Тенис - суета или начин на живот

Спомените ме отвеждат някъде в далечната за мен 2000 г. Период, в който се запознах с две магии – удоволствието да имаш „кабелна с цветен телевизор“ и втората, по-ценната за мен – започнах да обичам тениса. Спомням си с носталгия първия ни цветен телевизор, защото няма да забравя красотата на зеления корт. Този, който до вчера беше черно бял. 
Беше време, в което луксът да мечтая за ракета или спортни маратонки у мен не съществуваше. Не знаех какво е термобег, не предполагах какво е удоволствието да гледаш тенис на живо и като луд да движиш погледа си ту вляво, ту вдясно, едно повтарящо се движение, което подсилва усещането за наслада. За мен съществуваше дистанционното, то беше моят прозорец към света на най-красивата игра в света. Обичах да усиля звука, за да мога да чувам ударите на топката, усмихвах се когато видех сериозните чичковци, които издуваха бузи за да извикат, че топката е два сантиметра в аут.

Тенисът е големият спорт на малките разстояния. В него всеки сантиметър е крачка към успех или пропаст към провал.

Сигурен съм, че мнозина от вас помнят началото на това столетие – време, в което на мода бяха темпераментните играчи. Хюит, тогава 19-20 годишен, беше своеобразното липсващо звено между периодите на доминация от Пийт Сампрас и Андре Агаси от една страна и от Роджър Федерер и Рафаел Надал в последвалите години. Време, в което респект будеха имената на Марат Сафин, Густаво Куертен, Анди Родик, Хуан Карлос Фереро и др. Имена, които историята отнесе в океана на тенис историята и чиято игра ще си спомняме още дълго.



По-късно дойде периодът, в който започнах да имам своите фаворити, съзнанието ми се отваряше все повече за тениса. Появи се първият ми ярък спомен – финалът на турнира в Рим между Гилермо Кория и Рафаел Надал. В мач, продължил над 5 часа, „Магьосника“ не успя да победи изгряващия тогава „Крал на клея“. Спомням си този мач, защото имах възможността да го гледам в две населени места, пътувайки между тях над 80 км разстояние. А през цялото това време двамата сътвориха един от най-великите мачове, играни някога на червена настилка.

Беше време, в което се радвахме на успехите на Магдалена Малеева. Нямаше Гришо и Цвети.



Няколко години по-късно и аз се сдобих с първата си ракета,  изцапах за пръв път маратонките си с клей…

Това е моята тенис история. Път, който ще се радвам, ако повечето от вас също са извървели. И макар да сме мноооого далеч от това, което гледаме по телевизията (или на живо), аз зная, че има едни магични моменти, в които звукът от контакта ни с топката е правилният, уцелили сме топката с перфектния тайминг, а тя безмилостно отива в другия край на корта за да ти достави неописуемото удоволствие от това да реализираш печеливш удар.

Защото обичаме тениса.

Калин Дацов © 2013 RE:SPORT