Байерн – претендентът за короната на Барса

25 фев 2013 | 15:11
13184
0

Изглежда удивително сега, че само преди две години Арсенал би Барселона с 2:1 в Шампионската лига. Факт, лондончани имаха малко късмет да оцелеят след лекцията през първото полувреме с допускане на само един гол и, факт, бяха бити убедително с 3:1 на “Камп Ноу” в реванша, но все пак бяха по-близки по стил до Барса от всеки друг отбор на света. Във вторник стана напълно ясно, че Арсенал е отстъпил тази позиция: днес Байерн е претендент за короната на Барселона, а истината е, че вероятно е по-близо до каталунците по технически умения, отколкото “артилеристите” въобще някога са били.

В последните два сезона в топ 5 лигите на Европа само Барса е имала повече владение на топката и по-голям процент точни пасове от Байерн. Баварците късно приеха идеята за пресиране – по-късно дори от останалите германски отбори, ала от идването на Луис ван Гаал насетне наложиха и този елемент.

Не натискат съвсем с интензитета на “блаугранас”, ала идеята е същата: да се спечели топката възможно по-високо по игрището, да се търси хващане на съперника в крачка с бързи преходи от защита в атака и, ако това не стане, да се забави темпото и да се пристъпи към търпеливото разиграване.

Петима от титулярите на “Емиратс” за гостите бяха продукти на академията: лесно е да разбереш защо Пеп Гуардиола, така привикнал към почина на Барселона за правене на нещата, би почувствал близост с клуба.

Не само по отношение на стила на игрището Байерн и Арсенал споделят обща визия. Те проповядват идеята за самодостатъчност срещу онова, което Арсен Венгер нарече “финансовия допинг” на собствениците милиардери. И все пак е трудно да ти убегне усещането, че Байерн е изпреварил Арсенал.

Факт, лондончани правят повече приходи от мачове от баварците (£117.7 милиона срещу £85.4 милиона) и, факт, печелят повече пари от ТВ права (£107.1 милиона срещу £81.4 милиона – а догодина тази разлика ще нарасне с новите договори на Премиър Лийг с телевизиите), ала по отношение на търговията Байерн е далеч напред с £201.6 милиона годишно – повече от всеки клуб по света – при £64.9 милиона за Арсенал. Тази сума идва от спонсорски и партньорски сделки с компании като Adidas, Paulaner, Audi, Coca-Cola, Samsung, Siemens, Burger King, Continental и Sheraton. Съществуващото партньорство с Lufthansa бе удължено за още пет години по-миналата седмица.

Байерн е институция, главната сила в страната и е логично най-големите компании в Германия да се свързват с нея. От друга страна човек се чуди колцина от спонсорите на Арсенал ще останат лоялни, ако отборът навлезе в продължителен спад във формата.

Човек се чуди също колко дълго цените на билетите на “Емиратс” могат да останат на висотата на настоящите или да бъдат още повече повишени, ако трофеите остават блян. Макар цената за мачове от Категория С стартира от 25,50 паунда, тази за Категория А е между 62 и 126. Средната цена на билет за мач на Байерн е 31,25 паунда. Това е относително скъпо за мащабите на Бундеслигата и включва правостоящите места. Макар че е измамно да се описва баварския гранд като благотворително дружество, тази позиция изглежда доста по-стабилна в търсенето на дългосрочния растеж.

И стигаме до въпроса с характера. Арсенал е колеблив като винаги, винаги склонен към грешки и моменти на нехайство. Байерн от своя страна е впечатляващо целеустремен. Загубата във финала на ШЛ на собствения си стадион миналия сезон след загуба на водачеството две минути преди края на редовното време и изпусната дузпа в продълженията бе съкрушителен удар, особено като имаме предвид 2-рото място в първенството и загубата във финала за Купата на Германия. Би било лесно да си представим как безтегловната мъка пропива из основи клуба или как паниката предизвиква смяна на треньора.

Вместо това Юп Хайнкес получи доверие за още един сезон, позволявайки плавен преход към Пеп Гуардиола, въпреки че Хайнкес би предпочел да получи още една година. И пак, лесно е да си представим как авторитетът на треньора е подкопан при знанието, че ще напусне, но откакто Гуардиола бе обявен за нов треньор от лятото, тимът спечели пет поредни мача от Бундеслигата без допуснат гол. Далеч от това да показва признаци на слабост, Байерн стана ефикасната машина от типичното тевтонско клише, съсипвайки без угризения съперниците, сякаш под убедеността, че Хайнкес трябва да напусне в потоп от трофеи и рекорди.

При все това стереотипът е грешен и сега както през 1970-те, когато Байерн практикуваше форма на Тотален футбол. Това е отбор, който играе с блясък, който бе построен бавно и стабилно от президента Ули Хьонес и председателя на изпълнителния борд Карл-Хайнц Румениге. Летните покупки бяха част от координиран план: Хави Мартинес придава стомана и определяне на темпото от дъното на полузащитата; Данте е умеещ да подава централен защитник; Чердан Шакири намалява нуждата от уповаване в Ариен Робен и Франк Рибери; Марио Манджукич е по-завършен нападател от Марио Гомес и умеещ да започва високия пресинг.

Всичко това бе част от наложения стил, когато Ван Гаал наследи Юрген Клинсман през лятото на 2009 г.; стил, който се очаква да бъде следван от треньорите. И пак е трудно да не бъдеш поразен от контраста с Арсенал: при появата отново на шумовете, предизвестяващи край на ерата “Венгер”, е удивително какъв голям вакуум би оставило напускането на французина.

Байерн направи грешки в миналото, най-малкото с назначението на Клинсман, ала към момента изглежда оптималният модел на добре управляван клуб. На човек му остава само да се чуди дали Гуардиола може наистина да го направи още по-добър.