Дон Юп, осветяващият мъдрец

22 апр 2013 | 11:24
8664
0

Повече от 1000 мача в Бундеслигата като треньор и футболист стоят срещу името на Юп Хайнкес. “Никога не съм си и мечтал, че ще достигна тази цифра, когато бях играч. Има достатъчно материал да напиша повече от една книга, но, разбира се, това е нещо, което няма да направя”, споделя човекът, който във вторник ще се изправи пред задачата да отстрани Барселона от Шампионската лига.

“За мен опитът за елиминирането на създалия цяла епоха във футбола в последните години отбор е голяма цел. Ще е много трудно, много трудно”, твърди Хайнкес, който на 68 години пише последната страница от една славна кариера, поставила го сред големите.

Известен е в Германия като Осрам – популярна местна марка осветителни уреди, като прякорът му бе наложен от бившия футболист на Еспаньол Волфрам Вутке, когато му бе треньор през 1980 г., заради свойството му да почервенява моментално при излагане на слънце (това германците наричат “да се запалиш”). Наричат го още Дон Юп заради престоя му в Ла Лига, където бе треньор на Атлетик на два пъти (1992-94 и 2001-03), Тенерифе (1996-97) и Реал Мадрид (1997-98), като остави много добри спомени у футболистите си.

“Мен ме беляза – признава например Куко Сиганда, днес треньор на “Б”-отбора на баските. – Помня, че привнесе толкова новаторски неща в Атлетик, че си водех записки за тренировките. Дори днес използвам наученото от него.” Куко изтъква у ментора си “неговия манталитет на победител и предпочитанието му към работата с топка и атакуващата игра”.

Онзи сезон започва с огромен скандал, както си спомнят свидетели на първата предсезонна контрола срещу Щутгарт на Бухвалд. Атлетик бе приключил много лош сезон и губи в дебюта си в подготвителния период (1:0) след превъзходство над един от водещите отбори тогава в Бундеслигата. Играчите на “лъвовете” са щастливи и доволни от мача си, ала след вечерята ги застига гръм.

“Паднахме. А играем, за да печелим”, им припомня на висок глас треньорът им. Те никога не ще го забравят. “Беше много методичен – казва Юлен Гереро за човека, дал му дебют в Примера. – Бе ми треньор в два етапа. Във втория бе променен, бе се развил по отношение на играта. Впечатли ме как, въпреки възрастта си, бе способен да си пренастрои чипа.”

Син на ковач, Хайнкес вече 50-а година е във футбола, както припомни сам миналия вторник в спортната база на Байерн. Не лъже. Дебютира в Бундеслигата на 14 август 1965 г. Бърз и с мек спусък, натрупва 385 мача и 220 гола (3-ти във вечната ранглиста на голмайсторите), както и 39 мача за националния тим. Там заформя все още живото си приятелство с Ули Хьонес, днес президент на Байерн. Член е на поколението, наложило доминация в световния футбол през 1970-те години и оправдало фразата на Гари Линекър: “Футболът е игра на 11 срещу 11, в която накрая винаги печелят германците.”

Макар че визитката му като футболист е пълна с трофеи, такава е тя и като треньор, като включва Шампионска лига (1998) – Седмата на Реал Мадрид. “Работата му хич не беше лесна. Клубът изживяваше конвулсивна ситуация, ала той съумя да извади нужното от една иначе пълна с талант съблекалня, което не бе никак лесно”, спомня си Фернандо Йеро. “Да, Хайнкес проявяваше голямо уважение към нас, винаги ни слушаше, но това бе грешка. Вслушваше се в нас прекалено”, каза в онези дни Панучи за работата на тогавашния наставник.

Далеч отвъд множеството му купи изненада е голямото количество футболисти, продължили кариерата си като треньори, след като са слушали наставленията му. “Винаги е интересно да видиш кои твои бивши играчи стават треньори. Това говори за положително влияние, за призната работа. Харесва ми да гледам как работят днес бивши футболисти и днешни треньори. Мнозина казват: “Вие променихте мнението ми за играта”. Това придава голяма стойност на работата ми. Например Балич, с когото работих в Леверкузен, каза: “Ако бях имал Юп като треньор, докато бях по-млад, кариерата ми щеше да бъде много различна.” Това признание е по-голямо от всичките критики.”

Хайнкес се признава за наследник на Удо Латек, комуто бе помощник, и особено на Вайсвайлер: “Той имаше огромно влияние върху същността ми като треньор.” Твърди, че днес, в онова, което нарича “модерен футбол”, “всички отбори са по-добре подготвени. Физическата и тактическа подготовка е много по-добра, а това оставя по-малко пространства. За да ги откриеш, е нужно колективното да се наложи над индивидуалното, да умееш да ръководиш талантите и да им дадеш нужната им перфектност, работейки интензивно в тактически план.”

В този смисъл отказва да посочи с пръст Лионел Меси като единствената величина на Барселона. “Една дума е достатъчна: той е феномен. Но гледах Барса в последните години и запленяващото е играта на този отбор. Изключително е онова, що правят в съвременния футбол. Барса изпъква със своя колектив, пък и има Меси, ала продължава да изкарва нови таланти като Кристиан Тейо.”

Дискретен, шегаджия, възпитан и искрен, Хайнкес и неговите 50 години във футбола ни оставят трофеи и добра игра на терена, както и много дискретност извън него. Има обаче детайли, които го определят: уволниха го по телефона от Борусия Мьонхенгладбах през 2007 година, а първото нещо, което стори, бе да закара служебната кола – собственост на клуба – на автомивка. Напълни резервоара на автомобила, паркира го на запазеното място за треньора на клубния паркинг и остави ключовете на рецепцията на базата.