Един от популярните бивши футболисти на Манчестър Юнайтед Гари Палистър е лицето на кампанията на "Globul" за провеждане на лагер с треньори от школата на "червените дяволи" на българска земя. Бившият централен защитник сподели впечатленията си от България, българския футбол и мнението си за неговия любим Манчестър Юнайтед в пространно интервю за телевизия Sportal.bg.
Господин Палистър, добре дошли в България. За пръв път ли сте в страната ни? Идвал ли сте тук и преди?
- Не, това е първото ми посещение тук, за което много се радвам. Отседнал съм в приятен хотел с прекрасни гледки. Това е хубаво преживяване за мен.
Какво знаете за страната ни, какви асоциации извиква у вас името България?
- Като футболен човек очевидно е, че познанията ми са свързани с футбола. Още от дете помня отбори като ЦСКА София, Левски София, те бяха най-известните и познати представители на България в чужбина. След това, разбира се футболисти като Стоичков и Лечков от световното през 1994-та година, а в последно време Димитър Бербатов, който игра и в Манчестър Юнайтед и остави изключително добро впечатление като цяло и за българския футбол.
Някои други, Стилян Петров, например?
- Да, Стилиян Петров разбира се. За щастие лечението му преминава добре, той е в ремисия. Но целият футболен свят го подкрепя, особено на Острова - там привържениците бяха страхотни. Това беше тежък период за Стилиян и семейството му, но те усетиха тази подкрепа, не само от Астън Вила, но и от цялото футболно общество към тях и се надявам той да става все по-добре и по-силен. Доколкото знам ,сега той зае треньорски пост в Астън Вила и дано и в тази работа също да има много успехи.
Ако погледнем по-глобално към българския футбол, какво е мнението ви за него през вашите очи, през вашата призма?
- Очевидно, не знам толкова много за футбола в България - впечатленията са ми от силните ви футболисти, които излизат да играят в големите отбори по света и оттам разбирам за техния голям талант. Не следя първенството и конкуренцията в него - знам кои са фаворитите, донякъде нивото им, колко публика имат и какви са условията за юношите тук, но това посещение ще ми помогне да опозная футбола ви още повече.
Да поговорим малко за Манчестър Юнайтед. Това беше последният сезон на сър Алекс Фъргюсън като мениджър на тима. Вие сте играли в началния му период като наставник на Юнайтед. Промени ли се той за тези десетилетия начело на отбора и как точно?
- Да, човек определено се променя с възрастта и опита, а той има по много и от двете. Сега вече е на 71, а треньор от около 35-40 години, 27 от които ръководи Манчестър Юнайтед. Да, смятам, че се промени, но изначално той все още си е същият. По отношение на ръководството на отбора, на работната етика, която е сред най-силните му качества, не се е променил. Той е по-всеотдаен от всички, първи идва на стадиона сутрин и последен си заминава. Истински пример за подражание и неслучайно иска футболистите да бъдат същите. Той оставя голяма празнина зад себе си в клуба, защото е уникален, но вече няма да бъде под светлината на прожекторите. Предполагам обаче, че няма да се завърне повече във футбола като мениджър, защото на няколко пъти опита да спре, но не успя - толкова страст влагаше в работата си. Надявам се да намери други интересни неща извън футбола, но той е работяга. Беше феноменален мениджър, феноменален човек и предполагам, че ще си намери ангажираност.
Вероятно всички в Манчестър Юнайтед и всички фенове на отбора искат и вярват, че той ще се завърне един ден, без значение от поста...
- Той ще бъде посланик на тима, доколкото знам вече се проведоха преговори за тази негова длъжност. Мисля, че той заедно със сър Мат Бъзби са мениджърите, които изградиха в най-голяма степен Манчестър Юнайтед като клуба, който всички обичаме. Той върна отбора на световната карта. Ясно е, че той винаги ще бъде свързан с Манчестър Юнайтед, защото клубът е в сърцето му. И той ще намери баланса да помага колкото е необходимо. Сега всички се надяват Дейвид Мойс да остави своя следа в отбора, да се оформи като отделна фигура в ръководенето на клуба. Но аз знам, че те двамата имат добри отношения помежду си и съм убеден, че ако настъпи труден момент Дейвид няма да се посвени да отиде и да поиска съвет от Алекс Фъргюсън, също както самият Фъргюсън навремето ходеше в кабинета на сър Мат Бъзби да търсят решение на проблемите. Няма да се изненадам, ако Дейвид Мойс също го направи. Сър Алекс ще даде съвет, но само, ако му го поискат.
