Авторитетното френско списание "Франс Футбол" публикува голямо интервю със защитника на Лудогорец Алекандър Барт, представяйки го като най-титулувания чужденец в българското първенство (общо 7 трофея). Играчът признава, че е готов да играе за националния отбор на България, ако Любослав Пенев го поиска в отбора.
"Когато пристигнах, бях в Литекс с Вилфред Нифлор (сега във ФК Париж), Алексис Бертен (Мартиг) и Седрик Камбон (Евиан ТГ). Постепенно обаче всички си тръгнаха и аз останах последния мохикан - разказва Барт, който е юноша на Сент Етиен - В началото и аз не очаквах да остана дълго в България. Мислех, че няма да изкарам повече от година, но още съм тук. Вярно е, че бих искал да играл в някой по-известен шампионат и по-близо до Франция, но засега всичко е наред в България", призна Барт.
Той е на крачка да вземе български паспорт и се надява да получи повиквателна от Любо Пенев, с когото работиха заедно в Литекс.
"Познавам Пенев много добре. В началото имахме конфликт с него, защото аз исках да се върна във Франция. Имах оферта от Арл-Авиньон. Тогава не се получиха нещата. Но сега, ако има нужда от мен, ще гледа качествата ми, а не какви са ни били отношенията.
Готов съм да играя за България. Не знам добре химна, но говоря български, така че може да стане. В националния има добри играчи като Манолев и Гъргоров. Емо дори знае френски, защото е играл в Страсбург, и много ми помага. Той ми е като дясна ръка“, разказва още бранителят.
„В България живея в голяма къща с градина, а не струва почти нищо - наемът е само 300 евро на месец. Имам късмет, че тук животът е евтин. На рождения си ден платих за всички. Бяхме 20 човека. Когато келнерът ми донесе сметката, го попитах дали не се е объркал. Не очаквах да е толкова евтино. Ако бях празнувал във Франция, щеше да е двойно по-скъпо. Бях приятно изненадан и от времето тук. Мислех, че е студено като в Русия. Но всъщност България е близо до Турция и Гърция и дори мога да хвана тен. Вкарах три гола този сезон, два са с глава. Затова казвам, че моят по-силен крак е главата“, завършва французинът.