с Уругуай?
- Труден мач заради качеството на съперника и заради голямата жега. Ние обаче успяхме да постигнем целта си, а и аз можах да дам своя принос, така че съм доволен. Би било разочароващо, ако бяхме загубили отново. Успяхме да удържим натиска, когато ни натежаха краката – това трябва да бъде повод за поздравления.
- Какви изводи си вади Италия от този турнир?
- Изводите от Купата на конфедерациите са положителни и турнирът ни остави добър вкус в устата. Италия показа, че е способна да покаже много добра игра и има средствата да се противопостави всекиму – това е голямо качество. Другият мотив за задоволство е наличието на колектив от фантастични играчи. Трудно е да се постигне подобно единство в даден отбор, още повече в национален.
- Как оценявате своето лично представяне?
- Ако изключим един лош половин час срещу Бразилия, направих добро представяне и успях да го завърша с онези спасявания срещу Уругуай. Когато нещата се развият зле срещу домакина, е винаги трудно, ала предпочитам да остана с общото впечатление, което е положително според мен.
- Участието на Купата на конфедерациите ще е полезно ли на Италия за Бразилия 2014?
- Естествено. Научихме доста неща, които ще са ни полезни за отиването по-добре подготвени там догодина. От климата до начина на игра на съперниците ни – събрахме доста на брой и интересни факти. Истина е, че бе много добре да оставим своя отпечатък в Бразилия преди Мондиала, тъй като ще имаме малко предимство пред останалите.
- При резултатите срещу Бразилия и Испания мислите ли, че Италия се намира на нивото на най-добрите отбори в световния футбол?
- Не, Италия е на свое собствено ниво. Ние сме във фаза на развитие от известно време и напредваме с постоянство от няколко години. Надяваме се този процес ще бъде завършен успешно и ще можем да стигнем до там, където сме се насочили. При всички случаи към момента не е времето за сравнения – искаме да стигнем до търсеното от нас ниво на Бразилия 2014.
- Какво трябва да стори Италия, за да успее да го достигне?
- Според мен сме на добър път. Разбира се, това е процес и затова трябва да продължим постоянно да обръщаме внимание на детайлите. Показахме интересно лице на Купата на конфедерациите и отдадохме почест на мястото на Италия в историята на футбола. На Мондиала ще опитаме да сторим същото – ще трябва да стигнем подобаващото на нашия статут ниво. Работим по това.
- При дузпите Ви видяхме да се смеете с уругуайския си колега Фернандо Муслера. Какво си казахте в този миг на крайно напрежение?
- Ние, вратарите, често поддържаме много добри отношения помежду си. Говорехме си за трудността на мача, за продължителността на турнира, за продълженията и дузпите. Бяхме изтощени. Казвах му, че имат малко предимство, защото не им се е налагало да преминат през това на полуфинала (б.и. – смее се).
FIFA.com