Какво си спомняте от работата със сър Алекс Фъргюсън в онези години?
- Изискваше от нас много. Искаше да е победител, а и беше орисан да бъде такъв. Да спечели просто една титла, една Купа на Англия, една Шампионска лига не го правеше щастлив. Той винаги беше гладен за още успехи. Така гледаше на живота просто. И играчите го научавахме много бързо при работата си с него. Сега нещата са същите и предполагам, че Дейвод Мойс ще изисква същата дисциплина. Вече го доказа в Евертън - че влага много желание в работата си и кара футболистите да се борят един за друг, да воюват за емблемата, за Евертън. И вярвам, че ще пренесе този начин на работа и в Манчестър Юнайтед. Това му е задачата. Не е нещо необичайно да искат от мениджъра на Манчестър Юнайтед да държи отбора на върха. Но изисква много работа.
Червените дяволи имаха три големи поколения през този период - отборът с Ерик Кантона, в който бяхте и Вие, спечелилият требъл състав през 1999-та и тимът, завоювал Шампионската лига през 2008-ма година. Как бихте сравнили тези селекции, по какво се различаваха?
- Другите два имаха по-разширени състави, по-дълга скамейка. Когато станахме шампиони през 93-та изпозлвахме едва 16-17 футболисти. Сегашните отбори имат по 26-27 играчи, повечето от които национали, млади момчета, направили впечатление и попаднли в първия отбор. Футболистите сега са по-атлетични, възползват се от напредъка на науката в кондиционната си подготовка. Много се набляга на физическото възстановяване, за да играят по-дълъг период играчите и да нямат контузии. В тази насока имаше голям напредък. Футболът е по-бърз, по-динамичен.
А като характер, като дух на отбора в преследване на успеха?
- Тези качества са присъщи на всяко поколение в Манчестър Юнайтед. Сър Алекс Фъргюсън гледаше качествата и характера на футболиста - дали имат потенциала да играят в отбор като Ман Юнайтед. Тези характеристики не са се променили от 1993 г. до ден днешен. Да преследваш гола и победата до последната минута. През годините хората се питаха как е възможно да правим толкова много обрати, да печелим толкова много големи двубои, но всичко е в системата на подготовка, на изграждане на характера, на отборната етика, но това се налага от мениджъра. Затова сме номер 1 толкова години - играчите се борят до смърт и не могат да губят.
Поддържате ли контакт със съотборниците си от началото и средата на 90-те години и кои са най-добрите ви приятели от онзи състав?
- Най-добрите ми приятели... Стийв Брус от дълги години, Лий Шарп, въпреки разликата във възрастта помежду ни, но в Юнайтед изградихме добро приятелство и все още държим връзка. Късметлия съм, че работя в дните, когато има мачове, а също и за спонсорска инициатива, наречена Уорик Суит. В нея сме заедно с Брайън Робсън, който ни беше капитан по онова време. Има също други момчета като Анди Коул, Денис Ъруин... От моето време - Дейвид Мей, Хенинг Берг... Всички заедно работим за Ман Юнайтед ТВ, на стадиона сме като има мачове, посланици сме на клуба по света, срещаме се с партньори на отбора. Страхотно е да си все още близо до такива футболисти, с които сте празнували велики мигове в съблекалнята.
Няколко думи за лошото момче Ерик Кантона?
- Хаха, той беше лошо момче в Кристъл палас, после не... Той беше велик
Един от истинските символи на 90-те години
- Да, да, определено беше катализаторът на нашия отбор. Сякаш мениджърът търсеше шофьор за нашата суперкола. Ерик беше вдъхновение. Даде ни облик, изражение, той беше последното парче от пъзела. Внесе различно измерение на играта ни, истински талисман-вдъхновител. И той като Бербатов беше удоволствие да бъде наблюдаван отстрани - имаше невероятна техника. И още нещо - той научи мнозина в отбора какво е да си професионалист. Може да звучи странно на фона на страстта, понякога гнева в играта му, но като професионалист, дори в тренировките беше фантастичен. Мисля, че доста от момчетата - Пол Скоулс, Дейвид Бекъм, Ники Бът, братята Невил, се вдъхновяваха именно от начина, по който той тренираше, как се подготвяше за мач, това повлия много върху кариерата на всички тях.
