Спортният път на олимпийската шампионка Ангела Фойгт

Миналия четвъртък след кратко боледуване внезапно почина олимпийската шампионка на скок дължина от Игрите през 1976 в Монреал Ангела Шмалфелд-Фойгт (ГДР).
   
Родена на 18 май 1951 година в градчето Веферлинген, тя обръща вниманието на специалистите към себе си още през 1972 г., когато постига в петобоя 4308 т. През следващата следолимпийска 1973 г. Ангела (тогава още с моминското си име Шмалфелд) навлиза безапелационно в световния елит на женския скок на дължина. След като в средата на юли събира в петобоя отличните 4653 т. (десето място в историята), на 20 юли на първенството на ГДР в Дрезден при попътен вятър точно 2 м в секунда Шмалфелд регистрира 6.76 м. С този резултат тя се настанява на седмо място във вечната ранглиста. На полуфинала за Купата на Европа по многобой в София на 12 август Ангела отстъпва само на световната рекордьорка Бурглинде Полак. Със сбора си 4647 т. (13.20 на 100 м преп., 13.25 м на гюлле, 1.64 м на скок височина, 6.57 м на скок дължина и 23.60 на 200 м) Шмалфелд заема второ място на националния стадион "Васил Левски”. Стабилното си място в световния елит Шмалфелд затвърждава и на финала за Купата на Европа в Единбург в началото на септември, когато печели хоризонталния скок с 6.63 м.

През 1974 г. Шмалфелд изоставя многобоя и се концентрира само върху скока на дължина. На зимното Европейско първенство в Гьотеборг тя печели сребърен медал с 6.56, а на 24 август в Берлин добавя 1 см към личния си рекорд – 6.77 м. На европейския шампионат в Рим Шмалфелд се проваля, оставайки едва четвърта с 6.56 м, а победителка изненадващо се оказва унгарката Бруженяк с 6.65 м. Несполуките за Шмалфелд продължват и през 1975 г., когато, макар и с личен резултат за годината 6.71 м, Ангела остава едва пета на Купата на Европа в Ница (6.32 м). По-възрастните любители на атлетиката в България вероятно помнят полуфинала за Купата на Европа в София на 12 юли същата година, когато Шмалфелд изтръгна първото място от нашата Пенка Соколова в скока на дължина. Тогава и двете скочиха 6.46 м, но германката се класира по-напред заради по-добрия си втори по сила опит (6.45 м). Ангела все пак запомни 1975-а с щастливото събитие, когато се омъжи за Петер Фойгт.

Ангела и единственият й треньор Вили Олферт сменят мерника и редом с увеличения обем тренировки започват да обръщат повече внимание на психологическата подготовка на атлетката. Още в края на януари 1976 г. на шампионата на ГДР в зала в Зенфтенберг Ангела поставя нов световен рекорд под покрив – 6.76 м! На европейското в зала в Мюнхен Фойгт пристига като главен претендент за титлата, но от шестте си опита в Олимпахале тя регистрира само един успешен – 6.32 м. В един от скоковете тя се приземява далеч зад границата от 6.80 м, но съдията за пореден път вдига червения флаг за фаул.

В края на април Фойгт е на тренировъчен лагер в Сплит, където прави контролен старт и с 6.61 м показва добра начална форма. На 9 май на Хайнц Щайер Щадион в Дрезден, Ангела във втория си опит най-после постига една от мечтите си – да постави световен рекорд. При попътен вятър от 1.6 м в секунда Ангела се приземява на 6.92 м, подобрявайки с 8 см стария рекорд на Хайде Розендал.

Ала рекордът на Фойгт просъществува само...10 дни. Пак в Дрезден, на 19 май по време на традиционния Олимпийски ден съотборничката на Ангела Зигрун Тон-Зийгл добавя 7 см и остава на "един сантиметър от безсмъртието” – 6.99 м! Фойгт постига "само” 6.78 и не й остава нищо друго освен да поздрави новата рекордьорка!

Фойгт продължава да се готви упорито за Олимпиадата в Монреал. Тя печели и двете квалификации за атлетите на ГДР – в края на май с 6.70 м и на 10 юли с 6.73 м. Скокът на дължина е още в първия ден на атлетическите състезания на Олимпиадата – 23 юли. Сутринта още на квалификацията става ясно, че секторът на стадиона е неудобен за скокове и не трябва да се очакват високи резултати. Следобяд Ангела още в първия си скок "отлита” на 6.72 м. Опит за сигурност и за самочувствие! Оказва се впоследствие, че този първи опит на Фойгт й е достатъчен за победата. Съперничките й започват да нервничат и правят грешка след грешка. Така тази, която най-често е обвинявана за психическата си нестабилност, показва най-здрави нерви именно по време на най-важния старт! Ангела Фойгт съвсем заслужено печели олимпийската титла в Монреал!

През 1977 г. Ангела пропуска състезанията заради майчинство (тя ражда първия си син). Но Фойгт бързо се завръща в сектора и на европейското в Прага в последния ден на август 1978 г. печели сребърен медал с 6.79 м! Тя остава само на 8 см след Вилма Бардаускене – първата жена, която предолоява седемметровата граница!

Следващите няколко години Фойгт остава в сянката на Бригите Кюнцел-Вуяк, Зигрид Хайман-Улбрихт и новозигряващата звезда Хайке Дауте (Дрехслер). През зимата на 1982 година Ангела става за последен път шампионка на ГДР в зала. Време е "да окачи шпайковете на стената”. Ражда се вторият й син. Но Ангела решава да не остане в спорта. Започва да се занимава с обществена дейност и съзнателно стои далеч от атлетиката.

Треньорът на Фойгт Вили Олферт през сълзи коментира смъртта на атлетката: "Ангела бе спортист, с който се работеше чудесно. Важното за мен бе, че проумях начина, по който да я убеждавам! Да я убеждавам в правилността на това, което трябваше да прави. С поведението си по време на тренировки и състезания, тя винаги бе пример за подражание и уважение. Ангела ще липсва винаги на тези, които бяха близо до нея по време на дългия й спортен път!”

Александър Вангелов, специално за sportal.bg