"От скрина": Девет поредни титли на ЦСКА

Отборът на ЦСКА е неизменен шампион на България между 1954 и 1962 г. Това са девет поредни титли, което е без аналог в цялата история на родния футбол. Какво представлява онзи отбор и закономерни ли са деветте поредни първи места? Без съмнение през 50-те години няма по-силен тим у нас от този на ЦСКА. Съставът на Крум Милев е популярен не само в България, но и по света. На една контрола в Скандинавия с бразилския Сантос на армейците е предложено да не се връщат зад Желязната завеса, а да започнат да изнасят демонстративни мачове по света, с което да забавляват публиката. "Вие сте велик отбор и може да бъдете мегазвезди", казват на момчетата на Чичето, които обаче се завръщат в България и продължават да жънат успех след успех в "А" група.

Разбира се, в онези години набирането на кадри за "червения" отбор става предимно по армейска линия. В своята книга "С червената фланелка" легендата Кирил Ракаров подробно разказва за преминаването си в ЦСКА. Защитникът разкрива, че преди това е бил много близо до Локомотив (София). "В Павликени идваха мениджърите на няколко дружества, които искаха да ме привлекат към техните отбори. Страхувах се да се откъсна от средата, в която бях израснал. Все пак под натиска на някои приятели приех предложението на софийските железничари да отида при тях", пише Ракаров.

Той се качва на влака за София, а от Локомотив го настаняват в прашна стая, която е претрупана с някакви архивни документи. На сутринта 18-годишният футболист си взима куфара и се връща в Павликени. "Няколко дни чаках да ме потърсят и да ми искат отговорност. Никой не се обади. Успокоих се. Не им е било на локомотивци до мене", споделя още някогашният национал. През лятото на 1951 г. той получава повиквателна заповед да се яви в поделение на ВВС в София. Това е началото на неговото приключение в ЦСКА.

"Тогава беше трудно и сложно - следвоенни години. Но аз не съжалявам, че съм се родил в това време и ако имах възможност пак да бъда в същия отбор, не само бих играл, бил летял. Живеехме бедно, но славно. Сега хората се раждат с вили, с коли и апартаменти. А аз се родих под наем… Бях хамалин. Пижо Миланов - леяр, Божков обитаваше една стая и кухня с друго семейство, а момчетата от провинцията живееха по двама-трима в една стая. У нас нямаше ламтеж за пари и за богатство. Играехме, защото обичахме футбола…", спомня си по-късно Манол Манолов. "Намирахме си сами топки, а имаше и моменти, когато сами си кърпехме обувките", добавя капитанът Стефан Божков.

Кои всъщност са изпълнителите в този исторически отбор? Като бивш нападател Крум Милев обича атакуващия футбол. Методите му са повлияни силно от руския специалист Борис Андреевич Аркадиев. Нека отворим една малка скоба и кажем, че Аркадиев е един от най-изтъкнатите футболни капацитети в СССР. Той е един от треньорите, наложили играта с двама централни нападатели и използването на персонална опека в защита. Борис Андреевич е и сред първите, започнали да използват крайните бранители по крилата. През цялата си кариера той говори на футболистите на "Вие".

Под влиянието на труда на руснака Чичето променя игровата схема на ЦСКА от 3-2-5 на 3-3-4. На вратата е митичният Георги Найденов. Защитата на "червените" е в състав Кирил Ракаров, Манол Манолов и Никола Ковачев - Тулата. Пред тях диригент на полузащитата е д-р Стефан Божков, а край него са още Гацо Стоянов и Гацо Панайотов. Последният първоначално е използван в атака, но след промяната в концепцията е изтеглен на по-задна позиция. "Бях "конфликтен" и това ми създаваше неприятели, особено сред спортните журналисти. Често те пишеха пристрастно и необективно за мене", споделя Панайотов в книгата "Футболни върхове". Той е считан за един от най-добрите на своя пост в Европа през 50-те години.

Атаката на ЦСКА е мълниеносна - Димитър Миланов - Пижо, Георги Димитров - Червения, Иван Колев и Крум Янев - Палакмана. Последните двама сформират легендарен тандем по левия фланг, а коментаторите по радиото редовно изричат: "Колев на Янев, Янев на Колев - гол". "С Ването понякога оставахме два часа след тренировките, за да заучаваме нашите си комбинации", спомня си Палакмана.

Всъщност този състав, който реално няма слаба линия, е близо до това да има не девет, а 12 поредни титли. Това обаче не се случва заради сезона от 1953 г. Партийно решение тогава вкарва в "А" група националния отбор на България, който трябва да трупа опит за квалификациите за световното първенство през 1954 г. Реалностите са такива, че заради тази хрумка ЦСКА остава без всички свои титуляри - цели 11 играчи и треньорът Милев отиват в националния тим, а от Левски е взет само един футболист. Седем кръга преди края на шампионата на футболистите е разрешено да се завърнат по клубовете. И до днес съществува митът, че без решението за националния отбор "червените", които остават втори в крайното класиране след Левски, са щели да ликуват и с тази титла.



В каква степен политическите процеси в прикрепената вече към съветския блок НРБ влияят на българския футбол и в частност на успехите на ЦСКА през 50-те? Отговора на този въпрос потърсихме в разговор с колегата от "Меридиан Мач" Теодор Борисов.

"Мнението ми е, че у нас протича същият процес, както в останалите източноевропейски държави - армейският отбор да съставя почти изцяло националния отбор. Така е навсякъде по това време. В България е ЦСКА, в СССР - ЦСКА (Москва), в Чехословакия - Дукла, в Румъния - Стяуа. Всеки един от изброените отбори е попадал по административен начин в елитната група или се е разминавал с изпадане. Вече в различните страни отборите на милицията се противопоставят по различен начин. У нас такъв отбор е Спартак (София), който без загубен мач не печели титлата през 1952 г. Очевидно е, че е нямало кой да спре ЦСКА на терена.

Положението на този отбор на ЦСКА е горе-долу като това на Милан на Гре-Но-Ли. Ако турнирът за КЕШ е бил налице в неговата мощ - 1954, 1955 г., е щяло да бъде доста интересно. Торино е в подобна ситуация в края на 40-те години. Партията тогава е могла да създаде предпоставки, но не и да направи самите успехи на ЦСКА. Нека не се залъгваме. Ако Партията е искала да затрие даден клуб, е могла да го направи без никакъв проблем. Примери за това са ФК Завод 12 и ВВС София. Така че Левски, Локомотив и другите не са били под някакъв удар на властта в онези времена. Левски впрочем търпи болезнена смяна на поколението в средата на 50-те. В един момент "сините" се борят за оцеляването си в "А" група.

Определено отборът на ЦСКА на Крум Милев е най-силният в историята на "А" група като успехи и отделни единици, а за самата история на ЦСКА е трудно да говорим, защото все пак имаме онзи тим от 80-те години, който елиминира европейски клубни шампиони", смята Теодор.

Великият ЦСКА на Чичето отдавна е в историята. В историята е и футболът от онези времена.

За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook

Всички материали в "ОТ СКРИНА" тук!