Какво е да съвместяваш позицията на посланик на Манчестър Юнайтед с директорския пост, какъвто заемахте в скромния Дарлингтън?
- Да, вече не съм там. За съжаление клубът беше разформирован и започна съществуването си наново, от долните нива.
Как обаче бихте сравнили работата в тях?
- Дейността ми си приличаше с тази в Манчестър Юнайтед, но мащабът беше по-малък. Опитвах се да привлека спонсори, а и вниманието на спонсорите към малък отбор като Дарлингтън, който се бореше да оцелее финансово и вече не е същият клуб на практика. Сега там се опитват да построят наново отбора, но той е дори в по-ниска дивизия, отколкото когато си тръгнах. Различно е. Манчестър Юнайтед е глобална марка, подкрепяна по всички краища на света и няма как да бъде сравнявана с отбор от две-трихилядно градче. Но страстта към футбола беше също много голяма и в Дарлингтън, затова се радвам, че бях част от този отбор.
Не искате ли отново да бъдете изпълнителен директор?
- Не. Играх в Дарлингтън за един месец под наем, когато бях в Мидълзбро. Този ангажимент беше част от обучението ми, ако можем да се каже. Имах връзки в клуба, те ме помолиха да помогна и се опитах да направя каквото е по силите ми за Дарлингтън. Не е нещо, за което съм мечтал, а и продължи само един сезон. Щастлив съм от това, което правя в Манчестър Юнайтед, пътувам много...
А защо не в друг клуб?
- Не, не... Родният ми клуб - Мидълзбро, където съм играл немалко години, ме покани за заема подобен директорски пост и им обещах да помисля, но аз съм щастлив в Манчестър Юнайтед и работата ми тук. Раздвам се да съм близо до момчетата, до мениджъра, до всички, с които се трудим зад кулисите от другите отдели. Така че една работа ми стига за момента.
Някакви мисли за треньорство някой ден?
- Не, не. Все още се боря с проблемите в гърба. Имах една операция в края на кариерата ми, която ми поречи да играя дори и сега. Затова наскоро пропуснах един мач на ветраните срещу Реал Мадрид, което си беше за яд. Отсреща играха Зидан, Фиго и други големи имена, а аз не можах. А и имам семейство вкъщи. Ако тръгнеш да се занимаваш с треньорска дейност, то трябва да видиш как сър Алекс го правеше през годините - мотивацията му, обвързаността към работата. Не мисля, че това е за мен. Концентриран съм върху семейството си, доволен съм от работата си в Манчестър Юнайтед и съм щастлив така.
И последно как гледате на комерсиализацията на футбола, която промени политиката на клубовете да разгръщат дейността си към Азия, към Източна Европа - ето вие сте в България сега.
- Това промени всички отбори. Но е трудно да следиш какво се случва в другите краища на света. Икономическото положение в глобален план е трудно за всички. За мнозина вече стана лукс да ходят на футболни мачове. В Обединеното кралство успяхме да се преборим с този проблем, но в другите страни не съм сигурен. Отрази се на всички. От около 5 години ситуацията в Европа е доста сложна, и все още търсим изход от нея. Колкото по-бързо излезем от кризата, толкова по-добре за всички, при това не само във футбола, а във всяка сфера от живота.
А и би помогнало на клуба...
- Разбира се. Когато хората имат пари в джобовете си, могат да си позволят повече радости в живота, не само храна. Могат да ходят на концерти, на футболни мачове и други спортни събития
И за финал едно пожелание към футболните фенове в България и към феновете на Манчестър Юнайтед у нас, които ни гледат по Спортал БГ!
- Пожелавам ви България да се класира на световното първенство в догодина. Знам, че сте в добра изходна позиция в момента, втори сте след Италия. Винаги е хубаво да видиш българският отбор на мондиала, както беше преди години, защото оттам изгряха много големи ваши футболисти на световно ниво. А за феновете на Манчестър Юнайтед в България се надявам прехода от сър Алекс Фъргюсън към Дейвид Мойс да бъде плавен и клубът ще продължи да забавлява хората с футбола, който практикува и който всички обичат да гледат...
ВЛАДИМИР ИВАНОВ, телевизия Sportal.bg
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)